О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 930
гр. София, 16.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на пети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2897/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. М. Г. срещу решение от 20.01.2014 г. по гр. дело № 328/2013 г. на Окръжен съд – [населено място].
Ответникът по касация – Професионална гимназия „Х. Б.”, [населено място] поддържа становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Окръжен съд – [населено място] е потвърдил решение от 13.11.2013 г. по гр. дело № 286/2013 г. на Районен съд – [населено място] за отхвърляне на исковете, предявени от настоящия касатор против Професионална гимназия „Х. Б.”, [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че заповед № РД – 13 – 071 от 15.04.2013 г. за прекратяване трудовото правоотношение между страните относно длъжността „учител – методик по професионално образование” – специалност „машини и системи с Ц.” на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ КТ е издадена законосъобразно. Решението за отхвърляне на претенциите е мотивирано със съображения за неоснователност на възраженията и доводите на въззивника, сега касатор. По поддържаното от последния възражение за нарушение на чл. 333, ал. 2 КТ е прието, че решението на ТЕЛК е постъпило при работодателя на 11.04.2013 г., преди уволнението, осъществено на 15.04.2013 г., като за писмото на Регионалната здравна дирекция от 08.05.2013 г. решаващият състав е преценил, че не релевира промяна на посочения извод, защото е последващо писмо от друга институция. Съдът е обсъдил съкращаването на щата и е констатирал, че работодателят не е допуснал нарушение на закона, тъй като преценката за броя на учениците в училището и преподавателската натовареност е извършена в началото на учебната 2012/2013 г., когато е утвърден Списък – образец № 1 и щатно разписание, действали до възстановяване на ищеца на работа на 05.03.2013 г. по предходно уволнение, отменено по надлежния ред. По това щатно разписание процесната длъжност е премахната, а възстановяването на същата длъжност на 07.03.2013 г. е разгледано от съда, като правомерно с оглед изпълнението на съдебното решение за възстановяване на ищеца на работа. Други мотиви по спора са за извършване на подбора след съкращаване на щата, както и за доказаност на твърдението на ответника по исковете, че ищецът е получил най – малък брой точки по показателите за квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, поради което е взето решение именно той да бъде освободен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, второ предложение КТ.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени два въпроса, определени от страната, като „материалноправни”, чието решаване според нея „е … в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”, а именно:
„Извършен ли е законосъобразен подбор при съкращаване на щата в случаите, когато работодателят не е взел предвид обективните критерии при оценяване професионалната квалификация и опит на работника или служителя и ниво на изпълнение на трудовите функции, и съответствието им с действителните трудови качества на работника”;
„Налице ли е обективен подбор при съкращаване на щата, в случаите, когато комисията по извършване на подбора, оценява работата на работника и служителя, възстановен от съда на работа, за времето, през което е работил в рамките само на няколко работни дни, без да вземе предвид постигнатите трудови резултати от работата му преди съкращението, при наличието на едни и същи критерии на оценяване”.
С първия въпрос не е релевирано общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като формулирането му не е направено с оглед правните разрешения, приети от въззивния съд, отразяващи съображенията на съда за законосъобразност на подбора. Общото основание за допускане на касационен контрол, съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1 трябва да съдържа разрешенията на въззивния съд по правните въпроси, по които се е произнесъл, засягащи вижданията на съда по тълкуването на определени правни понятия и категории във връзка с прилагането на закона, като с оглед приетото тълкуване касаторът е задължен да въведе основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая тези изисквания за изготвяне на приложението към жалбата не са съобразени и е формулиран фактически въпрос. Дали работодателят е взел предвид „обективните критерии” при оценяване на „професионалната квалификация и опит на работника или служителя и ниво на изпълнение на трудовите функции, и съответствието им с действителните трудови качества на работника” е въпрос по фактите, подлежащи на доказване в процеса, който именно поради това си естество няма характеристиката на правен въпрос. Освен това този въпрос е зададен в контекста на твърдение на ищеца, неотносимо към основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, а към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, чието установяване в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. Цитираният по – горе текст отразява въпрос, който не е разглеждан от въззивния съд в описаната хипотеза, тъй като съдебният състав не е приел, че работодателят не е взел предвид обективните критерии при оценяването на ищеца, напротив приел е, че оценката е направена по обективни критерии. В този смисъл поставеният въпрос отразява становище на касатора, а въпроси във връзка със становища на страната не са общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г., т. 1 на ОСГКТК само правните въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК са общи основания за допускане на касационен контрол. Не са развити и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Допълнителните основания по чл. 280, ал.1, т. 1- 3 ГПК също така са разяснени в цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК, в което е посочено, че те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване. В настоящето дело жалбоподателят поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да изложи съществуващата според него неправилна или неактуална съдебна практика, респективно без да обоснове насоките, в които според него същата ще следва да бъде развита, както и без да посочи разпоредби, които счита за непълни, неясни или противоречиви, при липсата на съдебна практика, за да бъдат тълкувани /арг. т. 4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК/. По този начин не е въведено мотивирано изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Развити са оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, но те засягат жалбата по същество и не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК предвид относимостта им към друго производство – по чл. 290 ГПК, чието развитие е обусловено от допускане на касационното обжалване. Касаторът не е обосновал и допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като не е аргументирал противоречие между разрешенията във въззивното решение и приложената практика чрез съпоставяне на изводите във въззивното решение и всеки един от приложените актове на съдилищата. Във връзка с извода на съда за доказване на подбора от представения протокол на комисията, назначена от работодателя жалбоподателят не е поставил конкретен правен въпрос, а е развил съображения по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в настоящето производство. Касационният съд не е длъжен да извежда правните въпроси от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Доводите по същество на касационната жалба за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК не се разглеждат в настоящето производство, а в производството по чл. 290 ГПК, което се провежда само при допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Приложената практика от решения на ВКС не е обоснована с конкретни правни въпроси, по които въззивния съд се е произнесъл, относими към приети от него правни разрешения. Не са мотивирани от жалбоподателя съображения за допуснато от въззивния съд отклонение от съдебната практика по тези въпроси. Ето защо следва да се приеме, че по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК страната не е релевирала общо основание за допускане на касационен контрол.
С поставянето на втория въпрос касаторът отново не въвежда основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като формулирането му не е направено с оглед правните разрешения, приети от въззивния съд, отразяващи съображенията на съда по въпроса за подбора. Въпросът е зададен изцяло с оглед субективното становище на страната за оценяване на работата на ищеца в рамките на „няколко работни дни” и доводите по същество на жалбата в тази насока. Освен това и този въпрос не е поставен във връзка с разрешенията на въззивния съд, който е обосновал извод, че комисията е преценявала качествата на ищеца и за периода преди предходното уволнение. Както и по първия въпрос, така и по отношение на втория въпрос не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК поради въвеждане на въпроса с оглед становище на касатора, а не с оглед разрешения на съда. Освен това въззивният съд е разглеждал преценката на комисията за подбор по процесното уволнение, а не извършения при предходното уволнение подбор. Поради това твърдението на жалбоподателя за разминаване в оценката на комисията, приетата от съда фактическа обстановка и направените изводи е необосновано, а и неотносимо към основанията по чл. 280, ал.1 ГПК. Съображенията, изложени по – горе за липсата на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК са относими и към този въпрос.
Следващата част от изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК съставлява доводи по същество на касационната жалба във връзка с твърдения за нарушения по чл. 333, ал.2 КТ, които са развити от касатора изцяло във връзка с доводи за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК. Липсват общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК а касационният съд не е длъжен и не може да ги извежда от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба /арг. т. 1 ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК /. Страната е следвало да разграничи основанията по чл. 280, ал.1 ГПК от тези по чл. 281, т. 3 ГПК, за да обоснове предпоставки за допускане на касационно обжалване.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че жалбоподателят не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.01.2014 г. по гр. дело № 328/2013 г. на Окръжен съд – [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: