О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
София, 07.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3840/2017 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№99/04.8.2017 г., подадена от адвокат Р. Х. – процесуален представител на ищеца И. Ю. Х. от [населено място], област К., против въззивно решение №78/30.6.2017 г. по гр.д.№90/2017 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.
С обжалваното решение е изменено решение №26/20.3.2017 г. по гр.д.№246/2016 г. по описа на Момчилградския районен съд, в частта, с която е определен режим за осъществяване на лични контакти между бащата И. Ю. Х. и детето Е. И. Х.,, както следва: бащата да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 ч. до 18.00 ч. без преспиване на детето, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като вземането е връщането на детето да става в дома на майката, като определя режим на лични контакти, както следва: бащата има право да вижда детето Е. И. Х., всяка първа и трета неделя от месеца за дните от петък от 17.00 часа, събота –целия ден и неделя до 18 часа, с преспиване, както и за един месец през годината, когато майката на детето не е в отпуск, като вземането и връщането на детето да става от дома на майката. В останалата обжалвана част – относно родителските права и издръжката, решението на първоинстанционния съд е потвърдено.
Въззивната инстанция е приела, че „Правилността на преценката на първата инстанция, че родителските права спрямо детето следва да бъдат предоставени на майката, съдът направи и като съобрази изразеното желание от страна на детето по време на т.нар. проведена щадяща беседа с него в присъствие на психолог по време на разглеждане на делото пред първата инстанция. От проведения разговор с детето с участието на психолога се установява, че то има нужда и от двамата родители. Това обстоятелство се подкрепя и от социалните доклади, в които е посочено, че детето има нужда от лични контакти и отношения с двамата родители и близките си както по бащина, така и по майчина линия. Изразеното становище от психолога за липса на емоционална връзка между детето и майка му не може да бъде възприето за израз на нежелание от негова страна да се среща и живее с майка си. То се дължи основно на влошените отношения между двамата родители и липсата на желание за родителско сътрудничество от страна на бащата на детето, детето да поддържа връзка с майка си. Липсата на такова желание за сътрудничество е факт, който не може да бъде отречен и се потвърждава и от останалите доказателства – жалба от майката до РУП – К., показания на свидетелите, в която посочват наличието на влошени отношения между двамата родители, също и от самия социален доклад, представен пред първата инстанция, в който е отбелязано, че при проведени срещи с класния ръководител на детето, майката е ходила в училището да го види, но след тези срещи е получавала от баба му забележки такива срещи да не се провеждат.
Не е налице и такова поведение от страна на майката, представляващо опасност за детето и не са налице изменени обстоятелствата във връзка с отношенията между майка и дете, тъй като поведението на майката не се е променило и същата не е оказала негативно въздействие на детето. Още повече, този родител – в случая майката, има това желание, държи на пълноценните контакти със сина си, налице е и желание и готовност от нейна страна да отглежда детето си.
При настоящата въззивна проверка за правилността на преценката на първоинстанционния съд относно предоставянето на родителските права на майката съдът взе предвид и трайно установената съдебната практика , която приема, че родителят, при който детето живее приоритетно , в случая бащата, следва да стимулира и да насърчава детето да осъществява възможно най-пълноценен контакт с другия родител, да съдейства за запазване на неговия родителски авторитет, което е съществена част от неговото възпитание. В случая родителското поведение на бащата не е в такава насока. Този правен извод съдът направи с оглед личните впечатления на съда по време на проведеното изслушване, както и с оглед всички събрани доказателства пред двете инстанции. Същият не е осъзнал, че с нарастване възрастта на детето е нарастнала и потребността му да общува с другия родител, поради което е следвало да съдейства за осъществяване на личните контакти на майката с детето. Бащата не е съдействал на майката да вижда детето, както и не е потърсил и помощ от компетентните органи. В тази връзка е представения от ответницата сигнал до РУП – К., отразеното в социалния доклад, че бащата на детето е консултиран за социалните услуги в общността, но към настоящия момент той бил на мнение , че детето му няма необходимост от това. В доклада е отразено и отчетено и обстоятелството, че поради прекъснатата семейна връзка между двамата съпрузи, общуването помежду им е затруднено. Показанията на свидетелите, посочени от майката са в съответствие с посочените доказателства, поради което съдът дава вяра на техните показания. По същите съображения съдът не дава вяра на показанията на свидетелите, посочени от бащата, както и на изразеното от него становище, че са били организирани срещи от негова страна с майката, на обществени места, но същата не се явявала за осъществяването им, тъй като те се опровергават от посочените по-горе доказателства.
Привързаността на детето към бащата не може да се тълкува, че детето въобще не е привързано към майка си. Споделеното от детето само по себе си не може да бъде доказателство, предвид ниската му възраст, психо-емоционална незрялост и степента на развитието му, като то и пред психолога е изразявало колеблива позиция относно желанието си да общува с майка си. Именно поради това не могат еднозначно да бъдат приемани неговите изявления и поведение при срещата с майката в присъствието на психолога и съдът да основе решението си приоритетно съобразно мнението на малолетното 9-годишно дете. В случая става дума по-скоро за наличието на една социална адаптация на детето към дома на баща му, средата, в която живее и съществуващото обкръжение. Доказателство за това е, че детето при така наречената щадяща беседа с психолога посочва не само единия родител, а двамата си родители, като нарисуваната от него къща, в която иска да живее, е в [населено място], и това е израз именно на тази социална адаптация. В подкрепа на този извод е и изложеното от майката пред въззивната инстанция, че детето я е питало при срещите си с нея къде живее и къде работи. Желанието на детето да съжителства е еднакво и е свързано и с двамата родители.
При изследване въпросът за жилищно-битовите и материални условия на живот на майката съдът взе предвид обстоятелството, че същата работи и получава възнаграждение за задоволяване на основни жилищни нужди и потребностите на детето като цяло. Независимо че понастоящем живее в М. под наем, което обстоятелство се установява и от свидетелските показания на св. Х. И., разпитана пред първата инстанция, при проведеното изслушване пред въззивната инстанция майката посочва, че жилището разполага с необходимите условия за отглеждане на детето й, включително и с отделна детска стая.
От изложеното и като взе предвид всички обстоятелства относно възможностите на двамата родители съдът намира за правилна преценката на първоинстанционния съд относно това родителските права да бъдат предоставени на майката.
В предмета на въззивна проверка самостоятелно се включва, в условията на евентуалност, така постановеният режим на лични отношения между бащата и детето. Съдът в първоинстанционното решение е определил режим на лични отношения между бащата и детето от 09. 00 ч. до 18.00 ч. без преспиване на детето, както и 1 месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на детето става в дома на майката. В жалбата е изразено становище да бъде определен режим на лични отношения с детето – всяка първа и трета седмица от месеца- петък, събота и неделя от 17 до 18 часа, с преспиване, както и бащата да взема детето при себе си един месец през годината, когато майката на детето не е в отпуск. Въззивният съд намира направеното в жалбата искане за основателно, като в тази връзка съдът взе предвид основно възрастта на детето. Към настоящия момент детето е на близо 9 години и няма основание да остава при бащата без преспиване. На този етап от неговото развитие се предполага, че то е сравнително по-самостоятелно от годините в по-ранната му детска възраст и оставането му в дома на бащата няма да създаде затруднения нито на бащата, нито би се отразило отрицателно на самото дете, още повече че това дете от раждането си живее в този дом. По този начин биха се запазили и условията за пълноценната родителска връзка, която е създадена до момента с баща му и неговите роднини по бащина линия. Така детето ще чувства, че е важна част и е обичано и от семейството на бащата, както и от семейството на неговата майка. В този смисъл следва да бъде постановен претендирания по – разширен режим, за утвърждаване на връзката баща – дете, като определящ фактор и така необходим за поддържането на автентичен контакт между двамата и за правилното психо-социално развитие на детето.
Оплакването, релевирано в жалбата за завишен размер на издръжката, която бащата следва да плаща на неговата майка съдът намира за неоснователно. Бащата към настоящия момент работи, има сключен трудов договор, освен това се занима със земеделие – отглежда тютюн. По негови данни взима по 7000 -8000 лева на година от продажбата на тютюн, а също получава и по 10 000 лева субсидии за тютюн годишно . Няма посочени от същия имуществени задължения, които да го затрудняват при изплащането на издръжката. Така определения размер на издръжката от 150 лв. месечно съдът намира за съобразен с критериите, които въвежда законът при определянето на месечната издръжка, която другият родител следва да изплаща –възможностите на родителя и потребностите на детето. Според постановките в ППВС№ 5/16.11.1970 г. нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни. Възможностите на лицето, което дължи издръжката са основание за даването й и показател за нейния размер. Те също винаги са обективни и конкретни. Възможности за изплащане на издръжка в този размер бащата има. Издръжката съответства и на нуждите и потребностите на детето, което е почти на девет години и през настоящата година ще бъде в трети клас. Не е основателно и възражението, направено от жалбоподателя, че размерът на издръжката е завишен, предвид обстоятелството, че до момента бащата основно е полагал грижи по издръжка и отглеждане на детето си, както и искането за присъждане на издръжка за минал период. Следва да се вземе предвид, че законово задължение на всеки родител е да издържа детето си до навършване на пълнолетие, а дори и след това при условията, предвидени в закона. При положение, че детето живее приоритетно при единия родител, нормално е той да поема по-голяма част от разходите. В настоящия казус не може да се отрече и приносът на майката до този момент, която също е подпомагала детето си според възможностите си – купувала му е подаръци, ученическа чанта и други неща, необходими за задоволяване на потребностите му. По тези съображения съдът намира направеното искане за намаляване на искането за издръжка за неоснователно.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на ищцата се поставят следните материалноправни въпроси: 1.Каква е ролята на съдебно-психологичната експертиза при синдром на родителско отчуждение, задължително ли е изготвянето на такъв и до колко съдът следва да се съобрази със становището на вещото лице-психолог ?, 2. При синдром на родителско отчуждение, отнасящ се за дете на ниска възраст, какви са критериите, с които съдът следва да се съобрази при разрешаването на правния спор относно предоставянето на родителските права ? и 3. Длъжен ли е съдът да събира и задълбочено да събира доказателства относно причините за настъпване на синдрома на родителско отчуждение ?
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК, като се представят и решения на ВКС.
Ответницата по касационната жалба С. М. Х., посредством процесуалния си представител – адвокат А. С., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по касационната жалба на ищцата. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Нито един от въпросите не е поставен с оглед корелацията му с конкретни изводи на въззивната инстанция. Посочването на съдебните актове, на които касационната жалбоподателка основава въпросите не е достатъчно, за да се приеме наличието на противоречие между обжалвания съдебен акт и създадената практика по чл.290 ГПК и на другите съдилища.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на ищцата не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №78/30.6.2017 г. по гр.д.№90/2017 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Ю. Х., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [община], област К., [улица], да заплати на С. М. Х., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [община], област К., деловодни разноски в размер на 500/петстотин/ лева.
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: