О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 931
София,30.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Белазелков
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1700 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 05.07.2011 година по гр.д. № 3124/2011 година на Софийски градски съд е потвърдено решение от 19.11.2010 г. по гр.д. № 21954/2010 г. на Софийски районен съд, 52 състав, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от П. Д. Н. от [населено място] против [фирма], [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 047-Z-2144 от 01.04.2010 година; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. В решението е прието за установено, че в изпълнение на трудов договор от 2004 година, ищцата е заемала длъжността „старша стюардеса” към Дирекция „Вътрешно полетно обслужване – кабинен състав” при [фирма], [населено място]. Трудовият договор е бил прекратен от работодателя със заповед № 047-Z-2144 от 01.04.2010 година на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ за извършено дисциплинарно нарушение – злоупотреба с доверието на работодателя, изразяващо се в представяне на неистински документи – протокол № 752 от 22.03.2010 г. и освидетелстване от 23.05.2010 г. на Комисия за авиомедицинско освидетелстване (КАМО), които не са били подписани от Председател и членове на КАМО, въвеждайки го в заблуждение относно характера на документите и достоверността на лекарското заключение за летателната и годност. С уверение от 26.04.2010 г., Комисията за авиомедицинско освидетелстване е удостоверила, че протокол № 752 от 22.03.2010 г. е издаден от длъжностно лице към Комисията по съответния ред и отразява верни данни, каквито отразява и освидетелстване от 23.05.2010 г. за констатиран здравословен проблем след извършен преглед. При така установените факти, въззивният съд е приел, че дисциплинарното наказание е наложено незаконно, тъй като извършените от уволнената служителка действия не съставляват дисциплинарно нарушение. Приел е (чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК), че поведението на служителката е добросъвестно; няма данни да е изготвила и представила пред работодателя неистински документи, а посочените в заповедта за уволнение протокол № 752 от 22.03.2010 г. и освидетелстване от 23.05.2010 г., съставени от КАМО, не удостоверяват неверни обстоятелства.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от „България Ер”, [населено място]. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че по обуславящия изхода на делото въпрос съставлява ли дисциплинарно нарушение неизпълненито на възложените на работника с трудовия договор задължения, решението е постановено в противоречие с решение № 13217 от 20.12.2007 г. по адм. дело № 7006/2007 г. на ВАС, в което е прието, че държавният служител отговаря за своите действия и бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност; решение № 197 от 07.05.2009 г. по н.д. № 177/2009 г. на ІІІ н.о. ВКС, с което съдът се е произнесъл по отговорността за извършено престъпление по чл. 217, ал.4, вр. с ал.1 НК и решение № V-91 от 06.07.2010 г. по гр.д. № 840/2010 г. на Бургаски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 344, ал.1,т.1 КТ за отмяна на дисциплинарно уволнение поради допуснато от работодателя нарушение на чл. 195, ал.1 КТ. Поддържа се, че въпросът следва ли служителят да се явява на работа в състояние, позволяващо му да изпълнява възложените му задачи, както и да спазва правилата за безопасни и здравословни условия на труд е от значение за точното приложение на чл. 126, т.2 и т.6 КТ и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба П. Д. Н. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Доводите за наличие на противоречива практика по въпроса съставлява ли дисциплинарно нарушение неизпълненито на възложените на работника с трудовия договор задължения са неоснователни. Приложените към касационната жалба съдебни актове на Върховен административен съд, невлязло в сила въззивно решение и присъда по наказателно дело не формират съдебна практика по граждански дела – т. 3 от ТР № 1 от 2010 г. ОСГТК ВКС. Независимо от това, формираните в приложените решения изводи нямат отношение към повдигнатия от касатора въпрос – в решение № V-91 от 06.07.2010 г. по гр.д. № 840/2010 г. на Бургаски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 344, ал.1,т.1 КТ за отмяна на дисциплинарно уволнение, съдът не е разгледал трудовия спор по същество, приемайки, че уволнението е незаконно поради допуснато от работодателя нарушение на чл. 195, ал.1 КТ; с решение № 197 от 07.05.2009 г. по н.д. № 177/2009 г. на ІІІ н.о. ВКС, съдът е оставил в сила осъдителна присъда за извършено престъпление по чл. 217, ал.4, вр. с ал.1 НК за съзнателно ощетяване на поверено за пазене чуждо имущество, а предмет на решение № 13217 от 20.12.2007 г. по адм. дело № 7006/2007 г. на ВАС е дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР по чл. 227 ЗМВР.
Извън изложеното, въпросът съставлява ли дисциплинарно нарушение неизпълненито на възложените на работника с трудовия договор задължения не е обуславящ изхода на делото. В обжалваното въззивно решение е прието, че не е налице виновно неизпълнение на трудови задължения, довело до злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател, тъй като представените от служителката медицински документи, удостоверяващи летателната и годност не са неистински.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на решението при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Въпросът следва ли служителят да се явява на работа в състояние, позволяващо му да изпълнява възложените му задачи, както и да спазва правилата за безопасни и здравословни условия на труд няма отношение към разрешените с обжалвания съдебен акт правни въпроси. Дисциплинарното наказание на служителката не е наложено поради неизпълнение на задълженията и по чл. 126, т.2 и т.6 КТ, а за злоупотреба с доверието на работодателя, изразяващо се в представяне на неистински документи, предвид което повдигнатият от касатора въпрос е извън предмета на правния спор.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.07.2011 година по гр.д. № 3124/2011 година на Софийски градски съд, ІІ „в” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: