4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 937
[населено място], 22.12.2014г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. № 2256 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение №342/21.05.2014г. по ч.т.д. №253/14г. на Варненски апелативен съд. С него е потвърдено разпореждане №49/14.03.2014г. по т.д. №69/2013г. на Търговищкия окръжен съд, с което е отказано освобождаването на [фирма] от държавна такса по въззивна жалба срещу постановеното по делото решение.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроси относно: критерия ефективност на правото на защита в гражданското съдопроизводство, съобразено с изискванията за пропорционалност на националните разпоредби по смисъла на чл.47 от Х. на основните права на ЕС, в случаите, когато се касае за упражняването на права, произтичащи от общностното право; правото на юридическото лице, страна в гражданското съдопроизводство, да бъде освободено от задължение за авансово внасяне на държавна такса по упражняваната от него защита пред съда на правата, предоставени от разпоредбите на общностното право, в случаите, когато това е необходимо с оглед ефективното осъществяване на защитата в гражданското съдопроизводство; приложимостта в гражданското съдопроизводство на установените в разпоредбата на чл.1 на Гражданската конвенция на Съвета на Европа за корупцията права на защита и на критериите „пропорционалност” и „непрекомерност”, установени в разпоредбите на чл.47 на Х. на основните права на ЕС. Счита, че осъществяването на касационен контрол по тези въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците [фирма] и [фирма] не представят отговор на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
[фирма] е подал въззивна жалба срещу решение от 11.02.2014г. по т.д. №69/2013г. на Търговищки окръжен съд, с което на основание чл.422 от ГПК е признато за установено по отношение на него,че дължи на [фирма] по договор за банков кредит №39КР-АА-2510/22.11.2007г. и анекси към същия, сумата от 18 623 194,65 милиона евро, неиздължена главница и сумата 11 260 629,12 евро, представляващи наказателни лихви по договора. В самата жалба е направено искане за освобождаване от държавна такса. С разпореждане от 25.02.2014г. Търговищки окръжен съд е оставил без движение въззивната жалба, като е указал на жалбоподателя да внесе държавна такса в размер на 11689953,58 лева. С разпореждане от 14.03.2014г. по т.д. №69/2013г. на Търговищки окръжен съд е отказано освобождаването на [фирма] от държавна такса. За да потвърди разпореждането на Търговищки окръжен съд, Варненски апелативен съд е приел, че жалбоподателят е юридическо лице и като такъв не попада сред лицата по чл.83 ал.2 от ГПК, за които е предвидена възможност за освобождаване от държавна такса. Посочил е, че сигурността на търговския оборот изисква търговецът да е платежоспособен.
Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд. намира, че въпросите, поставени в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, са свързани с предмета на спора, доколкото касаят правомощията и задълженията на съда при преценката на предпоставките за освобождаване на страните в производството от такси и разноски. Частният жалбоподател обаче не обосновава наличието на селективното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път или осъвременяване на тълкуването, обусловено от промяна на обществените условия. Не е налице и създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, поради което въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Националното законодателство и в частност разпоредбата на чл.83 ал.2 от ГПК не предвиждат възможността юридически лица да бъдат освобождавани от държавна такса, като по този въпрос е формирана непротиворечива съдебна практика, в съответствие с която е обжалваното определение. Изложените от частния жалбоподател доводи и аргументи касаят необходимостта от законодателно изменение на реда и условията за освобождаване на страните от задължението за внасяне на държавна такса, чрез предвиждане на тази възможност и за юридически лица, но не обосновават наличието на допълнителното основание по чл.280 ал.1 от ГПК.
Следва да се отбележи, че искането за освобождаване от държавна такса е обосновано единствено с твърденията, че поради незаконосъобразното ограничаване на правото на защита от страна на първоинстанционния съд, жалбоподателят е поставен в необходимост да търси справедлив процес по реда на въззивното обжалване, както и с позоваване на прякото действие на принципа за ефективност, забраняващ приложението на норми, водещи до практическа невъзможност или прекомерно трудно упражняването на права. В представеното от частния жалбоподател Решение на Съда на ЕС е прието, че националният съд трябва да провери дали условията за предоставяне на правна помощ представляват ограничение на правото на достъп до съд по отношение на юридическо лице, което поради финансова нестабилност не може да упражни пред съд претенцията си към държавата, тъй като е в невъзможност да заплати авансово съдебните разноски и хонорара на адвокат. В решението е прието още, че националният съд може да вземе под внимание положението на юридическите лица, най-вече правно-организационната им форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска. В решението са посочени и други обстоятелства, които националният съд може да вземе предвид при преценката за необходимостта от предоставянето на правна помощ. Следователно практиката на Съда на ЕС не обуславя извод, че само високият размер на дължимата държавна такса, който е обусловен не от прекомерност на нормативно определената държавна такса за съответната категория дела, а от обжалваемия интерес, както и твърденията за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, са достатъчни за освобождаване от държавна такса на юридическо лице. При липса на каквито и да било други данни за финансови затруднения на страната не може да се направи обоснован извод, че изискването за внасяне на държавна такса в посочения размер ограничава правото на достъп на ищеца до съд до такава степен, че да накърнява самата му същност.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определение № 342/21.05.2014г. по ч.т.д. №253/14г. на Варненски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №342/21.05.2014г. по ч.т.д. №253/14г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.