О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 931
София, 02.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2768 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от К. з. о. н. н. п. и., представлявана от процесуален представител С. Д. срещу решение № 78/13.02.2013 г. по гр.д.№1405/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІ гр.състав.
Ответникът по касационната жалба Х. К. Х., в писмен отговор , подаден чрез процесуалния представител адв. М. Р. оспорва жалбата. Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е постъпила в предвидения от закона срок и е процесуално допустима , тъй като е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е потвърдил решение № 598/21.04.2011 г. по гр.д.№1983/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е отхвърлено на искането на касационния жалбоподател за отнемане в полза на държавата от ответника на придобито от престъпна дейност имущество, на обща стойност 244 507,25 лв., а именно: апартамент в [населено място], нива в землището на [населено място], свинарник и обор-краварник в същото село, шест леки автомобила , 100 дружествени дяла на стойност 5000 лв. от капитала на „Х. 70”-Е., сумата 9 039,10 лв., представляваща левовата равностойност на различни по вид и размер суми в чуждестранни валути, сумата 63 079,15 лв., представляваща вземания по 11 записи на заповед, издадени от различни физически лица, сумите 4 890 лв., 4 409 лв.700 лв. и 600 лв., представляващи пазарните стойности на отчуждени леки автомобили.
С решение № 297/06.11.2012 г. по гр.д.№176/2012 г. на ІІІ г.о. делото е било върнато за ново разглеждане , като е било допуснато касационно обжалване по материалноправните въпроси относно критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на лицето и предпоставките за изключване на това предположение.С него е прието, че когато не е установен законен източник , съдът следва да изгради изводите си за наличие на връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиването на имуществото въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и данните за характера на осъществената престъпна дейност в конкретния случай; неустановяването на законен източник не замества предположението за свързаност, а съдът следва да извърши собствено изследване на конкретните факти и преценката за основателното предположение да намери израз в решаващата му дейност, прилагайки правилата на формалната логика, опита и на научното знание.
Въззивният съд е обосновал постановения от него съдебен акт с извода, че осъждането на ответника за извършени престъпни деяния по чл.308 ал.5 изр.2 пр.1 НК и по чл.321 ал.2 НК не обосновава вероятността престъпната му дейност да е довела до придобиването на процесното имущество. Изложил е аргументи, че съществена предпоставка да законосъобразен извод е правилното определяне на проверявания период, който да бъде ориентиран с оглед установения в наказателното производство период на извършваната престъпна дейност; придобиването да е станало със средства именно от престъпната дейност ; че не се отнема всяко имущество на осъденото лице, за което не е установен законен източник, а само това, което е от престъпна дейност. Счел е, че участвайки в организирана престъпна група, ответникът е осъществил само приготовление към престъпна дейност, чийто логичен резултат да е придобиването на доход. Периодът, в който е извършено приготовлението е от шест месеца, през 2007 г. , а обследваният от комисията период обхваща 25 години, много преди и дори след това, когато деянията са били разкрити и несъмнено не са били осъществени нови. Приема, че не може при тези обстоятелства, по правилата на логиката да се направи искания от комисията извод. Счита, че неправилно комисията не е взела предвид представено извлечение от банкова сметка, от което е видно, че ответникът е получавал суми от Германия, общо 37 159 евро в периода 2003-2007 г.
Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира ,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд. Касационното обжалване е уредено като селективно, а не задължително.Задължение на касационния жалбоподател е да обоснове интереса от него,формулирайки материалноправен или процесуалноправен въпрос.Според разясненията, дадени с ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. ОСГТК- т.1 , той трябва да е включен в предмета на спора , да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му, да е от значение за изхода по конкретното дело, но не и за правилността на обжалвания въззивен акт , за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулирането му е общо основание за допустимост на касационното обжалване. Проявлението на поставения въпрос следва да бъде обосновано в изчерпателно изброените хипотези по чл.280 ал.1 ГПК, представляващи допълнителни основания за допустимост –да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван е противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.Посочените общи и допълнителни основания са обуславящи за преценката дали следва да се допусне касационно обжалване. В случая в изложението по чл.284 ал.3 ГПК не е изведен нито един правен въпрос. Касационният жалбоподател не се е съобразил с разясненията , дадени с цитираното ТР и не е изпълнил задължението си да обоснове на първо място общо основание за допускане на касационно обжалване. Не е направена разлика между поставянето на правен въпрос и основанията за обжалване по чл.281 ГПК. Оплакванията, че неправилно въззивният съд е взел пред вид само част от престъпната дейност, за която е осъден ответникът, че осъждането му за приготовление не изключва възможността да се направи предположение,че имуществото е придобито от престъпна дейност, че е ограничен периода, за който може да се претендира отнемане на придобитото от престъпна дейност имущество, както и че на друг участник в престъпната група имуществото е отнето с влязло в сила решение по друго дело, следва да бъдат преценени като такива по чл. 281 ал.1 т.3 ГПК, но те не могат да бъдат разгледани преди да бъде селектирана касационната жалба. Непосочването на правен въпрос е достатъчно , за да не бъде допуснато касационно обжалване,без да се разглеждат допълнителните основания за това.Касационният съд не е длъжен и не може да го изведе от оплакванията и твърденията на касационния жалбоподател. Приложената задължителна практика на ВКС и решения на Пловдивския апелативен съд могат да бъдат обсъждани само във връзка с формулиран правен въпрос, какъвто липсва .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 78/13.02.2013 г. по гр.д.№1405/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІ гр.състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: