3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
[населено място], 04.02.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2953 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. П. Д. срещу определение № 1545/28.07.2014г. по ч.т.д. №801/14г. на Пловдивски апелативен съд. С него е потвърдено определение №1143 от 27.05.2014г. за прекратяване на т.д. №667/2013г. на Пловдивски окръжен съд, поради липса на правосубектност на ответника Мюсюлманско джамийско настоятелство П..
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос относно правосубектността на местните поделения на Мюсюлманското изповедание, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото предвид необходимостта от осъвременяване на съдебната практика по въпросите за мюсюлманските настоятелства и тяхната правосубектност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК. Не са налице, обаче, предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното определение.
Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд. намира, че макар и въпросът поставен в изложението на касационните основания, да е от значение за изхода на спора, по отношение на него жалбоподателят не е обосновал наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Тези предпоставки не са налице в случая.
По въпроса относно правосубектността на местните поделения на Мюсюлманското изповедание, е даден отговор в решение № 141 от 21.7.2010г., постановено по гр.дело № 345/2009г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК от състав на ВКС, Гражданска колегия, което формира задължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК и с което обжалваното решение е съобразено . С посочено решение по реда на чл.290 от ГПК, ВКС е приел, че съгласно Закона за вероизповеданията /обн. ДВ бр.120/29.12.2002г./. се запазва статутът на съществуващите към момента на влизане в сила вероизповедания и техните поделения. Не се предвижда поделение на вероизповедание, което е имало статут на юридическо лице, признат с отменения закон да загуби този статут при дейдствието на новия. Поначало отнемането на статут на юридическо лице следва да бъде извършено с изрична правна норма, респективно за прекратяването му следва да се предвиди определена процедура. Такава процедура не е предвидена в новия Закон за вероизповеданията. Съгласно пар.2 ал.4 от същия закон, заварените местни поделения на вероизповеданията, които са юридически лица, се вписват служебно от съответния окръжен съд по седалището им по заявление на централното ръководство, като кметовете на общините предават на окръжния съд регистъра на местните поделения на вероизповеданията. Тази регистрация обаче няма конститутивно действие. Следователно местното поделение на вероизповеданието е заварено юридическо лице по смисъла на цитираната норма. То не изгубва своята правосубектност по силата на новия закон, поради неизвършване на служебно вписване. Наличието на задължителна практика по значимия за делото правен въпрос, изключва основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото с постановеното по чл.290 от ГПК решение на ВКС е установен точният смисъл на приложимите към спора правни норми.
Пловдивски апелативен съд не се е отклонил в мотивите си от практиката на ВКС, че мюсюлманските настоятелства, които са били със статут на юридически лица по отменения Закон за изповеданията от 1949г. не се прекратяват при действието на новия Закон за вероизповеданията, /обн. ДВ бр.120/29.12.2002г./. За да потвърди извода на първоинстанционния съд за липса на правосубектност на ответника, съдът е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че ответникът Мюсюлманско джамийско настоятелство П., няма качеството на заварено местно поделение на Мюсюлманско изповедание, по смисъла на пар.2 ал.2 от ПЗР на Закон за вероизповеданията, / обн. ДВ бр.120/29.12.2002г./, тъй като Уставът на вероизповеданието, действащ към момента на влизане в сила на новия Закон за вероизповеданията не предвижда съществуването на местни поделения със соченото наименование – мюсюлмански джамийски настоятелства. Съвременно е отчел, че ответникът не е придобил статут на юридическо лице и при действието на Закона за вероизповеданията / обн. ДВ бр.120/29.12.2002г./, тъй като член 20 от същия предвижда, че по решение на централното ръководство местните поделения могат да се регистрират като юридически лица в окръжния съд по седалището им, за което в случая няма доказателства. Правилността на установените факти и обстоятелства по спора, както и на формираните правни изводи на база на тълкуване на устава на Мюсюлманското вероизповедание, касаят обосноваността на въззивния акт и подлежат на проверка съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но след допускане на касационното обжалване, за което в случая не са налице основания
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определение №1545/28.07.2014г. по ч.гр.д. №801/14г. на Пловдивски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1545/28.07.2014г. по ч.т.д. №801/14г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.