О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 930
София, 17.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 6661/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.Я.Ц. – процесуален представител на Д. Д. Д. , против въззивно решение от 29.04.2013 год. на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 4585/2012 год.,с което е потвърдено решение от 29.07.2011 год., постановено по гр.д.№ 21949/2010 год. на Софийски районен съд,с което касаторът е осъден на основание чл.31,ал.2 ЗС да заплати на Х. К. Г. сумата 12 428 лв.- обезщетение за лишаването му от ползването на съсобствен имот – ап.,находящ се в [населено място], [улица],ет.3,за периода 22.06.2006 год.-22.04.2010 год.,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба,както и на основание чл.86 ЗЗД да заплати сумата 500 лв.-обезщетение за забава за периода 22.06.2006 год.-22.04.2010 год.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1,т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи чл.280,ал.1,т.2 ГПК по следния въпрос – съставлява ли личното ползване на съсобствен имот от един от съсобствениците определен фактор за основание на претенцията за обезщетение или от значение е самото обстоятелство,че пречи на останалите съсобственици да ползват общата вещ.Позовава се на решение на ОС-Пловдив,ОС-Велико Търново,ОС-Хасково,Апелативен съд – В. и решение на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по касация Х. К. Г. , посредством процесуалния си представител – адв. Н.И. е депозирал отговор по чл.287 ГПК,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок от процесуално легитимирано лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима.
За да постанови този резултат, въззивният съд след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приел за установено, че между страните е налице съсобственост върху процесния имот, че последният е ползван изцяло от ответника – касатор през процесния период и ищеца го е поканил писмено да му заплаща обезщетение.Приел е,че за да се освободи от отговорност ответникът е следвало да предложи на ищеца да ползва вещта лично според правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражни това свое право.Приел е,че е достатъчно съсобственикът веднъж да отправи покана за плащане на обезщетение по реда на чл.31,ал.2 ЗС,тъй като поканата действа занапред неограничено във времето.
Поставеният правен въпрос не е разрешен в противоречие с константната практиката на ВКС-представеното решение на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№ 160/10 год.,както и решение по гр. д. 3204/08 г.,с които при уеднаквяване на противоречива съдебна практика по реда на чл. 290 и чл. 291 от ГПК, са приети следните разрешения: Фактът, че един от съсобствениците ползва цялата вещ, сам по себе си дава правото на другия съсобственик да претендира заплащане на обезщетение от деня на писменото поискване, тъй като е лишен от възможността да извлича ползите от вещта по причина действията на другия съсобственик. Неползващият вещта не е длъжен да изяви желание за лично ползване, за да може да претендира обезщетението, тъй като причина за разместването на блага в имуществените сфери на двамата съсобственици е осъщественото само от един от тях ползване на цялата съсобствена вещ, а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва вещта според правата си. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползване на цялата вещ. Достатъчно е неползващият вещта съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да възникне основание за ангажиране отговорността на ползващия вещта съсобственик. За да се освободи от отговорност, последният следва да предложи на съсобственика си да ползува вещта лично според правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява това свое право. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползване на цялата вещ, без да е необходимо неползващият съсобственик да доказва, че не е допускан до същата. Аналогични разрешения са възприети и в мотивите към ТР № 7/02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС.
По горните съображения, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 от ГПК.
С оглед изхода на спора касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за настоящата инстанция в размер на 330 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.04.2013 год. на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 4585/2012 год.
ОСЪЖДА Д. Д. Д. ,ЕГН [ЕГН] да заплати на Х. К. Г. ,ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 330 /триста и тридесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: