О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
София 21.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1767 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. Х. В. от гр. Р. процесуалния си представител-адвокат Д. против въззивно решение № 286 от 28.08.2009г./поправено с решение№ 378 от 24.09.2009г./по в.гр.д. № 655 по описа за 2009г. на Русенски окръжен съд,с което частично е отменено решение № 65 от 12.06.2009г. по гр.д. № 2593/2008г.на Русенски районен съд и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен иска на Р. Х. В. против „Д”А. гр. Р. с правно основание чл.200 ал.2 от КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер над 10 000лв.до 20 000лв.и разноски в първата инстанция над 80 до 125лв.,като в останалата част,с която е уважен предявения иск до размер на 10 000лв.,ведно с лихва за забава върху тази сума,считано от 28.07.2008г. и е отхвърлен иска до претендирания размер от 80 000лв.е потвърдил решението на районния съд и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,във връзка с поставения въпрос за начина на определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на чл.201 ал.2 от КТ,когато пострадалият е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил кратък отговор от ответната страна,с който се оспорва основателността й.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да отмени частично решението на районния съд,като присъди по-малък размер на обезщетение за неимуществени вреди,въззивният съд е приел,че размерът на съпричиняването от страна на пострадалия е 80%,което е обосновал с допуснати от него множество нарушения на установени правила,изразяващи се в движение в непосредствена близост до ж.п.линията,предприемане на пресичане на неразрешено място,на което такова не е предвидено,като е преминал без да се огледа и без да реагира на подадените сигнали на машиниста. С оглед на това –като е определил размер на дължимо обезщетение в полза на ищцата/сега касатор/ от 50 000лв./отчитайки факта, че тя продължително е съжителствала с пострадалия,че между тях са съществували добри взаимоотношения и смъртта му й е причинила трайни страдания/,съдът е присъдил 10 000лв.
При тези данни –поставеният от касатора въпрос за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на чл.201 ал.2 от КТ е значение за изхода на делото,тъй като е свързан с предмета на спора и обуславя решаващата воля на съда. Не е налице,обаче, основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане до касационно обжалване,защото касаторът не установява, че въззивният съд по поставения въпрос се е произнесъл в противоречие с разрешение,дадено в Постановление на Пленум на ВС, тълкувателно решения на Общото събрание на гражданска колегия на ВС,постановено при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ /отм./, с тълкувателно решения на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на ВКС, на Общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК. Приложеното решение №187 от 12.05.2009г.не попада сред изброените актове,касае инцидентен случай и е ирелевантно,защото разгледания в него казус не съвпада с процесния.
В случая са безспорни наличието на трудова злополука и отговорността на работодателя за обезщетяване на свързаните с нея вреди. Спорът е за размера на овъзмездяването, с оглед установеното основание за намаляване на отговорността на работодателя. По този въпрос не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,която изисква разглеждането на поставения въпрос да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, законите да са непълни,неясни или противоречиви и да се налага създаването на съдебна практика по прилагането им или осъвременяването й предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В практиката няма спор,че с груба небрежност действа този,който е предвиждал настъпването на неблагоприятните последици,но лекомислено се е надявал,че те няма да настъпят или че ще успее да ги предотвратистановеното по делото поведение на пострадалия,изразяващо се в пресичане на ж.п.линия на необезопасено място,при възможност да се възприеме / и визуално,и поради подадения звуков сигнал/ приближаващата влакова композиция, като същият вместо да спре и да изчака, е застанал на линията с велосипеда си,обърнат с лице към композицията,като при това не се е възползвал от възможността да премине /свидетелите сочат,че е имал време за това/, безспорно сочи на виновно поведение, съответстващо по терминологията на наказателното право на самонадеяността /съзнаваната небрежност/. В практиката няма спор и че грубата небрежност е предпоставка за компенсация на вините,но не е критерии за размера й. Критерият за компенсацията е обективното съотношение на приносите и по-специално обективният принос на пострадалия за увреждането. Този подход е използвал и въззивния съд при преценката си.
Относно установеният в закона начин за оценка на вредите „ по справедливост” и предложеният от касатора вариант-съдът на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК да определи „ориентир,относим към аналогични случаи”,то следва да се посочи,че такъв вариант е неприложим. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД- вече е изяснено с Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС,където изрично е посочено,че то не е абстрактно понятие,а е свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са посочени. В случая те са взети предвид от съда при определяне на размера на обезщетението и не се налага промяна.
Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме,че не е налице твърдяното основание за допускане до касационно обжалване,поради което Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 286 от 28.08.2009г./поправено с решение№ 378 от 24.09.2009г./по в.гр.д. № 655 по описа за 2009г. на Русенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.