О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 933
[населено място], 06.10.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 933 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на С. градски съд, ІV-д въззивен състав постановено на 12.03.2010г. по гр.д. № 12302/2009г., с което е оставено в сила решение от 21.04.2009г. на С. районен съд, 41 състав по гр.д. № 22609/2007г. за отхвърляне на предявения от В. М. П. и Б. М. М. срещу [фирма] иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху имот пл. № 1417 с площ 1830 кв.м. в кв.4 по регулационния план на м. СПЗ “С.-юг”, район С.,[населено място].
Жалбоподателите В. П. и Б. М. поддържат, че обжалваното решение е неправилно, тъй като те са доказали собствеността си, а съдът необосновано е приложил разпоредбата на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК се позовават на хипотезата на т.1 и сочат противоречие на решението с решения на Върховния касационен съд, постановени в производства по чл. 218а ГПК/отм./, без да са формулират материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл съда в обжалваното решение.
Ответникът по жалбата [фирма] в писмения си отговор намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, понеже не са изпълнени предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК и по-конкретно не е посочено кой материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора е бил разрешен неправилно от съда.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и е допустима.
Преди да се произнесе по наличието на основанията за допускане на касационно обжалване, поддържани от жалбоподателя, съдът съобрази следното:
Производството е по иск с правно основание чл. 108 ЗС. Ищците В.М. П. и Б. М. М. поддържат, че са собственици на спорния земеделски недвижим имот, който е бил собственост на наследодателя им М. Й. М. и собствеността върху него е възстановена с решение на ОСЗГ “П.” № 26 от 25.08.2003г. Ответникът [фирма] владее имота на основание правоприемство от “Т. А.-2” и [фирма], в чийто капитал е включен процесния имот като част от по-голям имот с площ 28 160 кв.м., застроен с промишлени и административни сгради. Установено е, че първоначално през 1993г. от страна на Поземлената комисия е постановен отказ за възстановяване на собствеността върху имота на наследодателя на ищците, който отказ няма данни да е обжалван. Обжалвана е обаче заповед за определяне на застроената и незастроената част от заявения за възстановяване имот – чл. 11, ал.4 ЗСПЗЗ. Приетата техническа експертиза е установила, че процесният имот пл. № 1417, к.л. 482,483 по кад. план с площ 1830 кв.м. попада в регулационния план на м.”С. – ДСО Б. – З. б.” и е отреден за зеленчукова база. Имотът е идентичен с притежавания от наследодателя съгласно нотариален акт от 1925г. и делбен протокол от 1953г. В големия имот, държан от ответника, са построени преди 1980г. множество сгради, като само в процесния имот, претендиран от ищците, попада част от сграда, а останалата част представлява бетонирана площадка.
За да отхвърли иска съдът е приел, че ищците не са доказали своето право на собственост върху имота не поради това, че е постановен предходен отказ за възстановяване, а поради това, че върху имота е изпълнено мероприятие преди приемането на ЗСПЗЗ, което съставлява пречка за възстановяване на собствеността съгласно чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Съдът е изложил съображения защо приема, че незастроената част от имота не може да се счита незасегната от мероприятието, което би обусловило възстановяването й. С оглед на тези констатации, извършвайки косвен съдебен контрол върху решението за възстановяване на собствеността, съдът е счел, че то е материално незаконосъобразно и не легитимира ищците като собственици.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
В представеното изложение на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК, въпреки дадените от въззивния съд изрични указания, касаторите не са формулирали кой е правният въпрос – процесуален или материалноправен, от значение за изхода на спора, разгледан от съда. Това е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване – виж ТРОСГКТК № 1/2009г., т.1. Те са се позовали на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, без да обосноват становището си, а единствено са представили съдебна практика на ВКС – решения, постановени в производство по чл. 218а ГПК/отм./, които не са част от т.нар задължителна практика на ВКС, която единствено попада в хипотезата на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. При преглед на тези решения не се установява противоречие с решаващите изводи на въззивния съд. Първите две решения №№ 1912 от 24.01.2002г. по гр.д. № 1602/2001г. на ІV г.о. и 2876/06.04.2009г. по гр.д. № 6168/2007г. на ІV г.о. на ВКС касаят основанието за собственост на държавата, респ. за придобиване на имот по чл. 17а ЗППДОбП/отм./, но в случая съдът не е обсъждал пасивната легитимация на ответника, а е отхвърлил иска единствено поради липса на активна легитимация на ищците. Останалите решения са пряко неотносими към спора, тъй като преценката на предпоставките по чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ винаги е конкретна и зависи от извършеното в имота застрояване или осъществените върху него други мероприятия. Затова сравняването на крайния изход на спорове с различна фактическа обстановка, е неуместно. В случая съдът е обосновал защо счита, че целият имот е засегнат от мероприятие, непозволяващо възстановяване на собствеността и правилността на тези мотиви не може да бъде преценявана в производството по чл. 288 ГПК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на С. градски съд, ІV-д въззивен състав постановено на 12.03.2010г. по гр.д. № 12302/2009г. по касационната жалба на В. М. П. и Б. М. М., двамата от[населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: