О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 935
гр. София, 16.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на пети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2981/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Л. Битолски срещу решение № 258 от 14.02.2014 г. по гр. дело № 4000/2013 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8 състав.
Ответниците по касация – А. Г. Л. и С. П. Л. поддържат становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Софийски апелативен съд е отменил решение от 22.05.2013 г. по гр. дело № 3187/2012 г. на Софийски градски съд, І – 10 състав и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил иска, предявен от настоящия касатор против А. Г. Л. и С. П. Л. по чл. 93, ал. 2 ЗЗД – за заплащане на сумата 20 000 евро, представляваща двойния размер на платен задатък по предварителен договор от 02.03.2007 г. за покупко – продажба на недвижим имот и е присъдил сумата 2 782.50 лв. разноски в полза на ответниците по претенцията. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищецът е неизправна страна по предварителния договор, тъй като не се е явил на предварително определения ден и час за нотариално изповядване на сделката, а именно на 03.04.2007 г. в 12 ч. в кантората на нотариус Хаджимаринова в [населено място]. Изложени са мотиви, че причината за неявяване на ищеца – бил разбрал, че има разминаване в площа на парцела „с около 50 и няколко” кв.м., не представлява обективна невъзможност за неизпълнение на задължението да се яви в определения ден и час за нотариално изповядване на сделката, а освен това не е доказал готовността за изпълнение на основното си задължение да заплати цената към 03.04.2007 г. Въззивният съд е приел, че изводът на първостепенния съд за неизправност на продавачите /първостепенният съд е приел, че не било ясно дали продавачите са представили всички необходими документи за прехвърляне на имота/ е произволен, като ищецът не се е позовавал на такова неизпълнение. Софийски апелативен съд е отразил в мотивите си, че споделя направения от състава на СГС извод относно въпроса, дали изтичането на уговорения срок за сключване на окончателен договор на 03.04.2007 г. представлява прекратително условие. Съдът е разгледал твърдението на ищеца, че срокът за сключване на окончателния договор е 60 дни, съответно е обсъдил оспорването от ответниците относно поправката на договора /поправка в цифрата от 30 дни на 60 дни/ и е приел, че това оспорване е доказано, т.е., че срокът за сключване на окончателен договор е до 03.04.2007 г. По тези съображения съдът е обосновал извод за недоказаност на твърденията на ищеца за неизправност на ответниците, с оглед на който е приел, че заявеният от ищеца отказ от договора не е основание за възникване на правото да иска двойния размер на дадения от него задатък.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпрос, определен от страната, като „материалноправен”, чието решаване според нея е в противоречие с практиката на ВКС, а именно:
„Процедурата по чл. 193 ГПК за оборване доказателствената сила на документи с различна правна характеристика /официални и частни/, следва да бъде съобразена с характеристиката на всеки от тях, както с оглед способите, така и с оглед тежестта на доказване”.
Както се вижда от изложеното съдържание, цитатът е твърдение на касатора, изразяващо негово разбиране за процедурата по чл. 193 ГПК. Този цитат, окачествен от страната, като „правен въпрос” не релевира общо основание за допускане на касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като няма съдържанието на въпрос, не е въведен с оглед правните разрешения на въззивния съд. Съдебният състав е разгледал исковата молба, поканата, отправена от ищеца до ответниците, които са я получили на 05.04.2007 г., предварителния договор, представен по воденото дело по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и е направил извод, че в тези документи срокът по чл. 2. 1 за сключване на окончателен договор е тридесет дни. След като е разгледал удостоверение № 1/12.03.2013 г., издадено от нотариус Е. Хаджимаринова, въззивният съд е приел, че то е официален свидетелствуващ документ, но по повод производството по чл. 193 ГПК е приел оспорването на ответниците по иска за доказано. Следователно апелативният съд не е развивал съображения относно различната правна характеристика на посочените от касатора документи – констативен протокол на нотариуса, извлечение от нотариалната книга и предварителния договор, включително в частта за поправката. Поради това във въззивното решение не са приети правни разрешения по поставения по- горе „въпрос”. Същият е въведен в хипотезата, различна от тази, която е обсъдил второинстанционния съд. Само правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл и спрямо които са налице допълнителни основания по чл. 280, ал.1 ГПК обуславят допускане на касационен контрол. Освен това липсва обосновка на противоречието в правните разрешения по въззивното решение и приложената практика, като в тази насока остава единствено твърдението на страната за наличие на противоречие. К. съд не е задължен да извежда това противоречие чрез формулирането на общи и допълнителни основания по чл. 280, ал.1 ГПК /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 /.
Следващия въпрос е формулиран, както следва:
„Може ли отказът по чл. 233 ГПК от иск с правно основание чл.19, ал. 3 ЗЗД, направен пред въззивната инстанция, да се тълкува като виновен отказ от предварителен договор, водещ до санкцията по чл. 93, ал. 2 ЗЗД”
Въпросът не релевира основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да е налице общо основание за допускане на касационно обжалване правният въпрос трябва да е обусловил изхода на делото, а цитирания въпрос е свързан с мотиви, които не са обусловили изхода на спора. Въззивният съд е отхвърлил иска, тъй като е обосновал неизправността на ищеца, като страна по предварителен договор с неизпълнение на задължението му да се яви на предварително определения ден и час за нотариално изповядване на сделката, а именно на 03.04.2007 г. в 12 ч. в кантората на нотариус Хаджимаринова в [населено място] при липсата на обективни причини, обуславящи неизпълнението на задължението. Въпросът зададен от касатора не е свързан с решаващи мотиви на въззивния съд. От друга страна, за да е налице основание за допускане на касационен контрол трябва да е изложено и обосновано допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ЗЗД, а в случая не са развити допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Допълнителните основания по чл. 280, ал.1, т. 1 – 3 ГПК също така са разяснени в цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК, в което е посочено, че те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване. В настоящето дело жалбоподателят поддържа основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да изложи съществуващата според нето неправилна или неактуална съдебна практика, респективно насоките, в които същата ще следва да бъде развита или разпоредби, които счита за непълни, неясни или противоречиви, при липсата на съдебна практика, за да бъдат тълкувани /арг. т. 4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК/. По този начин не е въведено мотивирано изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Третият въпрос е:
„Може ли да се релевира задължение за плащане на продажна цена по несъществуващ окончателен договор, като съществено неизпълнение на предварителен договор”.
И този въпрос е свързан с мотиви, които не са обусловили изхода на спора. Ето защо и спрямо него следва да се имат предвид изложените по – горе съображения. Трябва да се имат предвид още и мотивите, посочени по- горе за липсата на въведени основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, които следва да бъдат обосновани кумулативно с общото основание за допускане на касационен контрол, изискване неизпълнено при излагане на приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че жалбоподателят не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 258 от 14.02.2014 г. по гр. дело № 4000/2013 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: