О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 933
София, 02.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2851 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от А. Н. Д.,представляван от пълномощника адв.Е. Т. срещу решение № 117/25.02.2013 г. по гр.д.№1331/2012 г. на Русенския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба А. „М.”, представлявана от юрисконсулт М. Т. в писмен отговор изразява становище ,че е неоснователна.Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок ,от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима ,тъй като предявените искове са неоценяеми, а оценяемият иск е обусловен.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение №1767/22.10.2012 г. по гр.д.№4919/2012 г., ІІІ гр.състав на районен съд-гр.Р., с което са отхвърлени предявените от касационния жалбоподател искове по чл.344 ал.1 т.1-т. 3 КТ, за отмяна на заповед №3660/04.06.2012 г., с която е уволнен дисциплинарно на основание чл.188 т.3 вр.чл.187 т.1 пр.2, т.3 пр.1 и т.10 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „младши специалист” в М. Р. и за обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на сумата 4 152 лв. Въззивният съд е аргументирал този изход на делото приемайки,че заповедта е издадена в срока по чл.194 КТ, при съобразяване съответствието на тежестта на извършеното нарушение и тежестта на наложеното наказание, че същата има необходимото съдържание, съгласно чл.195ал.1 КТ, вкл. подробно описание на извършените нарушения ,обезпечено е правото на служителя да се брани срещу наложеното му дисциплинарно наказание, работодателят е изпълнил задължението си да докаже извършването на нарушенията. Приел е , че нормата на чл.190 ал.1 КТ е диспозитивна и дава право на работодателя да наложи най-тежкото дисциплинарно нарушение при наличието както на посочените в нея дисциплинарни нарушения, така и по т.7 за други тежки нарушения на трудовата дисциплина, стига те в съответствие с конкретната трудова функция и фактическа обстановка да могат да се квалифицират като тежки.Счел е, че извършените нарушения от касационния жалбоподател във връзка с трудовите му задължения по длъжностната характеристика, Кодекса за поведението на служителите в държавната администрация и Кодекса за поведението на митническия служител са такива. Приемайки за правилно решението на първоинстанционния съд е препратил към мотивите му на основание чл.272 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касационният жалбоподател намира, че е налице такова по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.Посочил е,че по твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото процесуалноправният въпрос за оценъчната дейност на съдилищата върху доказателствения материал, в случаите, когато по спорните факти са събрани противоречиви доказателства. Твърди, че въззивният съд е направил необосновани изводи, основавайки се на показанията на свид.К. и свид.Х., както и на съставения му акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ по ЗДвП, отхвърляйки като несъстоятелни показанията на свид.Л. и свид.Д.. Счита, че въз основа на непълен и необоснован съвкупен анализ на доказателствата по делото е прието, че не е изпълнил разпорежданията на прекия си началник, свързани с обучението в работата по маркировката на горива, че преждевременно е напуснал работното си място и е употребил алкохол в работно време. Намира,че превратно е тълкуван съставения му АУАН, тъй като той не е за шофиране в пияно състояние, а за отказ да даде проба за алкохол.По нататък в изложението е посочил, че по твърдението за нарушение на материалния закон намира, че заповедта за уволнението му е издадена в нарушение на чл.195 и чл.190 ал.1 и 2 КТ, тъй като дисциплинарно наказание може да бъде наложено само при изчерпателно изброените в чл.190 ал.1 КТ хипотези, а настоящият случай не е обхванат от тях.По твърдението за необоснованост е посочил, че въззивният съд не е изложил съображения относно тежестта на дисциплинарното нарушение и защо приема, че дисциплинарното уволнение е съответно на тази тежест.
ВКС, в настоящия състав на ІІІ г.о. намира,че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Според разясненията, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК – т.1, достъпът до касационно обжалване е ограничен и се осигурява в резултат на селектиране на касационната жалба, когато тя съдържа общи и допълнителни основания за допустимост. Касационно обжалване се допуска, ако жалбоподателят е извел материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил правните изводи на въззивния съд. Той трябва да е включен в предмета на спора , да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му, да е от значение за изхода по конкретното дело, но не и за правилността на обжалвания въззивен акт , за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулирането му е общо основание за допустимост на касационното обжалване.Касационният жалбоподател следва да обоснове и проявлението му в някоя от хипотезите на чл. 280 ал.1 т.1-т.3 ГПК като допълнително основание за допустимост на касационното обжалване. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК той е изложил основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, които се разглеждат в производство по чл. 290 ГПК ,след като касационната жалба бъде селектирана и се допусне касационно обжалване на решението на въззивния съд. Касационният жалбоподател не е поставил въпрос във връзка с дадени процесуалноправни разрешения на въззивния съд, а с оглед субективното си становище за допуснати от него процесуални нарушения при преценката на доказателствата. Само правни въпроси, които са поставени във връзка с произнасянето на въззивната инстанция и които са обусловили изхода на делото са относими към приложното поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК . Оплакванията, направени от касационния жалбоподател не могат да бъдат разгледани преди да бъде селектирана касационната жалба, а в случая не са обосновани предпоставките за това. Не е направена разлика между поставянето на правен въпрос и основанията за обжалване по чл.281 ГПК. Не са аргументирани и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 т.1-т.3 ГПК за допускане на касационен контрол.Касационният жалбоподател счита,че е налице касационно основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, но твърдението,че липсва съдебна практика по въпросите на дисциплинарните уволнения, анализа на доказателствата и преценката за тежестта на дисциплинарното нарушение е неаргументирано и невярно. Когато касационният жалбоподател поддържа,че липсва съдебна практика следва да посочи конкретните норми, за които счита, че е налице непълнота, неяснота или противоречивост, както и да обоснове това свое становище, което не е сторено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 117/25.02.2013 г. по гр.д.№1331/2012 г. на Русенския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: