1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 936
ГР. С., 02.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26.06.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №277/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Н. Р. срещу въззивното решение на Окръжен съд Русе /ОС/ по гр.д. №980/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] с пр. осн. чл.200 от КТ – за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за неимуществените вреди, претърпени от ищеца от тр. злополука, настъпила при работата му по тр. договор с ответника на 25.07.08 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на т.19 от ТР №1/01 г. по въпроса за дейността на въззивната инстанция при решаване на материалноправния спор – тя следва да извърши самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал и да изложи собствени мотиви относно всички възражения и доводи, направени в процеса, вкл. във въззивната жалба. Конкретно сочи въпросите от предмета на спора, по които въззивната инстанция не е взела отношение. Т. противоречие следва да се квалифицира по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК.
Намира още, че по въпроса за необходимостта от надлежен административен акт – разпореждане на НОИ, за установяване на тр. злополука, въззивното решение противоречи на решения на ВКС по чл.290 от ГПК и по реда на ГПК, отм., приложени по делото.
Изложени са и доводи за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съда за неустановеността на тр. правоотношение между страните – тези доводи сочат на осн. по чл.281,т.3 от ГПК и ВКС не ги разглежда в това производство.
По първия от поставените въпроси: с ГПК/07 г. е променен характерът на въззивното производство – от пълен в ограничен въззив, поради което цитираните указания на ТР №1/01 г., т.19 са неприложими. Исковата молба е заведена и разгледана при действието на новия ГПК – според чл.269 от него въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата при произнасянето си относно правилността на решението.
В случая искът е отхвърлен по две групи съображения – между страните не е установено тр. правоотношение към датата на злополуката, на което е акцентирал РС; тр. злополука не е установена по предвидения за това в КСО специален административен ред, на което е акцентирал въззивният съд / постановено е разпореждане за отказ да се признае злополуката за трудова, в което решаващ мотив е именно липсата на тр. договор между страните/.
Вторият от въпросите – за реда за установяване на тр. злополука при действието на КСО, не е решен от въззивния съд в противоречие с представените от касатора р. №534/05 г. и №993/08 г. на ВКС, трето г.о. по реда на ГПК, отм. и №666/10 г. на ІІ-ро г.о. на ВКС, по реда на чл.290 от ГПК. Те са постановени по искове с пр. осн. чл.200 от КТ, но за случаи, когато административното производство за установяване на тр. злополука по КСО въобще не е проведено. В сега разглеждания случай такова производство е проведено и е завършило с вл. в сила разпореждане, с което злополуката не е призната за трудова. Административният акт обвързва страните, участвали в производството по издаването му и гражданският съд не може да се произнася по законосъобразността му – чл.17, ал.2 от ГПК, както са посочили първоинстанционният и въззивният съд.
О. по чл.200 от КТ се предпоставя от съществуването на тр. правоотношение между страните към момента на злополуката. Във връзка с това / и респ. – с начините за търсене на обезвреда при наличие или липса на тр.правоотношение с възложителя на работата, разграничени от РС/ касаторът не се е позовал на конкретно противоречие в практиката на съда по см. на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Изложил е, както бе посочено, доводи от съществото на спора / за представените и обсъдени доказателства и изводите въз основа на тях, за приложението на чл.161 от ГПК, чл.1,ал.2 от КТ и чл.335 от КТ/. Цитираните процесуална и материалноправни разпоредби са ясни и застъпени в практиката / опр. №297/10 г. на ТК на ВКС, второ т.о., р. №423/56 г. на ВС/, поради което не се налага тълкуването им с цел еднакво прилагане на закона.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Русе по гр.д. №980/11 г. от 2.12.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: