3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№937
Гр.София, 04.12.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1350 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 258/15.10.12г., постановено по т.д.№ 181/12г. от Великотърновския апелативен съд, с което потвърдено решение № 135/20.12.10г. по т.д.№ 337/10г. на Русенския окръжен съд за приемане за установено, че П. Г. П., [населено място] е с ненарушени членствени права и неговото участие в дружеството не е прекратено и са отменени решенията на общото събрание на съдружниците от 19.09.09г. за поемане на дяловете на П. П. от останалите съдружници и за приемане на нов дружествен договор.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Обжалваното въззивно решение е постановено при ново разглеждане на делото след отмяна на първоначално решение на Великотърновския апелативен съд.
В отменителното решение № 101/25.06.12г. по т.д.№ 877/11г. ВКС е приел, че когато принудителното изпълнение е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, изявлението на взискателя за прекратяване на участието на длъжника в дружеството следва да се връчи след налагане на запор върху дела на длъжника, който се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписване и вписването му в предвидения в чл.517,, ал.1, изр.2 ГПК ред, като запорът има действие от вписването му. Изводите на въззивния съд, че запорът се счита за наложен от момента на разпореждането на съдебния изпълнител от 17.09.10г. и настъпването на прекратяване на участието на съдружника от тази дата, са счетени за неправилни, поради което решението за обезсилване на първоинстанционното решение поради липсата на легитимация на ищеца по иска да атакува решенията на общото събрание на съдружниците от 19.09.10г. е отменено.
За да постанови обжалваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел, че запорът върху дружествените дялове има действие от вписването му в Агенцията по вписвания, като по делото липсват данни такъв да е вписан /налице е само изпращане на разпореждането на съдебния изпълнител за вписване на запора от 18.09.10г. и данни за получаването му на 21.09.10г./, поради което членственото правоотношение на П. П. не е прекратено към датата на провеждане на общото събрание – 19.09.10г. За провеждане на събранието не е отправена покана, поради което атакуваните решения са отменени по иска по чл.74 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос следва да е с ясна и точна формулировка, а не да се извежда от оплакванията в касационната жалба.
Касаторът не е поставил конкретен правен въпрос, а заявява, че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС /отменителното решение на ВКС/, според което съобщението за прекратяване на участието можело да се връчи след налагане на запора, което означавало, че това може да стане след изпращане на съобщението за налагане на запора от съдебния изпълнител до Агенцията по вписванията, докато въззивният съд неправилно бил приел, че съдебният изпълнител следвало да изчака вписването на запора на дяловете. Интерпретацията на указанията на ВКС, дадени в отменителното решение, и на мотивите на въззивния съд е изцяло неточна, поради което касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 258/15.10.12г., постановено по т.д.№ 181/12г. от Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.