О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 931
гр. София, 23.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 07 декември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №795/16г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. Ч. срещу решение №134 от 11.12.2015 г. постановено от БАС по т.д. №291/2015г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 4/17.07.2015 г., постановено по т.д. №61/2014 г. на ОС-Ямбол в обжалваната от същата страна пред БАС част, с която е отхвърлен искът на касатора срещу Н. А. В. за разликата между уважения размер от 1 523 евро до общопредявения от 26 000 евро
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Ответната страна изпраща писмен отговор, в който се излагат съображения за липсата на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователни така предявените искове, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:
Предявеният иск е квалифициран правно по чл.284 ал.2 ЗЗД и се основава на следните релевантни за спора факти: Ответникът В. в качеството си на пълномощник на ищцовото дружество [фирма], съответно довереник във вътрешните отношения между тях, е получил сумата от 26 000 евро на 08.07.2010 година от трима руски граждани в качеството им на купувачи на недвижим имот: апартамент в [населено място]-собственост на ищцовото дружество по предварителен договор за продажба. Преди това с с решение от 22.06. 2010 г. на Общото събрание на съдружниците в [фирма] като съдружник е приет В. Л., закупил 24 дяла от съдружника К..Това решение има сила за съдружниците от датата на вземането му, от когато е задължително и за пълномощника на дружеството-отнветника В., доколкото последният не се явява трето за дружеството лице. На 12.07.2010 г. последният е предал сумата от 16 000 евро на съдружника в ищцовото дружество Л. срещу разписка приета като доказателство по делото, а на следващия ден-сумата от 8 500 евро като последното се установява от показанията на св.Л.. Така получените средства са внесени по сметка на [фирма] за закупуване на имот-ферма в изпълнение на указанията на тогавашния управител на [фирма] С.-поч.2012 г. . С решения на ОС на съдружниците от 25.07.2010 г. и от 12.08.2010 г. са признати задължения на дружеството към Л. в общ размер на 77 577 лева и е прието погасяването им до размера на сумата от 47 873 лева-равностойна на процесната сума от 24 477 евро-платена от В. на Л. в качеството му на съдружник в дружеството ищец. От така изложените факти, съдът е направил извода, че В. е отчел на доверителя процесната част от получената в качеството му на пълномощник на ищцовото О. сума по предварителния договор с тримата руски граждани за продажба на апартамента в [населено място], поради което и искът в тази част се явява неоснователен.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат формулирани от негова страна правни въпроси, които се свеждат до: допустимостта със свидетелски показания да се доказват плащания на стойност над 5 000 лева, за задължението на съда служебно да преквалифицира искане за разпит на свидетел в такова по чл.177 ГПК, дали довереник на едно О. по договор за поръчка, сключен с управителя му се освобождава от задължение да отчете на доверителя получено плащане като престира на трето лице, посочено в по-късен момент от ОС на дружеството, без да има такива указания от страна на самия управител, волята на кой от двата органа е меродавна в този случай, както и дали самият пълномощник се явява трето лице по смисъла на чл.7 ал.2 З., с оглед на това от кога има действие за него Р на ОС за приемане на съдружник .
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В настоящия случай, от така формулираните въпроси само първите два имат изобщо качеството на правни-т.е. по тълкуването на конкретни правни разпоредби-чл.164 ГПК и чл.177 ГПК. Тези въпроси обаче не са обусловили изхода по спора, доколкото решаващият въззивен състав е формирал волята си при решаването му на база съвкупната преценка на всички доказателства събрани по делото и като решаващи съображения е изложил материализираната в безуспешно оспорените по реда на чл.193 ГПК от страна на ищеца два протокола от проведените ОС на съдружниците от 25.07.2010 г. и от 12.08.2010 г. , на които са взети решения, с които са признати задължения на дружеството към Л. в общ размер на 77 577 лева и е прието погасяването им в размера на сумата от 47 873 лева-равностойна на процесната сума от 24 477 евро и която е платена от В. на Л., поради което и отношенията между доверител и довереник са приети за уредени.
Останалите въпроси, изложени по-горе касаят конкретния правен спор по същество и се съотнасят към материалноправната законосъобразност и обосноваността на обжалваното въззивно решение, което не е предмет на проверка за допускане до касация, в която ВКС е обвързан в рамките на проверката по критериите на чл.280 ал.1 ГПК и които не са налице, доколкото липсва формулиран правен въпрос, който да е от значение за изхода по конкретния спор.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване в обжалваната част на решение №134 от 11.12.2015 г. постановено от БАС по т.д. №291/2015 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.