4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 932
[населено място], 23.09.2010 г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 404 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Й. П. от[населено място], подадена от процесуалния й представител-адв. Д. В. срещу въззивно решение № 1587 от 7.12.2009 г. по гр.д.№ 1215/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 6.04.2009 г. по гр.д.№ 58/2008 г. на Варненския районен съд, с което е прекратен с развод гражданският брак между жалбоподателката и М. Ц. П., сключен на 27.09.1990 г.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправен въпрос, които са разрешени в противоречие с практиката на съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата М. Ц. П. в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е допуснат развод между страните, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Обезсилил е първоинстанционното решение в частта, с която е постановено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи, като в тази част е прекратил производството по делото.
В изложение за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, касаещ отказ на въззивния съд да отложи делото по реда на чл. 107, ал. 2 ГПК /отм./ в с.з. на 4.11.2009 г., с което е нарушено правото на защита на касаторката, в нарушение на трайната съдебна практика.
Поставеният процесуален въпрос, за който се поддържа че е разрешен в противоречие с трайната съдебна практика не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като липсва нарушение на посочената процесуална норма, което да е лишило страната от право на защита. Процесуалната норма се нарушава, когато въпреки наличието на предпоставките за нейното прилагане съдът не се съобрази с тях. В случая пълномощникът на страната е бил възпрепятстван да се яви по делото, но по отношение на касаторката не са били налице доказателства, тя да е била възпрепятствана да се яви в съдебното заседание на 4.11.2009 г. Съдът не е отложил делото в съответствие със закона и установената съдебна практика – делото се отлага при кумулативно наличие на двете предпоставки предвидени в чл. 107, ал. 2 ГПК /отм./.
Не е налице и разрешен от съда съществен процесуален въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. По поставеният въпрос има трайно установена съдебна практика съобразена от въззивния съд. Съдът не се е произнесъл по процесуален въпрос, по който има непълнота на закона или неяснота на правната норма, която се нуждае от тълкуване, за да е налице необходимост от развитие на правото.
Касаторката поддържа, че с решението в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и прекратено производството по делото в частта му, за произнасяне по въпроса относно вината за разстройството на брака въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Твърдението е, че въпросът кой закон следва да се приложи когато по време висящността на производството по брачното дело е влязъл в сила Семейния кодекс от 2009 г. с който се отменя Семейния кодекс от 1985 г. е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Според касаторката след като производството по делото е започнало при действието на СК от 1985 г. приложими са нормите на този кодекс включително и по въпроса относно вината за разстройството на брака на страните, а не разпоредбата на чл.49 СК от 2009 г. В случая въззивният съд е приел, че с влизане в сила на СК от 2009 г. съдът се произнася по въпроса за вината относно разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. В заседанието от 4.11.2009 г. пълномощникът на ищеца е заявил, че не поддържа искането си бракът да се прекрати по вина на ответницата. Поради оттегляне на искането за произнасяне относно вината за разстройството на брака от страна на ищеца и липса на насрещен иск от ответницата-касаторка за произнасяне по този въпрос съдът е обезсилил решението на районния съд в тази част и прекратил производството по делото позовавайки се на разпоредбата на чл.49, ал.3 СК от 2009 г.
По поставения материалноправен въпрос за приложимостта на разпоредбата на чл. 49, ал.3 СК от 2009 г. по отношение заварени висящи производства по брачни дела, образувани по предявени брачни искове при действието на отменения СК от 1985 г. е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване. Въззивният съд е обезсилил решението на районния съд с мотив, че по време висящността на брачното производство пред въззивната инстанция междувременно на 1.10.2009 г. е влязъл в сила Семейният кодекс от 2009 г., който следва да намери приложение и съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от същия съдът не дължи произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака, при оттегляне на искането. По прилагането на посочената разпоредба не е формирана съдебна практика. С оглед точното прилагане на закона по поставения от касаторката въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на № 1587 от 7.12.2009 г. по гр.д.№ 1215/2009 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и прекратено производството по делото в частта му, за произнасяне по въпроса относно вината за разстройството на брака.
Указва на К. Й. П. от[населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на сумата 25 лв. по сметка на ВКС, за разглеждане на касационната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :