О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 934
София, 02.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2957 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Н. Г. Г., подадена чрез пълномощника адв.З. З. срещу решение № от 22.01.2013 г. по гр.д.№9335/2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ-Д въззивен състав.
Ответникът по касационната жалба „Т. С.”-ЕАД не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима ,тъй като предмет на разглеждане са два обективно съединени иска, главният от които с цена над 5000 лв., а вторият иск е обусловен.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 18.03.2011 г. по гр.д.№41678/2010 г. на Софийски районен съд, 78 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Т. С.”-ЕАД иск с правно основание чл. 415 ал. 1 ГПК вр.чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за признаване дължимост на сумата за потребена от касационна жалбоподател топлинна енергия над присъдените 6 625,98 лв. до размер на 6 929,52 лв.и изцяло в частта за разноските, като вместо това е уважил иска в отхвърлената част и е присъдил в полза на ищеца сумата 1 145,50 лв. направени разноски по делото, а в полза на касационния жалбоподател- 166,64 лв.разноски.Решението в останалата част, с която искът е отхвърлен до размер на сумата 9 119,21 лв.главница , както и по отношение на иска за обезщетение за забава е потвърдено.Въззивният съд е приел, че касационният жалбоподател е потребител на топлинна енергия за процесния период м.11.2006 г.- м.04.2009 г.и че на отоплителните тела в имота му няма поставени индивидуални разпределителни уреди.Счел е за спорни въпросите относно размера на потребената енергия и периода на погасителна давност приложим към задълженията му.Приел е, че касационният жалбоподател е направил признание , че няма монтирани индивидуални разпределителни уреди едва във въззивната жалба , а пред първоинстанционния съд поддържал възражение, че разпределителните уреди не са били отчитани.Счел е за преклудирано направеното с жалбата оспорване на правилността на съдебно-техническата експертиза , която според касационния жалбоподател не е определила изходните показатели , въз основа на които трябва да се изчисли размерът на потребената енергия при липса на разпределителни уреди.Същевременно е намерил, че липсват доказателства, които да разколебават извода за правилност на експертното заключение, тъй като и в него е посочено, че в имота няма разпределителни уреди и разпределението е извършено в съответствие с нормативните изисквания , като е приложена нормативно определената Методика –приложение към Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и към Наредба №2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването /отм/.Счел е съдебно-техническата експертиза за водеща при определяне размера на задължението, тъй като чрез нея се проверява правилното разпределение на потребените количества топлинна енергия. Приел е,че различията й със счетоводната експертиза се дължат на обстоятелството, че последната е съобразила сума за доплащане по изравнителна сметка, която е за задължения, погасени по давност.Намерил е, че е допусната грешка при изчисляването на дължимата сума с оглед давностния период и че най-старото непогасено по давност задължение е от м. ноември 2006 г.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касационният жалбоподател твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос: правилно ли е разпределено количеството топлинна енергия от фирмата за дялово разпределение „Т. с.”-Е. за отоплителни тела без уреди за индивидуално отчитане, за които не притежава информация ,тъй като по делото липсва технологична карта за параметрите на отплителните тела в жилището и за топлоотдаването им, както и за инсталираната мощност с оглед т.6.5 от Приложение към чл.61 ал.1 от Наредба № 16-334/6.04.2007 г. за топлоснабдяването – Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради-етажна собственост. По-нататък касационният жалбоподател поддържа, че е очаквал решение от въззивния съд и по следния материалноправен въпрос: с какви показатели за отоплителната мощност на отоплителните тела за спорния абонатен № 37988 е разполагало назначеното от първоинстанционния съд вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, за да може експертът да твърди в заключението, а първоинстанционният съд да се позове на същото, че въпросните Методики са спазени и размерът на потреблението е правилно изчислен.Изразява становище, че по делото не е била представена техническа карта за абоната , в която да е отразена мощността на отоплителните тела в апартамента, а вещото лице не може да изготви обективно заключение ,без да разполага с тези данни. Намира, че е налице касационно основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като в решението на въззивния съд неправилно са тълкувани приложимите норми от Наредбата за топлоснабдяването и на приложената към нея Методика за дялово разпределение. Иска да се запълни съществуваща нормативна празнота, като се признае, че подобни с настоящия спор случаи, трябва да се решават при наличието на доказателства за спазване на нормите , уреждащи правоотношенията по повод доставка на топлинна енергия и правилното й дялово разпределение въз основа на изискуемите показатели.
С така формулираните въпроси на жалбоподателя не е обосновано приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК. Те не са обвързани с решаващите изводи на въззивния съд и с приетите от него правни разрешения.Двата изведени въпроса са свързани с фактическите изводи и по своята същност представляват оплаквания за наличие на основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.По втория въпрос, както сам касационният жалбоподател твърди, въззивният съд не се е произнасял.Оплакването за непопълване на делото с необходимите доказателства е по правилността на решението, което се разглежда в производството по чл.290 ГПК.То се реализира след фазата по селектиране на касационната жалба в производството по допускане на касационно обжалване и след успешното й преодоляване. Селекцията на касационната жалба има за предмет решаване на въпроса следва ли да се допусне касационната жалба до касационно обжалване и се предпоставя от наличието на общи основания – извеждане от касационния жалбоподател на материалноправни или процесуалноправни въпроси обусловили решаващите правни, а не фактически изводи на въззивния съд, а така също и допълнителни основания с оглед квалифицирането на въпросите в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съдържанието на основанията за допускане на касационен контрол е разяснено в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, където са характеризирани двата вида касационни основания. Касационният съд не може сам да извежда обуславящия правен въпрос , тъй като би нарушил диспозитивното начало- ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 . При липса на формулирани конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси, на които ВКС да даде отговор в съответствие с правомощията си по чл. 280, ал. 1 ГПК, не могат да бъдат обосновани и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.01.2013 г. по гр.д.№9335/2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ-Д въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: