О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 938
София, 20.10.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 3694/2015год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия по механоелектротехника – [населено място], подадена чрез адв. Ст. С., срещу въззивно решение №133 от 07.04.2015г. на Софийски ОС, постановено по в.гр.д.№ 43/2015год., с което е потвърдено решение №138 от 14.11.2014г., постановено по гр. д. № 238/2014г. по описа на РС [населено място] и Професионална гимназия по механоелектротехника – [населено място] е осъдена да заплати на А. И. П. сумата 400лв., представляваща сторени във въззивното производство разноски.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете изцяло.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 от ГПК. Според касатора, съдът се е произнесъл по въпроса „за задължението на съда при спор за законност на дисциплинарното уволнение да извърши съдебен контрол относно това дали наказващият орган е изпълнил изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ ” в противоречие със задължителната практика на ВКС – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, обективирана в Решение № 461 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 626/2009 г, Г К , III ГО на ВКС и Решение № 476 от 09.07.2010 г. по гр. д. № 269/2009 г., ГК, III ГО на ВКС. Обосновал е наличието на противоречието с оплакването, че в решението „липсват обосновани мотиви обсъждащи всички елементи на нарушението”, както и, че „съдът не е взел предвид поведението на работника по отношение извършеното нарушение и липсата на критичност”.
Поддържа, че основанието по чл.280 т.1 ГПК е налице и във връзка с въпроса „ Следва ли при преценка тежестта на нарушенията да се вземе предвид характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение?” Твърди, че въззивното решение е дало разрешение по този въпрос, което е в противоречие с разрешението, дадено с Решение 227/29.06.12 г. по г.д. №.1417/11 г. на III ГО на ВКС и Решение № 167 от 14.05.2013 г. по гр. д. № 1102/2012 г., ГК , IV ГО на ВКС. Твърди, че съдът не е взел предвид длъжностната характеристика за заеманата от ищцата длъжност, не се е съобразил с разписаното в „ПРАВИЛНИК ЗА ВЪТРЕШНИЯ ТРУДОВ РЕД” , както и „с авторитета и доброто име на работодателя, като едно от двете средни училища в [населено място], комуто обществото поверява провеждане на качествен и надежден образователен процес.провеждан от образован и дисциплиниран,учителски персонал , поради което допуснатото неизпълнение на трудовите задължения по осъществяване участие в работния процес в средно специализирано училище -Гимназия по механоелектротехника, съставлява тежко дисциплинарно нарушение, обуславящо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение”.
Според касатора въззивният съд е решил в противоречие със задължителната практика и въпроса: ” Трудови функции на „старши учител” свързани със задължения и участие по осъществяване на образователен процес на подрастващите и тяхното възпитание могат ли да се приемат за приравнени на трудови функции, свързани със задължения по опазване обществената сигурност, по опазване сигурността на живота и здравето на хората или на сериозни материални блага, сочат ли за оказано високо доверие на работника, а неизпълнението им съставлява ли изключително тежко дисциплинарно нарушение?” Твърди противоречие с Решение № 167 от 14.05.2013 г. по гр. д. № 1102/2012 г., ГК , IV ГО на ВКС, без да обосновава в какво конкретно се състои това противоречие. Във връзка с въпроса поддържа и основание по чл.280 т.3 ГПК поради липса на съдебна практика.
На следващо място в изложението касаторът сочи основанието по чл.280 т.1 ГПК с твърдението, че съдът се е произнесъл по въпроса „При липса на критичност относно извършеното дисциплинарно нарушение от страна на работника, следва ли да се приеме,че наложеното наказание дисциплинарно уволнение не съответства на тежестта на извършеното нарушение?” в противоречие със задължителната практика на ВКС – Решение № 476 от 09.07.2010 г. по гр. д. № 269/2009 г., ГК, III ГО на ВКС. Поддържа, че „въпреки че липсва критичност от страна на провинилият се работник и е налице арогантност в даденото от нея обяснение, в което заявява, че работодателят действа тенденциозно спрямо нея съдът е приел, че наказанието дисциплинарно уволнение не съответства на тежестта на извършеното нарушение”.
Според касатора е налице основанието по чл.280 т.3 ГПК във връзка с въпросите : „Престирането на работна сила от педагогическия персонал в образователната сфера по време на ваканция, следва ли да бъде отдавана в по-ниска степен, от даваната такава през останалото време на учебната година и следва ли да се омаловажава учителския труд по време на ваканции, и нарушенията на трудовата дисциплина по време на ваканциите да се приемат за маловажни” и „Как да се преценява „тежест на нарушението” по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ – при отсъствието на заявление за отпуск подадено от работника и при неявяване на работа не за 2,а за три работни дни може ли да се приеме,че е налице по-висока степен на тежест на нарушението от определените в чл.190 ал.1 т.2 от КТ критерии”. Счита, че по тези въпроси съдът въобще не се е произнесъл в мотивите въпреки оплакването във възивната жалба, а също така липсва и практика на ВКС в тази насока.
На последно място в изложението си касаторът поставя и въпроса : ” Какви са критериите за определяне на тежестта на нарушението /по смисъла на чл. 189 от КТ/ в случаите на дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т.2 от КТ в контекста на свободата на работодателя да определи и установи вътрешно-фирмени правила за поведение, обективирани в Правилника за вътрешния ред”. Поддържа основанието по чл.280 т.3 ГПК с довод, че „по този въпрос съдът въобще не се е произнесъл в мотивите” въпреки оплакването му във възивната жалба, а също така и защото „липсва и практика на ВКС в тази насока”. Счита също, че „поставените по- горе въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото произнасянето от съда по тези въпроси е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти по приложението на нормата на чл.189 ал.2 от КТ както и по въпроси свързани със съдебния контрол на дисциплинарните уволнения досежно тежеста на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и основно поведението на работника или служителя.
Ответната страна А. И. П. в представен писмен отговор, приподписан от адв. П., взема становище, че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените в производството разноски в размер 800лв. по представен договор за правна помощ.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе относно наличието на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:
Ищцата по делото е предявила искови претенции с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ против Професионална гимназия по механоелектротехника-гр.П., за признаване уволнението й, извършено със Заповед №475/30.05.2014г. за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на предишната работа като старши учител по математика, заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение за периода 17.06.2014г . до 31.08.2014г., ведно със законната лихва върху сумата от 17.06.2014г. С решението си РС [населено място] е уважил тези искове.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила на длъжност “старши учител по математика” в ответната гимназия, като със Заповед № 475 от 30.05.2014 г. трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.188, т.3 КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т.2 КТ и чл. 187, т.1 КТ заради това, че не се е явила на работа в продължение на три последователни работни дни – на 1, 2 и 3 април 2014г.; че прекратяването на трудовото правоотношение и налагането на дисциплинарното наказание „уволнение” на ищцата е извършено с представената по делото Заповед №475/30.05.2014г. , след спазване на процедурата по чл.193 КТ за изискване на обяснения от служителката и процесната заповед отговаря на изискванията на чл.195 КТ, тъй като същата е мотивирана, съдържа описание на нарушението, времето на извършването му, вида на наказанието и правното основание за налагането му; че нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя” не се установява, тъй като като описание на такова не се съдържа в процесната заповед, за да бъде предмет на разглеждане, но несъмнено е установено извършването на единственото описано нарушение „неявяване на работа три дни”, което правилно е квалифицирано от работодателя като такова по чл.190, ал.1, т.2 КТ; че работникът/служителят може да започне ползването на отпуск след достигане до него на изявление за разрешение на работодателя, изразено писмено, т.е. само след като е узнал за това, до когато той е длъжен да продължава за изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение, а в случая липсва дадено писмено разрешение от страна на директора. При установеното извършване на дисциплинарното нарушение, посочено в заповедта за уволнение, съдът е приел, че следва да прецени дали наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина, който въпрос се явява основен спорен между страните по делото. Позовавайки се на задължителната за съдилищата практика, обективирана в решение № 461 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 626/2009 г., III г. о., ГК, решение №3 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. 325/2010 г., IV Г.О., ГК, решение № 476 от 9.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 269/2009 г., III Г.О., ГК, решение по гр. д. № 219/1999 г. на ВКС, III Г.О., решение №372/17.03.2014г. на ВКС по гр.д.№3731/2013г, ІV Г.О., ГК., решение №1440/3.10.2005г на ВКС по гр.д.№974/2003г, ІІІ Г.О., съдът е приел, че преценката по чл.189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание; че не съществува законово изискване тази преценка да се обективира в писмен акт /каквото възражение сочи въззиваемата страна/, а дали същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание; че при спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, респ. относно това дали работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189 КТ като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя като изложи своите фактически и правни изводи относно нейната правилност, респ. неправилност, тъй като тази преценка по посочените критерии съставлява част от приложението на закона, което е предмет на търсената и дължима съдебна защита по иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Посочил е също, че при преценката следва да се съобразят всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд. В тази връзка съдът е приел, че извършеното нарушение – неявяване на работа, касае основната трудова функция на служителката, като белегът системност в случая е част от самото нарушение по чл.190, т.2 КТ, но самото й неизпълнение на тази функция се е състояло през пролетната ученическа ваканция, през която от обсъдените гласни доказателства е установено, че никой от учителите не е имал часове, не се е наложило въззиваемата да бъде замествана, не е установено, с оглед липсата на ангажирани в тази насока по делото доказателства, да са настъпили вреди за работодателя /имуществени или неимуществени/ и отрицателно въздействие върху останалите работници, тъй като не е доказано да са извършвани промени в графика на дежурства, пропускане на учебни часове, разместване на програмата на учениците, въобще да е нарушен работния процес в сериозна степен, при положение, че всички учители през този период също са били в отпуск и не е имало учебни занятия. Приел е също, че дори и да се приеме, че е налице вина на служителката по смисъла на гражданското право при извършване на дисциплинарното нарушение и липса на критичност към извършеното нарушение, то следва да се отчетат и обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение, времето на извършване на нарушението – по време на ваканция на учениците, в която не са провеждани учебни часове за периода 1, 2 и 3 април 2014г., липсата на установени трудности в работния процес, които да са възникнали като последица от нарушението. В тази връзка е обосновал извод, че този факт определя по-малка тежест и значимост на неизпълненото задължение за явяване на работа спрямо нарушение от същия вид, ако беше извършено през учебно време и при наличие на редовни учебни занятия. Посочил е, че установената практика в училището да се дописват дни към вече разрешена отпуска, да се подават молби за отпуск и след ползването на същия, също следва да се съобрази при извършване на преценката по чл.189 КТ, макар и в практиката на ВКС този въпрос за установена от работодателя незаконна практика при извършване на определена дейност да се тълкува противоречиво; че следва да бъдат отчетени при разглеждане на поведението на ищцата и с оглед на цялостната й трудова характеристика и приложеното трудово досие липсата на данни ищцата да е имала констатирани дисциплинарни нарушения и налагани дисциплинарни наказания през продължителния й трудов стаж от над 30години, както и обстоятелството, че същата се е ползвала с авторитет на добър и коректен човек и добър професионалист. Въз основа на обсъдените критерии по чл.189 КТ съдът е обосновал извод, че работодателят не е спазил изискванията на чл.189, ал.1 КТ в преценката си за съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението като основен принцип при реализирането на дисциплинарната отговорност, поради което уволнението на ищцата е незаконно и подлежи на отмяна съгл. чл.344, ал.1, т.1 КТ. С оглед изхода по главния иск е приел, че следва да се уважат и исковите претенции по чл.344, ал.1 т.2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност „Старши учител по математика” и по чл.344, ал.1 т.3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение.
При тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните :
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Същевременно касаторът следва да обоснове и наличието на поддържаната специфична предпоставка – дали правният въпрос е решен в противоречие със задължителната за съдилищата практика – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като в този случай следва да се позове на конкретни съдебни актове от обхвата на тази практика / Постановления на Пленума или Тълкувателни решения на ВКС, решения по чл.290 ГПК, определения по чл.274 ал.3 ГПК/ и обоснове в какво се състои твърдяното противоречие; дали правният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата – чл.280 ал.1 т.2 ГПК, в който случай следва да се позове на влезли в сила съдебни актове от обхвата на казуалната практика и обоснове твърдяното противоречие; дали разрешеният от съда правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото- чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като в този случай касаторът следва да обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.
В случая касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал.1 ГПК. Първият поставен от касатора въпрос „за задължението на съда при спор за законност на дисциплинарното уволнение да извърши съдебен контрол относно това дали наказващият орган е изпълнил изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ ” е правно разрешен от въззивния съд и е обуславящ решаващите му изводи, но не е налице твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 461 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 626/2009 г, Г К , III ГО на ВКС и Решение № 476 от 09.07.2010 г. по гр. д. № 269/2009 г., ГК, III ГО на ВКС, посочени от касатора. С посочените решения е прието, че „при спор относно законността на наложено дисциплинарно наказания съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение – респ. относно това дали работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189 КТ като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено , както и поведението на работника или служителя като изложи своите фактически и правни изводи относно нейната правилност, респ. неправилност”. Въззивното решение не се отклонява, а е изцяло съобразено с това правно разрешение. Доводите на касатора, че във връзка с този въпрос в решението „липсват обосновани мотиви обсъждащи всички елементи на нарушението”, както и, че „съдът не е взел предвид поведението на работника по отношение извършеното нарушение и липсата на критичност” са относими към оплакването за необоснованост и неправилност на решението, които като касационни основания по смисъла на чл.281 ГПК са ирелевантни за настоящото производство. Предвид изложеното във връзка с този въпрос не се обосновава наличие на основание по чл.280 т.1 ГПК.
Правно разрешен и обуславящ решаващите изводи на съда е и вторият, поставен от касатора, въпрос – „ Следва ли при преценка тежестта на нарушенията да се вземе предвид характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение?” Във връзка и с него обаче не се установява твърдяното противоречие със задължителната съдебна практика. С посочените от касатора Решение 227/29.06.12 г. по г.д. №.1417/11 г. на III ГО на ВКС и Решение № 167 от 14.05.2013 г. по гр. д. № 1102/2012 г., ГК , IV ГО на ВКС, и двете постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика, е прието, че преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. Въззивният съдебен състав изцяло е споделил изложеното в посочените по-горе решения становище по прилагането на чл. 189, ал. 1 КТ, че при преценката на тежестта на нарушението следва да се съобрази и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя. Поради това не е налице твърдяното противоречие, а несъгласието на касатора с формираните от съда изводи е ирелевантно за производството по чл.288 ГПК.
Поставените от касатора въпроси : ” Трудови функции на „старши учител” свързани със задължения и участие по осъществяване на образователен процес на подрастващите и тяхното възпитание могат ли да се приемат за приравнени на трудови функции, свързани със задължения по опазване обществената сигурност, по опазване сигурността на живота и здравето на хората или на сериозни материални блага, сочат ли за оказано високо доверие на работника, а неизпълнението им съставлява ли изключително тежко дисциплинарно нарушение?”, „Престирането на работна сила от педагогическия персонал в образователната сфера по време на ваканция, следва ли да бъде отдавана в по-ниска степен, от даваната такава през останалото време на учебната година и следва ли да се омаловажава учителския труд по време на ваканции, и нарушенията на трудовата дисциплина по време на ваканциите да се приемат за маловажни”, „Как да се преценява „тежест на нарушението” по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ – при отсъствието на заявление за отпуск подадено от работника и при неявяване на работа не за 2,а за три работни дни може ли да се приеме,че е налице по-висока степен на тежест на нарушението от определените в чл.190 ал.1 т.2 от КТ критерии” и ” Какви са критериите за определяне на тежестта на нарушението /по смисъла на чл. 189 от КТ/ в случаите на дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т.2 от КТ в контекста на свободата на работодателя да определи и установи вътрешно-фирмени правила за поведение, обективирани в Правилника за вътрешния ред” не съставляват общо основание по смисъла на чл.280 ГПК. По тези въпроси, както посочва и самият касатор в изложението си, съдът не е давал правно разрешение, което да обуславя решаващите му изводи. Изложеното е достатъчно, за да обоснове извод за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване като за съда липсва задължение в тази хипотеза да се произнася по въпроса за наличие или не на поддържаните допълнителни основания.
Не е общо основание по смисъла на чл.280 ГПК и въпросът : „При липса на критичност относно извършеното дисциплинарно нарушение от страна на работника, следва ли да се приеме,че наложеното наказание дисциплинарно уволнение не съответства на тежестта на извършеното нарушение?” Този въпрос касаторът привързва към свои фактически изводи, които съдът не е приел да следват от данните по делото, както и към оплакването си, че в следствие непълен и непрецизен анализ на доказателствата и нарушение на процесуалните правила съдът е обосновал неправилен извод за несъответствие на наложеното наказание спрямо извършеното дисциплинарно нарушение. Тези доводи са ирелевантни за производството по чл.288 ГПК. По своята същност това са оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт, за непрецизен и неправилен анализ на доказателствата и допуснати процесуални нарушения при този анализ. Тези оплаквания подлежат на преценка във втората фаза на касационното производство в случай, че обжалването бъде допуснато.
В обобщение не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по касационната жалба сторените в
касационното производство и надлежно удостоверени такива в размер 800лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №133 от 07.04.2015г. на Софийски ОС, постановено по в.гр.д.№ 43/2015год.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по механоелектротехника – [населено място], да заплати на А. И. П. – [населено място], деловодни разноски за настоящата инстанция в размер 800лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: