2
Определение по ч.т.д.№ 835/2010 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№930
София, 14.12.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на десети декември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Т. Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 835 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 вр.чл.410 т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на “Ай Ди Е. срещу Определение от 20.04.2010 год. по ч.гр.д.№ 3669/2010 год. на Софийски градски съд.
С това определение, съставът на СГС се е произнесъл по частната жалба на “Ай Ди Е. срещу разпореждането от 02.02.2010 год. по ч.гр.д.№ 56980/2009 год. на Софийски районен съд с което е постановен отказ по искането на дружеството за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу “Евростандартстрой”ЕООД.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК.
Касаторът счита, че определението е неправилно. Изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК съдържа позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК не е формулиран. Твърдението е, че разглеждането на частната жалба е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съдържанието на изложението възпроизвежда доводите по частната касационна жалба, а именно – че в заповедното производство каузалното правоотношение на подлежи на изследване и няма изискване за прилагане на доказателства.
Настоящият съдебен състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице. Преди всичко, обуславящ правен въпрос не е формулиран и такъв не може да бъде изведен от съдържанието на изложението – – т.1 на ТР № 1/2010 год. На второ място, отказът на съда да издаде заповед за изпълнение е обусловен от факта, че в п.12 на заявлението “Обстоятелства от които произтича вземането”, молителят е посочил, че “Длъжникът е закупил стоки от фирма “Ай Ди Е., като не е заплатил дължимите суми по: 1. фактура № 0000002297/13.01.2009 год.; 2. фактура № 0000002438/19.02.2009 год.; 3. фактура № 0000002672/05.06.2009 год.”. Към заявлението са приложени описаните фактури, като в тях се сочи задължения, възникнали от “материали и СМР по акт обр.19”.
Т.е. отказът не произтича от изследване на каузални правоотношения в рамките на заповедното производство, а от факта на несъответствие между основанието за заявеното парично вземане – търговска продажба и материализиращите го документи, сочещи договор за изработка.
Не са налице предпоставките за допускане на факултативния касационен контрол, поради което Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение от 20.04.2010 год. по ч.гр.д.№ 3669/2010 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.