О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 930
София, 02.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2 520/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от „С. а.”-Е., представлявано от изпълнителен директор С. М. и процесуален представител ст.юрисконсулт Д.Д., срещу решение № 7626/13.11.2012 г. по гр.д.№ 11994/2012 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-а състав.
Ответникът по касационната жалба М. Л. А., чрез процесуалните си представители адв.С. К. и адв.Я. Я. в писмен отговор оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение Софийски градски съд е отменил решение № ІІ-58-168/25.06.2012 г. по гр.д. №14 053/2012 г. на Софийски районен съд, ІІ г.о.,58 състав, поправено с решение от 07.08.2012 г.по същото дело в частта, с която са били отхвърлени исковете , предявени от ответницата по касационната жалба въз основа на чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ и въз основа на чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ за сумата 5 381,42 лв. и са присъдени разноски на касатора над 59,97 лв. до 150 лв. .Решил е спора, като е отменил уволнението на М. Л. А., извършено с акт № 57/01.02.2012 на изпълнителния директор, възстановил я е на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител/началник служба икономическа в поделение „Д.”, осъдил е касатора да й заплати обезщетение за оставането й без работа в размер на сумата 5 381,42 лв. за шестмесечен период считано от 02.02.2012 г.,ведно със законната лихва от 20.03.2012 г. и е потвърдил решението в частта, с която искът по чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1 КТ е отхвърлен за разликата над 5 381,42 лв. до пълния размер от 8 966,46 лв., след направено прихващане с изплатените на ответницата по касационната жалба обезщетения по чл. 220 ал.1 КТ за неспазено предизвестие и по чл.222 ал.1 КТ за оставане без работа за срок от два месеца, според уговореното в КТД. Въззивният съд е аргументирал своето решение приемайки, че четирите поделения на касатора, намиращи се на територията на [населено място] са с еднакъв предмет на дейност: превоз на пътници с автобуси, техническо обслужване на подвижния състав и реализация на приходи от водачите на автобусите, всяко от тях има отделна разплащателна сметка и е управлявано от директор, както и че длъжност „ръководител/началник служба икономическа” съществува по щатните разписания на поделенията „З.” и „М.” и в тях длъжността е запазена. Счел е, че относителната самостоятелност на поделенията по организационно-управленски и финансов принцип не е достатъчна ,за да бъде ограничен подборът в рамките на всяко едно от поделенията, тъй като макар и в различни структурни единици, трудовите функции и длъжностните характеристики на служителите , заемащи тази длъжност са еднакви и те са взаимозаменяеми. Приел е, че основният критерий за необходимост от извършване на подбор е естеството на трудовите функции, а в тях няма различия , обусловени от вида на регионалното поделение . Поради това е счел, че касаторът е бил длъжен при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328 ал.1 т.2 КТ да направи подбор между заемащите тези длъжности лица от всички поделения.След като такъв не е извършен, е направил извод, че уволнението е незаконосъобразно.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е извел следните въпроси:
-следва ли задължение за извършване на подбор от работодателя, след като длъжността, на която е била ответницата по касация „ръководител/началник служба икономическа”е била единствената такава в рамките на поделение „Д.” , представляващо организационно и производствено обособена структура в дружество „С. а.”-Е.;
-наличието на идентична длъжност в друга структура на дружеството представлява ли основание за приложение на чл. 339 КТ;
– налице ли е ограничителен критерий при приложението на чл. 329 КТ, който да се изразява в естеството на трудовите функции като отделните щатни разписания на отделните поделения,както и сключването на трудови договори с посочено място на работа по отделните поделения съставлява ли пречка по КТ за взаимозаменяемост между служителите в отделните поделения;
-дали свързването на длъжностите в трудовия договор с работно място ,като съответното звено е огранизационно, но не и икономически обособено, налага при съкращение в щата извършване на подбор с други лица, заемащи същата длъжност, но в звена с различно местонахождение.
Изразява становище,че са налице касационни основания по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Намира, че изводите на въззивния съд по така поставените въпроси са в противоречие с разрешенията, дадени в решение № 329/13.07.2011 г. по гр.д.№1073/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 184/02.06.2011 г. по гр.д.№802/2010 г., ІV г.о и на решение № 1248/27.07.2001 г. по гр.д.№2306/2000 г. на ВКС,ІІІ г.о.Твърди ,че основната характеристика за относителната самостоятелност на съответното обособено структурно звено, според първото решение, е организационно управленската;с второто решение е разгледан въпросът за това, кога е налице съкращение в щата, а с третото решение е прието, че обединяването в един регионален клон на няколко организационни структури не задължава работодателя да извърши подбор между служителите с еднородни длъжности в рамките на регионалното обединение, включващо клонове в различни населени места в страната. Счита,че поради относителната самостоятелност на структурното звено, в което е работила ответницата по касационната жалба, не е било необходимо извършването на подбор, както е приел въззивният съд.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението. Правните изводи, обусловили решаващата воля на въззивния съд относно първите два въпроса, не са в противоречие с цитираните решения, първите две от които представляват задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, а третото-казуална.Според първото от цитираните решения преценката дали работодателят е длъжен да извърши подбор при съкращаване в щата се предпоставя от преценката дали е налице самостоятелно обособено структурно звено в рамките на предприятието и на общото щатно разписание. Определящите признаци за това са освен териториалният критерий и наличието на организационно-управленска обособеност, в съчетание със специфични функционални, финансово-икономически и териториални характеристики, както и естеството на трудовите функции, обусловени от тях и което е определящ критерий. Т.е. не един или няколко, а множество от критерии, в зависимост от спецификата на конкретния случай обуславят извода за необходимост от извършване на подбор. Въпросът е развит и с решение № 385 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 129/2011 г.,на ВКС , IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК , според което изискването за подбор в рамките на цялото предприятие е задължение за работодателя, ако трудовите функции на служители с еднакви или близки наименования, макар и заети в самостоятелни структурни звена в едно и също населено място, по същество са еднакви или сходни. Въпрос на преценка е дали в конкретния случай е налице организационно-управленска обособеност на структурата със специфични функционални и финансово-икономически характеристики, която обособеност определя специфичност и в трудовите функции на служителите, макар и за длъжности с еднакви наименования. В друго свое решение № 100/05.04.2011 г. по гр.д.№ 701/2009 г. , ІV г., ВКС е приел, че работодателят е длъжен да извърши подбор при закриването на отделно структурно звено, ако в оставащите структурни звена на предприятието (в същото населено място) съществуват длъжности за същите или несъществено отличаващи се трудови функции.Настоящият състав на ВКС изцяло споделя изразените становища в тези решения и намира, че въззивният съд не се е отклонил в своите правни изводи от тях. Няма противоречие и с решението на ВКС, представляващо казуална практика, тъй като то се отнася за обособени структури, намиращи се в различни населени места, а в случая всички поделения се намират на територията на [населено място].
Останалите два въпроса ,изведени от касационния жалбоподател не са във връзка с правните изводи на въззивния съд.Той не е изложил становище във връзка с тях. Така формулирани въпросите не са обвързани с решаващите изводи на въззивния съд и с приетите от него правни разрешения.
Към касационната жалба е приложено и решение № 246/23.06.2011 г. по гр.д.№1152/2010 г., ІІІ г.о. но не са изложени съображения във връзка с него. В него разгледан случай, който няма връзка с настоящия.
Относно касационното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е направена никаква обосновка. По отношение на съдържанието на поставените въпроси не е аргументирана нито една от предвидените в нормата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК хипотези.
По-нататък в касационната жалба е изразено становище, че ответницата по касационната жалба не е въвеждала в производството довод за незаконност на уволнението, поради необходимост да се извърши подбор с друга идентична длъжност и че доказателства в тази насока не са събирани , страните не са пледирали по този въпрос и основаването на решението на това обстоятелство е изненада за тях. Намира, че съдебното решение следва да се касира на това основание.Позовава се на решение № 246/23.06.2011 г. по гр.д.№1152/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.Това оплакване не почива на верни данни.Второто основание, което е въвела с исковата си молба/стр.3 от първоинстанционното дело/ ответницата по касационната жалба е неизвършването на подбор от работодателя между нея и останалите служители, заемащи идентична длъжност в останалите поделения на предприятието.
Ответницата по касационната жалба е претендирала разноски за касационното производство, които с оглед изхода на делото следва да й бъдат присъдени на основание чл.78 ал.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №7626/13.11.2012 г. по гр.д.№11994/2012 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-а състав.
ОСЪЖДА „С. а.”-Е.-гр.С. да заплати на М. Л. А. от [населено място] сумата 720/седемстотин и двадесет /лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: