О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 932
София, 17.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 6724/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Я. В. В. , против въззивно решение от 14.06.2013 год. на Кюстендилски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 787/2012 год.,с което е потвърдено решение № 569/20.07.2012 год., постановено по гр.д.№ 1020/2011 год. на Кюстендилски районен съд,с което упражняването на родителските права спрямо детето К. Я. В. е предоставено на майката Б. Е. В.,определено е местоживеенето му при майката,за бащата Я. В. В. е определен режим на лични контакти с детето- всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 9 часа на съботния ден до 17 часа на неделния и по един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск,като вземането и връщането на детето ще става от и в дома на майката и е осъден бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв.,до 5-то число на месеца,за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.Отхвърлени са предявените от Я. В. В. против Б. Е. В. искове с правно основание чл.127,ал.2 СК.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1,т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи чл.280,ал.1,т.1 ГПК по следния въпрос – определяща ли е единствено възрастта на детето при решаване на спор за предоставяне на родителски права. Позовава се на решение № 291 по гр.д.№115/12 год.,ІІІ г.о.ВКС и решение № 64 по гр.д.№1398/11 год.,ІV го.о ВКС. Подадената допълнителна молба към касационната жалба вх.№ 294/13.01.2014 год.,с която са въведени нови основания по чл.281 ГПК и искане за преюдициално запитване до Съда на ЕС в Л. не следва да бъдат обсъждани,тъй като са направени след срока по чл.283 ГПК.
Ответникът по касация Б. Е. В. , посредством процесуалния си представител – адв. Р.А. е депозирал отговор по чл.287 ГПК,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок от процесуално легитимирано лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима.
За да постанови този резултат, въззивният съд след като е извършил комплексна преценка на всички релевантни в конкретния случай обстоятелства, е приел, че родителските права по отношение на роденото от брака между страните дете следва да се упражняват от майката, с оглед поведението на страните и детето,взаимоотношенията родител – дете,заобикалящата среда- чувствата и емоциите на детето,възможност за полагане на отговорни грижи към детето и значимостта на всеки от родителите за детето.Приел е,че при преценка на кой родител да се предостави упражняването на родителски права и къде да живее детето, следва да се изхожда от принципа родителят да полага основните грижи, а не членове на домакинството му. Тези грижи трябва да бъдат ежедневни и в процесния случай майката може да отговори на тази необходимост.За недоказани е приел твърденията на ответника, че поведението на ищцата като майка е неправилно , несъобразено с интересите на детето и застрашава здравето му,тъй като липсват данни майката да има укоримо от морална или друга гледна точка поведение и то такова, което да застрашава интересите на детето. Липсват категорични доказателства установяващи по безспорен начин, че установеният хранителен режим на детето е неправилен, както и, че то изцяло е лишено от храни от животински произход като източник на необходими за човешкия организъм съставки – белтъчини, мазнини. Не е налице неправилно и некритично да е било поведението на майката при възникнал здравословен проблем. Напротив данните по делото са, че детето е здраво, добре и нормално развито, което сочи на едно добро отглеждане и полагане на нужните грижи. Какъв метод на лечение при нужда следва да бъде предпочетен – на традиционната медицина или алтернативната е въпрос на преценка от правоспособни лица – лекари, като всяка крайност и отричане на традиционната медицина или допустимите алтернативни методи е неправилно и с това следва да се съобразява всеки родител. Безспорно е установено,че връзката между бащата и детето също е силна и не е нарушена,но същият очевидно не разполага с по-добър от майката родителски капацитет.Отчел е,че е
определен достатъчно разширен режим на лични отношения с бащата, както и,че при промяна в обстоятелствата е предвидена възможност за изменение на определените мерки относно упражняване на родителски права и режим на лични контакти . Решаващото съображение на съда е мотивирано от физическите, психически и емоционални потребности на детето с оглед неговата възраст, в съответствие с указанията по ППВС № 1 / 12.11.1974 г.
Поставеният правен въпрос съсредоточен само върху едно от обстоятелствата, явяващо се от значение при предоставянето на родителските права при спор, а именно възрастта на детето, не обосновава допускане на касационната жалба до разглеждане, тъй като не държи сметка за задължението на съда да отчита и преценява всички обстоятелства съгласно ППВС № 1/12.11.1974 г. Решаващите изводи на въззивния съд са изградени предвид всички относими обстоятелства, които касаторът преобладаващо игнорира, тъй като не са в подкрепа на поддържаното от него становище по иска . Преценката на въззивния съд на кой от двамата родители да се предоставят родителските права и начинът на нейното обективиране в решението са съобразени със константната практика на ВКС,поради което , основание за допускане до обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК не е налице.За пълнота следва да бъде посочено,че при преценката за предоставяне на родителските права водещ е интереса на детето/за който съдът следи и служебно/. Същият обаче не е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС № 1/12.11.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., а напротив- въззивният съд е обсъдил всички съотносими за спора обстоятелства, свързани с възпитателските качества на всеки от родителите, неговия морален облик, начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, изразената готовност да живее с детето/не само като заявление, но и като реално предприети действия за това/, обсъждайки с каква помощ разполагат родителите от трети близки до детето лица, съобразявайки социалната им среда/включително бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица/, жилищно-битови условия на живот, финансови възможности, пол и възраст на детето,т.е. въззивният съд е изпълнил задължението си да изведе правните си изводи съобразно приетите от него за установени обстоятелства.
По горните съображения, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
С оглед изхода на спора касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за настоящата инстанция в размер на 200/двеста/ лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.06.2013 год. на Кюстендилски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 787/2012 год.
ОСЪЖДА Я. В. В. ,ЕГН [ЕГН] да заплати на Б. Е. В. ,ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 200 /двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: