3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№938
Гр.София, 04.12.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1261 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД [фирма], [населено място] срещу решение № 1748/01.11.12г., постановено по гр.д.№ 292/12г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 6205/22.11.11г. по гр.д.№ 11883/10г. на Софийския градски съд и касаторът е осъден да заплати на М. Д. К. сумата от 45000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му Д. К. по иск по чл.266, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от 23.07.09г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователното дружеството за причинените на неимуществени вреди на ищеца от настъпилата смърт на баща му, вследствие на ПТП на 23.07.09г., причинено от водач на товарен автомобил със задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Решаващият състав е обсъдил събраните по делото доказателства за механизма на произшествието, като е изложил съображения, че водачът на товарния автомобил е реагирал със закъснение на опасността от пресичане на пътя от пострадалия велосипедист, като вместо намаляване на скоростта и спиране е предприел спасителна маневра с извъртане на волана наляво, което е довело до невъзможност да се избегне удара. Въззивният съд е отчел ? съпричиняване на пострадалия и причинените болки и страдания на ищеца.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Касаторът не е поставил конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа изцяло оплаквания за неправилност на въззивното решение, насочени към твърдения за нарушения на процесуалните правила и необоснованост на обжалвания акт – за обсъждането на събраните по делото доказателства, за кредитиране на експертните заключения и грешки при формиране на вътрешното убеждение чрез нарушаване на логическите правила. Основанията, поддържани от касатора, изискват възприемане на твърденията му, че водачът на товарния автомобил няма вина на настъпване на ПТП, тъй като на мястото на произшествието клоните на дърво са ограничавали видимостта, което променяло времето за реакция на водача. В случая, въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и ги е съпоставил, като е изразил становище относно възприемането на опасността на пътя и механизма на настъпване на произшествието, които факти и обстоятелства са относими към правилността на обжалваното решение.
На основание чл.38 ЗА касаторът следва да заплати на адвоката на ответника възнаграждение в размер на 750 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1748/01.11.12г., постановено по гр.д.№ 292/12г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗАД [фирма], [населено място], [улица] да заплати на адв.Н. Ц., [населено място], [улица], ет.4, ап.12 сумата от 750 лв. /Седемстотин и петдесет лв./ – адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.