О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№932
[населено място], 06.10.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 959 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 407 от 30.03.2010г. на В. окръжен съд по гр.д. № 2314/2009г., с която е отменено решение на В. районен съд Х с-в, № 3684/23.12.2008г. по гр.д. № 5453/2006г. и е отхвърлен иска на М. А. С. и А. А. Л. против И. Г. М., Б. С. В. и Р. Г. В. за прогласяване нищожност на основание чл. 26, ал.1,пр.1 ЗЗД на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, сключен на 17.11.2000г. с нот.акт № 22/2000г. досежно 150/950 ид.ч. от имот пл. № 1483 по к.п. “Св. Н.-А.”, находящ се в землището на[населено място], местн. Т.; както и е отхвърлен иска на същите ищци срещу същите ответници за съдебна делба на поземлен имот с идентификатор 10135.2526.1353 по кадастрална карта, идентичен с посочения ПИ имот № 1483 по КП “Св. Н.-А.” с площ 950 кв.м. и изградените в него жилищна сграда, гараж и стопанска постройка. С обжалваното решение също така е оставено в сила решение на В. районен съд № 2641/04.08.2009г. по гр.д. № 5453/2006г. за отхвърляне на иска по чл. 76 ЗН за установяване относителна недействителност на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 17.11.2000г., относно 6/8 ид.ч. от имота.
Касационната жалба е подадена от ищците М. А. С. и А. А. Л., които обжалват решението във всичките му части като го намират за постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поддържат, че постановеното решение противоречи на ТРОСГК № 1/2004г. с оглед даденото разрешение на спора по чл. 76 ЗН и възприетото за прилагане на погасителната давност при необорена презумпция за недобросъвестност по аналогия на чл. 135, ал.2 ЗЗД между отчуждителя и приобретателя, които са брат и сестра. Намират също така, че е от значение за развитието на правото необходимостта от приложението на чл. 135, ал.2 ЗЗД при оспорени сделки по чл. 76 ЗН.
Ответниците по жалбата Б. и Р. В. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Ответникът И. М. не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Преди да пристъпи към преценка на основанията за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Производството е по иск за съдебна делба, във фазата по допускане на делбата, съединен с претенция за нищожност на договор за издръжка и гледане, с който един от сънаследниците се е разпоредил с целия имот, до размера на частите на ищците, както и с искане по чл. 76 ЗН за признаване относителната недействителност на извършеното разпореждане с имота от сънаследницата П. Г. в полза на Б. и Р. В.. Предмет на иска, предявен от М. С. и А. Л., е поземлен имот № 1483 по КП “Св. Н.-А.” в м. “Т.” в[населено място] с построени в него жилищна сграда, гараж и стопанска постройка – навес. Наследодателят на ищците и на ответника М. /конституиран в процеса на мястото на първоначалната ответница П. Г./ И. Г., починал 1996г., по време на брака си[населено място], е придобил по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ собствеността върху 600/950 кв.м. ид.ч. от място за земеделско ползване – лозе в местн. „Т.”, съставляващо имот пл. № 1483 по КП “Св. Н.-А.”. Констативен нотариален акт за собствеността е издаден през 1997г., след смъртта на наследодателя, на името на съпругата му П. Г.. Последната на 17.11.2000г. се е разпоредила с имота в полза на Б. С. В. по време на брака му[населено място], чрез договор за издръжка и гледане. През 2008г. Б. В. е заплатил разликата над придобитите 600кв.м. до реалната площ на имота 968кв.м. и е издадена в негова полза заповед по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ.
Въз основа на тези данни В. окръжен съд е приел, че имотът е представлявал съпружеска имуществена общност на И. и П. Г., като след смъртта на И. Г. съпругата му П. получава 450/950ид.ч. от мястото и ? ид.ч. от постройките, а внучките М. С. и А. Л. по 75/950 ид.ч. от мястото и по 1/8 от сградите. С извършеното разпореждане с имота изцяло през 2000г. П. Г. се е разпоредила и с частите на другите две съсобственици, но тази сделка /с чужд имот/ не е нищожна, а няма транслативно-вещен ефект. Поради това е отхвърлен първият иск по чл. 26 ЗЗД. Претенцията по чл. 76 ЗН съдът е отхвърлил по съображения, че съсобствеността в случая е възникнала не само от наследяване, а и от прекратена съпружеска имуществена общност. Поради това и тъй като сънаследницата П. Г. се е разпоредила в полза на трето лице и с дела си, който притежава на лично основание, то съдът е счел, че разпоредбите на чл. 76 ЗН не намират приложение. За да отхвърли иска за делба съдът е установил, че ответниците Б. и Р. В. са придобили имота по давност с добросъвестно петгодишно владение, тъй като владеят имота на годно правно основание – договор за издръжка и гледане, без да знаят, че праводателят им е собственик само на част от имота. Съдът е счел за неприложима в случая презумпцията по чл. 135, ал.2 ЗЗД, която се отнася до друг иск и визира изключение, което не може свободно да се съотнася към други хипотези.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице. Съображенията са следните:
Касаторите се позовават на противоречие на решението с ТРОСГК № 1/2004г. при разрешаването на спора по чл. 76 ЗН, без да са извели конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, разгледан от съда, който е от значение за спора. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – виж ТРОСГКТК №1/2009г. от 19.02.2010г., т.1.
От изложението е видно, че жалбоподателите претендират за приложение по аналогия на презумпцията по чл. 135, ал.2 ЗЗД, след като при конкретната сделка приобретателят е брат на прехвърлителката. Следва да се посочи, че в хипотезата на чл. 76 ЗН при актовете на разпореждане с наследствен имот е без значение знанието за увреждане, което е част от фактическия състав на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. Касае се за различни видове относително недействителни сделки и приложение по аналогия на презумпция, въведена за единия вид спрямо другия, е недопустимо. Вероятно жалбоподателите имат предвид приложение на презумпцията по чл. 135, ал.2 ЗЗД при преценката за добросъвестното владение на приобретателя с оглед придобиване на имота с кратката петгодишна давност. Такова приложение по аналогия на нормите, касаещи различни правни институти – отменителен /П./ иск и придобивна давност, също е невъзможно.
В обобщение, не може да се приеме противоречие с посоченото Тълкувателното решение № 1/2004г., което е по приложението на чл. 76 ЗН, но няма общо с приложението на чл.135, ал.2 ЗЗД и добросъвестното владение. Неоснователно и позоваването на т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК при липса на конкретно формулиран правен въпрос. Освен това, нормата на чл. 135, ал.2 ЗЗД не се нуждае от тълкуване, по нормата на чл. 76 ЗН има постановено тълкувателно решение на ОСГК, а относно придобиването на имот по давност с добросъвестно владение съществува богата съдебна практика.
Предвид изложеното след като не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 407 от 30.03.2010г. на В. окръжен съд по гр.д. № 2314/2009г. по касационната жалба на М. А. С. от[населено място] и А. А. Л. от[населено място], общ. В. Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: