4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 935
София, 22.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 529/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 824 от 12.04.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 1358/2012 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение от 23.12.2011 г. по гр. д. № 4193/2011 г. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от дружеството – частен жалбоподател искова молба вх. № 91925/18.10.2011 г. и е прекратено производството по делото.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.229, ал.1, т.1 ГПК като е приел, че докато не бъдат отстранени констатираните нередовности на исковата молба /внасяне на държавна такса/, съдът не може да се произнася по искане за спиране на делото по взаимно съгласие на страните.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с въпроса „за самостоятелната правна възможност на страните по делото да направят по всяко време на производството волеизявление относно хода на делото, което волеизявление в случай, че е направено валидно, се явява извън преценката и контрола на съда и задължава последния да се произнесе относно спирането на производството до изтичане на преклузивния шестмесечен срок”. Като основание за достъп до касация се сочи бланкетно чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По делото е депозиран отговор от ответника [фирма] – [населено място], в който е изразено становище за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на [фирма], с която са предявени осъдителни искове по чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД против [фирма]. С разпореждане от 20.10.2011 г. исковата молба е оставена без движение като са дадени указания на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена държавна такса върху цената на предявените искове в размер на 19 202.83 лв. Разпореждането е връчено на дружеството – ищец на 27.10.2011 г. и тъй като дължимата държавна такса не е внесена в едноседмичния срок, с определение от 23.12.2011 г. Софийски градски съд е върнал исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК и е прекратил производството по делото. След връчване на разпореждането за таксата, но преди постановяване на определението за връщане на исковата молба, по делото са постъпили молби от двете страни за спиране на производството по тяхно взаимно съгласие на основание чл.229, ал.1, т.1 ГПК, които не са разгледани от първоинстанционния съд.
Сезиран с частна жалба от ищеца, Софийски апелативен съд е потвърдил определението на първата инстанция. Преценил е като неоснователно оплакването в жалбата за постановяване на определението в нарушение на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.1 ГПК поради отказ на съда да се произнесе по искането на страните за спиране на производството преди да прекрати делото. Въззивният състав е изложил съображения, че докато не бъдат отстранени нередовностите на исковата молба, съдът не дължи извършване на други процесуални действия по движение на делото и не може да се произнася по искания на страните за спиране на производството. Приел е също, че спирането по чл.229, ал.1, т.1 ГПК е възможно само по отношение на висящо дело, за движението на което не съществуват процесуални пречки, каквато не е процесната хипотеза.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос е формулиран непрецизно, но уточнен съобразно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свежда до това, допустимо ли е съдът да приложи неблагоприятните последици на чл.129, ал.3 ГПК и да върне исковата молба, преди да се е произнесъл по направено в срока по чл.129, ал.2 ГПК искане на страните за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.1 ГПК /взаимно съгласие/.
С оглед мотивите към въззивното определение така формулираният въпрос попада в очертаното от чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационното обжалване, но не е доказана специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка. Частният жалбоподател се е позовал бланкетно на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да изложи аргументи за значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Независимо от това, дори основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК да се приеме за надлежно въведено, въпросът не може да се квалифицира като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото като единно основание за достъп до касационно обжалване предполага релевантният за конкретното дело правен въпрос да е от такова естество, че касационното му разглеждане да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството или обществените условия или за създаване на съдебна практика по прилагане на непълни, неясни или противоречиви закони. В конкретния случай не е осъществена нито една от хипотезите, с които законодателят е обвързал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбите на чл.129 ГПК и чл.229, ал.1, т.1 ГПК, които уреждат процесуалните действия на съда по повод проверката за редовност на исковата молба и спирането на делото по взаимно съгласие на страните, са достатъчно ясни и тяхното приложение не поражда затруднения и противоречия в практиката на съдилищата. В константната практика на ВКС не е спорно становището, че за да спре делото на основание чл.229, ал.1, т.1 ГПК, аналогичен на чл.182, ал.1, б.”а” ГПК /отм./, съдът трябва да е сезиран с редовна искова молба, препис от която да е връчен на ответника, и с валидно заявено от двете страни съгласие за преустановяване на по-нататъшните процесуални действия до изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок; Нередовната искова молба съставлява процесуална пречка за движение на делото, поради което до отстраняване на недостатъците й съдът не е обвързан със задължение да се произнася по искане на страните за спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.1 ГПК; С поправянето на исковата молба отпадат пречките за по-нататъшно развитие на делото и едва тогава съдът дължи произнасяне по искането на страните за спиране на производството при предпоставките на чл.229, ал.1, т.1 ГПК. В същия смисъл са и мотивите на въззивния съд, което изключва необходимостта въззивното определение да се допуска до касационен контрол за целите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 824 от 12.04.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 1358/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :