4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 938
София, 19.12. 2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 49/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 73 от 30.09.2011 г. по т. д. № 168/2011 г. на Бургаски апелативен съд. С този акт е потвърдено постановеното от Сливенски окръжен съд решение № 17 от 27.05.2011 г. по т. д. № 90/2010 г., с което, по предявен от Е. Н. К. от [населено място] иск по чл. 74 ТЗ, са отменени решенията на Общото събрание на съдружниците в [фирма], [населено място] от 09.07.2010 г. за изключването й като съдружник и за уреждане на последиците от това.
Касаторът поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Счита, че при постановяването му въззивният съд неправилно е приел за неосъществени заявените в предупреждението по чл. 126, ал. 3 основания по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ за изключването на съдружника Е. К., като е преценявал факта на наложените от нея мерки за обезпечаване на бъдещ иск по чл. 155 ТЗ сам за себе си, а не като доказателство за намерението й и за заплахата да иска прекратяване на дружеството след смъртта на съпруга й /съдружник в същото/. Според касатора, въззивната инстанция не е отчела, че цялостното поведение на изключения съдружник Е. К. в периода след 2004 г. сочи на отказа й да оказва съдействие за осъществяване дейността на дружеството и е в противоречие с интересите на същото. Изрично оплакване е заявено и във връзка с извода на съда, че настъпилото в хода на процеса ново основание за изключване на ищцата като съдружник – неизпълнение на решението на Общото събрание от 27.06.2011 г. за внасяне на допълнителни парични вноски – е ирелевантно за настоящия спор.
Като обосноваващи допускане на касационния контрол, с твърдението, че отговорът им ще бъде „от значение за точното прилагане на закона”, касаторът посочва въпросите: „1. Допустим ли е съдебен контрол за преценка на тежестта и значението за дружествения интерес на действията и/или бездействията на съдружника, довели до приемане на решение за неговото изключване от дружество с ограничена отговорност; 2. Представлява ли основание за изключването на съдружник поведението му през значителен период от време, което не позволява на дружеството да извършва нормална търговска дейност – повече от пет години, но нямащо конкретен вредоносен резултат за дружеството, в тесния гражданскоправен смисъл на думата; Следва ли да се приеме за вредоносен резултат обстоятелството, че вследствие поведението на изключения съдружник дружеството не е извършвало търговска дейност и не е в състояние да уреди статута си; 3. Когато във висящо производство по чл. 74, ал. 1 ТЗ обжалващият изключването си съдружник е осъществил друго основание за изключването му, въздигнато от закона изрично в предпоставка за прекратяването на членственото правоотношение чрез изключване /невнасяне на допълнителна парична вноска/, представлява ли това обстоятелство нововъзникнало за висящия процес или следва да бъде прието отделно, ново решение за изключване. Ако следва да се приеме ново решение за изключване, необходимо ли е да приключи висящият процес или „повторното” изключване представлява самостоятелно и независимо от висящия процес производство”.
Ответницата по касация – Е. Н. К. от [населено място] – не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отменено решението на Общото събрание на съдружниците в [фирма], [населено място] за изключването на ищцата Е. Н. К. и за уреждане на последиците от изключването й, въззивният съд е приел, че не са налице твърдените от дружеството-ответник основания по чл. 126, ал. 1, т. 1 и т. 3 ТЗ. По-конкретно, решаващият състав е преценил, че инициираното от ищцата производство за обезпечаване на бъдещ иск по чл. 155, ал. 1 ТЗ за прекратяване на дружеството след смъртта на нейния съпруг и съдружник в същото не представлява действие в противоречие с интересите на дружеството. В тази връзка е взето предвид обстоятелството, че само по себе си наложеното обезпечение не е причинило вреди на дружеството, както и че след изтичане на срока за завеждане на бъдещия иск, след като такъв не е бил предявен, дружеството е могло и е следвало да иска отмяна на допуснатите обезпечителни мерки. Освен това, въззивният съд е счел, че поведението на изключения съдружник не сочи на нарушение по чл. 126, ал. 1, т. 1 ТЗ, тъй като с притежаваните дялове от капитала на дружеството същият не би могъл да блокира работата на Общото събрание, извън случаите по чл. 119, ал. 4 ТЗ, като по този начин да затрудни нормалната му търговска дейност. Въз основа на събраните доказателства е направен извод, че в действителност съдружникът К. участва в дейността на Общите събрания и се интересува от дружествените дела, като безспорно влошените отношения между нея и останалите съдружници не е основание за изключването й. Като ирелевантно за спора решаващият състав е преценил твърдяното от дружеството-въззивник ново основание за изключване на Е. К., възникнало в хода на процеса – неизпълнение на решението на Общото събрание от 27.06.2011 г. за внасяне на допълнителна парична вноска.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Напълно достатъчно основание за това е обстоятелството, че единственото поддържано от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е надлежно заявено. Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо основание за допускане на касационното обжалване, докато в случая в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че поставените въпроси са от значение само за „точното прилагане на закона”.
Следва да се отбележи също, че по отношение на първите два въпроса не е изпълнено и императивното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да са значими за изхода на конкретното дело. Доколкото касаят преценката на съда за това, дали представените по делото доказателства установяват действия на изключения съдружник, изпълващи хипотезите на чл. 126, ал. 1, т. 1 и т. 3 ТЗ, в съответствие с разясненията по т. 1 от цитираното тълкувателно решение, тези въпроси не могат да обусловят допускане на касационния контрол.
Освен това, дори и да е надлежно заявено, по отношение на посочените въпроси основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е осъществено, тъй като съдържанието на основанията за изключване на съдружник, визирани в чл. 126, ал. 1, т. 1 и т. 3 ТЗ, вече е изяснено в постановеното по реда на чл. 290 ГПК и имащо задължителен за долустоящите съдилища характер решение № 171 от 14.03.2012 г. по т. д. № 860/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.
Същият извод е относим и за последния въпрос, свързан със значението на решенията на проведеното в хода на настоящия процес ново Общо събрание на съдружниците, за които се твърди, че не са изпълнени от съдружника К. и че това е ново основание за изключването й. В тази насока са приложими разясненията, дадени в Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, че обстоятелствата, на които се основава искането за отмяна на решението на Общото събрание, следва да бъдат изрично посочени и конкретизирани в исковата молба. Доколкото твърдяното от касатора основание за изключване на ищцата не е било предмет на процесното Общо събрание, същото не би могло да бъде предмет съответно и на исковата молба, по която е образувано настоящото производство. Ето защо, посоченото обстоятелство се явява ирелевантно за спора.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 73 от 30.09.2011 г. по т. д. № 168/2011 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: