4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
София, 21.02.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2497/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 407 от 06.03.2013 г. по в. гр. д. № 14/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Варненски районен съд решение от 31.10.2012 г. по гр. д. № 9290/2012 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] (понастоящем с фирмено наименование [фирма]) отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата 13855.71 лв., представляваща корекция за потребена електроенергия за периода 19.12.2011 г. – 15.06.2012 г. в обект в [населено място], [улица], за която сума е издадена фактура № 90412416 20.06.2012 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Според касатора, при безспорно установените по делото факти, а именно – че страните са обвързани от договор за доставка на електроенергия при Общи условия, надлежно одобрени от държавния регулаторен орган (ДКЕВР) и публикувани в един национален и един местен ежедневник; че служители на доставчика на електрическа енергия са установили неправомерно свързване на абоната към електроразпределителната мрежа, което е осуетило отчитането на потребление и че е проведена предвидената в чл. 38 от Общите условия на доставчика корекционна процедура – изводът на съда за липса на основание за ангажиране отговорността на абоната за заплащане на процесната сума е незаконосъобразен.
Като значим за конкретното дело в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът за наличието на правна възможност на доставчика на електрическа енергия да извърши последваща промяна на сметките на своите абонати поради установен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера – средство за търговско измерване. К. счита, че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си за необходимост от промяна в съществуващата понастоящем практика на Върховен касационен съд, цитирана в обжалваното решение, според която, при липсата на изрична законова възможност (до изменението на Закона за енергетиката с ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) е недопустима едностранната корекция на сметките на потребителите, освен ако не е доказано лично виновно поведение от страна на потребителя.
Ответникът – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване. Д. по делото отговор съдържа съображения само за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен искът на [фирма], [населено място], въззивният съд е приел, че достатъчно основание за недължимост на процесната сума е неспазване на предвидената в чл. 61, ал. 1 и 2 от Общите условия на ДПЕЕЕМ процедура по констатиране на неточното отчитане на електромера. Според съда, доколкото констативният протокол от проверката не е подписан от абоната или негов пълномощник, е било необходимо лицата, посочени в протокола като свидетели, да бъдат разпитани в исковото производство и евентуално чрез техните показания да бъде удостоверена верността на констатациите, тъй като констативният протокол съставлява частен документ, удостоверяващ в случая изгодни за издателя си факти. Поради това е направен извод, че процесният констативен протокол не е годно доказателствено средство да установи твърдяното неизмерване на потребена ел. енергия, а следователно не е и основание за извършената едностранна корекция на сметката на ищеца. Отделно от това, съдът е приел, че протоколът е дискредитиран и поради обстоятелството, че в него е отразена проверката на електромер с фабр. № 1125091010000640, докато монтираният на обекта на ищцовото дружество електромер е с фабр. № 1125091000964186, т. е. по делото не е установено, че е проверен именно електромерът на обекта на ищеца.
Освен поради недоказаност на твърдението за неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, довело до неотчитане на потребена ел. енергия, исковата сума е приета за недължима и на друго самостоятелно основание. Позовавайки се на конкретно цитирана задължителна практика на Върховен касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК, съдът е счел за недопустима извършената от доставчика на електрическа енергия въз основа на клаузите на чл. 24 и чл. 38 от Общите условия на същия едностранна корекция на сметката на потребителя за процесния период. Неприложимостта на тези клаузи е аргументирана с противоречието им с императивната норма на чл. 82 ЗЗД, регламентираща пределите на гражданската отговорност за неизпълнение на договорно задължение и предпоставяща във всички случаи виновно поведение от страна на длъжника. Изразено е разбирането, че клаузата от Общите условия, позволяваща едностранна корекция на сметките на потребителя без да е доказан конкретно периодът на грешно измерване или неизмерване на електроенергията в резултат на неправомерно действие на потребителя или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, следва да се счита за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от касатора въпрос не може да бъде определен като значим за конкретното дело по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е единствено обуславящ за изхода на спора. Видно от мотивите на въззивния акт, недължимостта на исковата сума е обоснована не само с липсата на законово основание за едностранна корекция на сметката на ищеца, но и с липса на предпоставките по чл. 37, ал. 1, т. 1 от Общите условия, предвид недоказаност на твърдението за неправомерна намеса от страна на потребителя, довела до неотчитане/неточно отчитане на потребената ел. енергия. Следователно, дори и при решаване на поставения от касатора въпрос по различен начин, изходът на спора би бил същият – уважаване на отрицателния установителен иск.
Съгласно постановките на цитираното тълкувателно решение, липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, поради което не следва да бъде обсъждано наличието на допълнителните изисквания, относими към конкретното поддържано основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 407 от 06.03.2013 г. по в. гр. д. № 14/2013 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: