4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 934
С.,25.11.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 656/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Национална агенция за приходите, Териториална дирекция – П. срещу определение № 903/904 от 20.06.2011 г. по т. д. № 419/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 68 от 18.02.2011 г. по т. д. № 795/2008 г. в частта му, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по делото по отношение искането за установяване нищожност на апортната вноска на [фирма], [населено място] във [фирма], [населено място] поради заобикаляне на закона.
Частният касатор моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно и недопустимо. Поддържа становище, че подробно описание за това, защо и как извършеният апорт заобикаля закона, уврежда агенцията-кредитор и противоречи на чл. 264, ал. 1 ДОПК, се съдържа в самата искова молба, а с допълнителната искова молба претенцията само е прецизирана чрез изричното посочване, че апортът е извършен по начин, заобикалящ закона. Според касатора, въззивният съд не е отстранил допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения по приложението на чл. 145 и чл. 146 ГПК във връзка със задължението на съда да очертае спорното право, а също и нарушението на задължението му да определи правната квалификация на иска с оглед обстоятелствата и фактите, изложени в исковата молба, а не с оглед квалификацията им, направена от страната.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като значими за конкретното дело и обосноваващи допускане на касационния контрол, са посочени следните процесуалноправни въпроси: 1. Правилно и законосъобразно ли е да се постанови решение по иск, който съдът е квалифицирал с оглед дадената правна квалификация от страните, без да вземе изложените факти и обстоятелства; 2. Допустимо ли е постановяване на съдебен акт по нередовна искова молба и 3. Следва ли, ако въззивната инстанция констатира нередовност на исковата молба, да върне делото на първа инстанция и на какъв етап. По отношение на първия въпрос се твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВС и ВКС /приложена към изложението/, а по отношение на останалите два въпроса – че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид липсата на трайно установена практика и единно становище.
Ответниците по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] – не заявяват становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение на Пловдивски окръжен съд в частта му, с която е прекратено производството по делото по отношение искането на Национална агенция за приходите за прогласяване нищожността на процесния апорт поради заобикаляне на закона, въззивният съд е приел, че с исковата молба не е бил предявен такъв иск, доколкото нито в обстоятелствената й част, нито в петитума й ищецът е посочил като основание за нищожност на процесния апорт заобикаляне на закона. Този извод е аргументиран с твърденията на самия ищец и цитираните в тяхна подкрепа правни норми /чл. 37 ЗЗД, чл. 73, ал. 1 ТЗ и чл. 61 КМЧП/, които се отнасят единствено до нищожност на апорта поради липса на валидно изразено съгласие на лицето, направило апортната вноска, както и с липсата на твърдения, че с апорта се цели чрез позволени от закона средства постигане на забранен от закона резултат. Според съдебния състав, с първоначалната искова молба първоинстанционният съд е сезиран само с едно основание за нищожност, т. е. предявен е само един иск за прогласяване нищожност, като пропускът да бъде релевирано ново основание за нищожност не може да бъде преодолян чрез депозирането на допълнителна искова молба по реда на чл. 372 ГПК, защото това би означавало предявяването на един нов иск наред с първоначалния, каквато възможност посочената разпоредба не предвижда.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на въпросите, свързани с нередовността на исковата молба и правомощията на въззивния съд при констатирането й, не е налице общото условие за достъп до касационен контрол, тъй като тези въпроси не са обуславящи изхода на конкретното дело. Действително, в обжалвания акт са изложени съображения, че и след уточнението й от 29.08.2008 г., исковата молба е останала нередовна, предвид липсата на достатъчно ясно формулиран петитум с конкретизация на релевираните основания за нищожност на апорта. Въззивният съд, обаче, е приел, че тези процесуални нарушения не са релевантни за предмета на спора пред него, т. е. за правилността на първоинстанционния акт, тъй като те касаят първоначално предявения иск и по-конкретно – твърденията в първоначалната искова молба за допуснати нарушения на закона при извършване на апорта, а не твърденията за заобикаляне на закона, заявени впоследствие с допълнителната искова молба. Поради отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да бъде обсъждано и заявеното по отношение на тези въпроси основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по въпроса, свързан с определяне правната квалификация на предявения иск, независимо, че същият е значим за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Неоснователно е твърдението на частния касатор, че въззивният акт е постановен в противоречие с практиката на ВС и ВКС. Такова противоречие не се установява от представените към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдебни актове, в т. ч. и такива, имащи задължителен характер като постановени по новия съдопроизводствен ред на чл. 290 и чл. 274, ал. 3 ГПК. Последователно застъпвано в съдебната практика – както по отменения, така и по сега действащия процесуален закон, е становището, че правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства, както и че съдът не е длъжен да възприеме посочената от самия ищец квалификация на спорното право. В случая въззивната инстанция не се е отклонила от съдебната практика – същата е определила правната квалификация на предявения от НАП иск съобразно твърденията, съдържащи се в исковата молба и последващото й уточнение, направено от ищеца в изпълнение указанията на първоинстанционния съд, а не е възприела механично посочената от ищеца правна квалификация.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 903/904 от 20.06.2011 г. по т. д. № 419/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: