Определение №937 от 41638 по ч.пр. дело №3349/3349 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 937
Гр.София, 30.12.2013 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова

при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 3349 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 852/25.03.2013г., постановено по т.д.№ 1439/12г., с което Софийският апелативен съд е допълнил определение № 75/11.01.2013г. по т.д.№ 1439/12г. в частта за разноските като е осъдил частния жалбоподател да заплати на [фирма] сумата от 25340 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът оспорва частната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение намира следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с определение № 75/11.01.2013г. не се е произнесъл по цялото искане, поради което освен присъдените 60000 лв. за разноски, е осъдил частния жалбоподател и за разноските в размер на държавната такса по въззивното производство.
Според т.2 на ТР №6/12г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС страната следва да представи списък за разноски по чл.80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство, като непредставянето на списък има за последица недопустимост на молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските – т.9 на ТР № 6/12г. Съгласно т.11 на ТР № 6/12г. претенцията за разноски следва да бъде заявена в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото в съответната инстанция.
В случая, ответникът по иска е дал съгласие с оттеглянето на исковете с молбата от 12.12.12г. и с молба вх.№12228/12.12.12г. е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция с приложени договор за правна защита и съдействие и извлечение от банкова сметка за заплащането му.
С определение № 75/11.01.13г. САС се е произнесъл по разноските съобразно с доказателствата по молбата от 12.12.12г., която е възприел и като искане за присъждане на разноски. В този смисъл молбата от 31.01.13г. представлява молба за изменение, а не за допълване на определение № 75/11.01.13г. в частта за разноските. Поради липсата на списък по чл.80 ГПК, включително и представен с молбата от 31.01.13г. и произнасянето от апелативния съд по цялото заявено искане за присъждане на разноски по молбата от 12.12.12г., определение № 852/25.03.13г. е недопустимо по смисъла на т.9 на ТР № 6/12г., поради което следва да се обезсили.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА определение № 852/25.03.2013г., постановено по т.д.№ 1439/12г. от Софийския апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата по чл.248 ГПК на [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top