О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 930
София, 23.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1464/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от Р. А. П. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 2206 от 13.11.2015 г. по гр.д. № 278/2015 г. на Софийски апелативен съд, осми състав, в частта, с която е потвърдено решение № 3646 от 23.05.2014 г. по гр.д. № 9661/2013 г. на Софийски градски съд, І-18 състав за отхвърляне на предявените срещу Застрахователна компания „О. – клон България” К. искове за заплащане на : обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Х. Я. П. – съпруг на ищцата, за разликата над 120 000 лв. до 220 000 лв.; обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Д. Х. П. – за разликата над 150 000 лв. до 300 000 лева, настъпили в резултат на ПТП на 20.10.2012 г. и обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата, в резултат на получени от нея увреждания при същото ПТП – за разликата над 50 000 лв. до 70 000 лева, ведно със законната лихва от произшествието, както и в частта за присъдените в полза на ответника разноски.
В жалбата се поддържат касационни доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Твърди се, че решаващият съд е нарушил принципа на справедливост, като не е отчел изключително тежката загуба на единственото дете на ищцата и на съпруга й и не е съобразил икономическите условия и лимитите по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. По отношения на уврежданията на касаторката, получени в резултат на произшествието, също се поддържа, че въззивният съд не е взел предвид в достатъчна степен обективните факти и доказателствата за вида и характера на уврежданията, продължителността на лечението и настъпилите усложнения в резултат на травмите. По съображения, подробно развити в жалбата, се иска отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваните части и уважаване изцяло на исковите претенции, ведно със законните последици.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени множество материалноправни въпроси, свързани с критериите за справедливо определяне размерите на обезщетението за неимуществени вреди съгласно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, по които се поддържа допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на: ППВС № 4/1968 г. и на задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, както и допълнителните предпоставки по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Поставени са и процесуалноправни въпроси, свързани със задължението на въззивния съд да прецени релевантните доказателства и доводи на страните и да изложи мотиви, съответстващи на изискването на чл.236 ГПК. По втората група въпроси жалбоподателката счита, че въззивният съд е допуснал отклонение от задължителна практика на ВКС.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателката по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови атакуваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд, след преценка на данните по делото, при отчитане обхвата на въззивното производство, е приел, че в резултат на настъпила смърт на дъщерята и съпруга на ищцата при ПТП на 20.10.2012 г., последната е претърпяла значителни неимуществени вреди. Изключително тежко е понесла тази едновременна загуба, която не е преодоляна и към момента, като животът на ищцата е загубил смисъл и тя се е затворила в себе си, ограничавайки социалните си контакти. В тази насока са възприети събраните гласни доказателства. Прието е, че с оглед датата на настъпване на застрахователното събитие, която е от значение за съобразяване на конкретните икономически условия и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, за обезщетяване на болките и страданията на ищцата са достатъчни следните суми: 120 000 лв. – неимуществени вреди от смъртта на съпруга й и 150 000 лв. – неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й. В резултат на този извод, исковете в останалата част – за разликата до 220 000 лв., съответно до 300 000 лв. са отхвърлени като неоснователни. В тези отхвърлителни части е потвърдено първоинстанционното решение.
По отношение претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди за получените от нея травматични увреждания, са преценени заключението на приетата пред първата инстанция медицинска експертиза, писмените доказателства, вкл. и новите доказателства, установяващи, че все още не е настъпило пълно възстановяване на ищцата. Изведен е извод, че за обезщетяване на болките и страданията е необходима сумата 50 000 лв., а за разликата до 70 000 лв. искът е неоснователен.
Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане касационно разглеждане на делото в частта, с която са отхвърлени предявените искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на съпруга и дъщерята на ищцата. За доказано следва да се приеме общото основание по чл.280, ал.1 ГПК по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос, свързан с приложението на принципа за справедливост и критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Обжалването следва да се допусне за проверка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос с предвидените в ППВС № 4/1968 г. общи критерии при определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
По отношение на останалата обжалвана част – за отхвърляне на прекия иск на ищцата за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на получени от нея травматични увреждания при същото произшествие, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. В тази част доводите, поддържани както в жалбата, така и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са относими към правилността на въззивното решение. Липсват конкретно формулирани, съответно мотивирани правни въпроси, попадащи в обхвата на основния селективен критерий.
Ищцата е освободена от държавна такса, поради което след обявяване на определението, делото следва да се докладва за насрочване в публично съдебно заседание.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №2206 от 13.11.2015 г. по гр.д. № 278 /2015 г. на Софийски апелативен съд, осми състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от Р. А. П. срещу Застрахователна компания „О. – клон България” К. искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Х. Я. П. – съпруг на ищцата, за разликата над 120 000 лв. до 220 000 лв. и обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Д. Х. П. – за разликата над 150 000 лв. до 300 000 лева, настъпили в резултат на ПТП на 20.10.2012 г., ведно със законната лихва от увреждането.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата обжалвана част.
След обявяване на определението, делото да се докладва на председателя на ІІ т.о. за насрочване за публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: