О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 934
С. 02.07.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесет и осми май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 451 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. А. Б. и А. Б.,чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение от 9.01.2012г. по в.гр.д. №12430 по описа за 2010г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 6.07.2010г. по гр.д.№ 9801/2005г.на Софийски районен съд, като са уважени предявените от Д. С. Х. искове на основание чл.44,във вр.с чл.31 ал.1 от ЗЗД за унищожаване на упълномощителната сделка с нотариална заверка на подписа с рег.№ 18559 от 25.11.03г.на нотариус К.,с което Д. С. Х. е упълномощил М. А. Б. да продаде,включително сам на себе си апартамент № 5, находящ се в [населено място] [улица] вх.”А”,ет.2,над партера с площ от 102.97кв.м., за унищожаване на договор за покупко-продажба, на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД,сключен на 23.12.03г.с н.а.№ 193 т.І рег.№ 20370 д.№ 176/03г.на нотариус К. за същия недвижим имот- апартамент № 5, находящ се в [населено място] [улица] вх.”А”,ет.2, като сключени от дееспособно лице, което към момента на сключването им не е могло да разбира и за ръководи действията си и е признато за установено по отношение на М. А. Б.,че Д. С. Х. е собственик по силата на законово наследство след смъртта на майка си К. Карданова на 1/4ид.ч.от същия апартамент № 5.
В. съд е счел предявените искове за основателни като се е позовал на заключения на една единична,две тройни съдебно-психиат-рични и единична съдебно-психологическа експертизи,вещите лица по които са абсолютно единни в заключенията си,че ищецът не притежава психична способност да се грижи за своите неща,включително да ръководи действията си при извършването на каквито и да е гражданско-правни действия, каквито са упълномощаването и последващото прехвърляне на притежаваната от него идеална част от недвижим имот.След като упълномощителната сделка е извършена от дееспособно лице,което не е могло да разбира или да ръководи действията си и като такава подлежи на унищожаване на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД,то и извършената въз основа на това упълномощаване прехвърлителна сделка е унищожаема до размера на притежаваната от прехвърлителя 1/4ид.ч.С оглед обезсиленото с обратна сила правно действие на упълномощителната сделка и на договора за покупко-продажба – съдът е приел,че следва да се възстанови правното положение между страните в състоянието от преди тяхното сключване,тъй като правото на собственост не е напускало патримониума на ищеца.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставен въпрос – дали при твърдяна на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД унищожаемост на сделката, сключена от пълномощник,унищожаването следва да се иска в рамките на три годишен давностен срок,считано от датата на извършване на сделката и нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставен въпрос – за възможността пред въззивната инстанция да се прави възражение за изтекла погасителна давност,който касатора счита,че е разрешен от въззивния съд в противо-речие с приетото в ТР №1 от 4.01.2001г.по т.д.№1/2001г.на ОСГК на ВКС. Позовава се и на определение по чл.288 от ГПК на ВКС и на решение на ВКС – без задължителен характер.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й.Претендират се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като се представя договор за правна защита и съдействие № 0240791 от 25.03.2012г., удостоверяващ, че те възлизат на 1000лв.-заплатени в брой от страната.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното:
Поставените от касаторите въпроси – не отговарят на изискванията в чл.280 ал.1 от ГПК за общо основание за допустимост,съобразно дадените разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС,тъй като не са свързани с решаващите мотиви на съда.Въз основа на тях не следва да се допуска касационно обжалване още и защото по първия въпрос – не е налице посоченото от касаторите специално основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,а по втория – това по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Съображенията са следните:
Настоящето производство е започнало/както е отбелязано и в касационната жалба/ с подаването на исковата молба на 21.02.2007г.и пред първата инстанция е разглеждано по реда на ГПК/отм./.Следователно – на въпроса относно възможността да се прави възражение за изтекла давност едва пред въззивната инстанция – за конкретния случай е приложимо даденото в т.6 от ТР №1 от 4.01.2001г.по т.д.№1/2001г.на ОСГК на ВКС разрешение,с което на поставения въпрос е даден положителен отговор. В случая – постановеният въззивен акт не е в противоречие с цитираното Тълкувателно решение,защото съдът,произнасяйки се по съществото на спора, е счел, че в случая давност не е започнала да тече.Този извод обезсмисля отговора на въпроса за началото на тригодишния давностен срок за предявения иск по чл.31 ал.1 от ЗЗД.Независимо от това следва да се посочи,че:
По принцип основанията за унищожаемост се свързват с порок при формиране на волеизявлението.Фактическият състав,от който възниква унищожаемостта включва: 1.осъществена сделка, 2.юридически факт, попречил на формирането на осъзната и свободна воля от страна по сделката и 3. причинна връзка между двете – сделката не би била сключена,ако не беше опорочена волята.
В случая – с оглед заявеното основание по чл.31 ал.1 от ЗЗД – порокът се изразява в невъзможност на ищеца да разбира или да ръководи действията си,независимо,че е дееспособен и че спрямо него не е инициирано производство по поставянето му под запрещение. Касае се до лице, което съгласно приетите по делото заключения – след заболяване в детска възраст от менингонцефалит е започнал да изостава в интелектуал-ото си развитие,като степента на изразеност на неговата умствено-паметова недоразвитост е към умерена умствена изостаналост.Не е усвоил основни образователни умения – не знае да чете и пише/познава някой букви/, не познава парите,не може да се справя със задачи от домакинството /не може да ходи на пазар,в магазин не може да се оправи/, нуждае се от непрекъснат надзор, с ограничено ниво на речево развитие е и с пълна неспособност за абстрактни съждения и заключения. Вещите лице са единни в заключението си,че”заболяването му датира от ранно детство” /8-годишна възраст/и че то е „трайно и необратимо”.Към датата на сделките /както и преди това,а и понастоящем/ – ищецът е „бил в невъзможност поради интелектуално-мнестичната инсуфициентност- правилно да възприеме, да осмисли адекватно случващото се, както и да прецени евентуалните последици на своите действия”.Налице е съществено нарушена годност за разбиране и ръководене на действията, като се касае до болестно състояние /постменингонцефалитна олигофрения/, което в основните си параметри остава статично през целия живот на болния /не е прогресиращ десктруктивен процес,а окончателна задръжка в интелектуалното развитие/. Следователно –в конкретния случай със заключения на общо осем вещи лица- психолог и психиатри е установено,че констатираният порок при формиране на волеизявлението, изразяващ се в това,че ищецът не може да разбира или да ръководи действията си /независимо,че е не е проведена процедура за поставянето му под запрещение и лицето формално е дееспособно/ – съществува трайно от 8-годишната възраст на ищеца и продължава да съществува и понастоящем/когато лицето е 74 години/.
Видно от нормата на чл.32 ал.2 от ЗЗД – началният момент на погасителната давност относно иск за унищожение на сделка е различен и зависи от основанието за унищожаемост,като във всички случай той е свързан с отпадане на пречката,която не позволява на лицето да изрази осъзната и свободна воля по сделката/така при измамата и грешката – е от откриването им, при заплашването – от преставането му,по иск по чл.31 ал.1 от ЗЗД в хипотеза на запретен без настойник- от вдигане на запрещението/.
В случая- с оглед гореизложеното, във връзка с установения траен и необратим характер на болестното състоянието на лицето- следва да се приеме,че пречката,която не позволява на лицето да изрази осъзната и свободна воля по сделката не е отпадала и съответно давност не е започнала да тече,в какъвто смисъл е и постановения въззивен акт.
С оглед изхода на спора,направеното искане и на основание чл.78 от ГПК – в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени реално направените разноски за адвокатско възнаграждение,които видно от горецитирания договор за правна защита и съдействие № 0240791 от 25.03.2012г възлизат на 1 000лв.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице посоченото от касатора основание за допустимост,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 9.01.2012г. по в.гр.д. №12430 по описа за 2010г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА М. А. Б. и А. Б.- двамата от@@18@[жк]бл.8 ет.7 ап.83 да заплатят на Д. С. Х. със съдебен адрес:гр.С. 1000 [улица] ет.1 ап.7 адвокат Н. сумата от 1000/хиляда/лева,представляваща направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.