О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 937
София, 17.07. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 7586 по описа за 2013 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Е. Г. С., чрез адв. Д. Ф. от АК София, срещу въззивно решение от 27.09.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 1410/2013 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна Дом за деца „А. З.” – София, представляван от директора С. О., чрез адв. Н. С. и адв. Р. Б., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че въззивното решение е правилно; няма изложени съображения във връзка с процедурата по чл. 288 ГПК по допускане на касационното обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Въззивният съд, като потвърдил това на първостепенния Исперихски районен съд, отхвърлил исковете.
Съдът установил, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като заключил, че уволнението е законосъобразно. Прието е, че заповедта за уволнение е мотивирана, тъй като работодателят е посочил, както законовият текст на основанието за прекратяване на трудовия договор, но още и словесно е конкретизирал причините за уволнение, включително и в отправеното до служителя предизвестие. Съдът е изяснил, че не е задължително промяната в изискванията за образование и професионална квалификация за заемане на дадена длъжност, да бъде разписано в нормативен акт. Изяснено е, че новите изисквания за образование и квалификация се въвеждат от работодателя, съобразно нуждите на осъществяваната работа, и изцяло зависят от неговата преценка. По делото е било установено, че в действителност, към датата на прекратяване на трудовото правоотношение са били променени изискванията за допълнителна професионална квалификация за заемане на длъжността „възпитател” в дома, а именно притежаване на следдипломна квалификация или допълнителна квалификация „социални дейности”, или приравнени към тях. Не е било спорно, че С. не е отговарял на променените условия. Съдът е посочил още, че е недопустимо да се произнася по твърдения, имащи отношение към незаконност на уволнението, които не са били въведени в предмета на спора чрез исковата молба, сред които некомпетентност на лицето, утвърдило щатните разписания от 10.02.2012 г. и 10.03.2012 г.
В изложението към касационната жалба касаторът е повдигнал следните правни въпроси: При постановяване на своето решение, решаващият въззивен съд обсъждал ли е обстоятелството ответникът по жалбата бил ли е добросъвестен да представи заедно с отговора по чл. 131 ГПК всички намиращи се в него писмени доказателства, относими към спора; обсъждал ли е обстоятелството дали е налице основание за промяна в изискванията за заемане на длъжността „възпитател”, при положение че това основание следва да бъде утвърдено от кмета на С. община в ново длъжностно щатно разписание; обсъждал ли е обстоятелството, че първоинстанционният съд, в противоречие със събраните по делото доказателства, се е позовавал на утвърдено щатно разписание на кмета на [община] от 10.03.2012 г.
Обосновка за някое от допълнителните условия за осъществяване на някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК, която дава основание за допускане на касационно обжалване, няма, а само това е достатъчно да не се допусне до разглеждане касационната жалба. От друга страна, ясно е, че и поставените въпроси не са такива по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от това, само за пълнота, съдебният състав намира за нужно да посочи, че въззивният съд е задължен да обсъжда само доводи, възражения и доказателства, имащи отношение към предмета на въззивната проверка, очертана чрез оплакванията във въззивната жалба и от предмета на иска, индивидуализиран от ищеца в исковата молба. Всяка от страните по делото сама решава какви доводи и възражения ще прави, какви доказателства ще сочи и представя, и това няма отношение към добросъвестното упражняване на предоставените й процесуални права. Ако страна желае приемане на доказателство, намиращо се у насрещната, следва да отправи своето доказателствено искане по правилата на ГПК до съда. Само укриването и непредставянето на изискано от съда доказателство, би поставило, евентуално, въпросът за нарушаване на чл. 3 ГПК.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 27.09.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 1410/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: