3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 933
С., 02.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 19 юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. Иванова
И. Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 171/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. И. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Д. В., против въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 1369 от 18.11.2011г. по в.гр.д. № 1492/2011г., с което е отменено решението на Варненския районен съд, ХХХІІІ с-в, № 1908 от 03.05.2011г. по гр.д. № 12935/2010г. и вместо него въззивният съд е постановил детето Р. В. И. да живее при своята майка М. Р. С., на нея е предоставено и упражняването на родителските права върху детето Р., а бащата В. И. е осъден да заплаща по 60 лв. месечна издръжка за детето.
Ответницата М. Р. С. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на основанията по чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е предоставил упражняването на родителските права върху роденото от фактическото съжителство на страните дете Р., [дата на раждане] , на майката М. С., като е изхождал преди всичко от емоционалните и физически нужди на детето. Въз основа на съдебно-психологичната експертиза е приел, че и двамата родители притежават родителски капацитет, но детето е във възраст, когато се формират междуличностни отношения на база връзката с майката. Нормално и необходимо е то да е в постоянен контакт с майката, а прекъсването на майчините грижи и ласки ще окаже съществени деформации върху психичното развитие и възпитанието на детето. С майката, при постоянен близък контакт детето е спокойно, притихнало, играе. Поради която причина при липса на майка търси пак контакт с жена – в случая баба, а не толкова своя баща. Показателно в това отношение е обстоятелството, че детето Р. е спряло да казва „мама” и се е забавило говорното му развитие. Съгласно заключението на вещото лице при наличието на собствена майка никой друг не може да замени за развиващия се индивид богатството и здравословността на общуване с нея. Относно физическото обгрижване на детето съдът е приел, че и двамата родители разполагат с материални условия за отглеждане на дете на две години, а относно емоционално-психологическата им годност и двамата отговарят на изисквания за присъщата им функция на родители. В заключение съдът е приел, че предвид възрастта на детето, неговата нужда от ежедневен физически и психологически контакт преди всичко с майката, на нея следва да бъде предоставено упражняването на родителските права.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с ППВС № 1/1974г. и практиката на съдилищата. Конкретен въпрос не е формулиран. Изложени са оплаквания за необоснованост на съдебния акт. Приложена е съдебна практика.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Независимо от това, тъй като предмет на жалбата е предоставяне на упражняването на родителките права върху непълнолетно дете, ВКС намира за необходимо да отбележи, че въззивното решение е съобразено със задължителните указания, дадени на съдилищата с ППВС № 1/74г. относно предоставяне упражняването на родителските права. Съдът е съобразил възпитателските качества на двамата родители; грижите и отношението на родителите към детето и помощта, която всеки от тях получава от близките си за отглеждането му; условията за отглеждане на детето при всеки от родителите и специфичните психологически нужди на детето с оглед възрастта му. В съответствие с посоченото постановление при решаването на въпроса за предоставяне на упражняването на родителските права съдът е изходил преди всичко от интересите на детето, като е дал превес на нуждата му от емоционална близост с майката.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, а на ответницата следва да се присъдят направените разноски пред ВКС в размер на 300 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 1369 от 18.11.2011г. по в.гр.д. № 1492/2011г.
ОСЪЖДА В. И. И. от [населено място] да заплати на М. Р. С. от [населено място] сумата 300 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно
Председател:
Членове: