О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 938
София, 25.08.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№810 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №75 от 19.03.09г. по гр.д. №47/09г. на Габровския окръжен съд е оставено в сила решение №95 от 21.11.08г. по гр.д. №88/08г. на Т. районен съд, с което “Е” АД гр. В. е осъдено да предаде на основание чл.108 от ЗС на Т. Д. М. и Р. И. М. владението върху трафопост с площ от 75 кв.м., построен в бивш стопански двор на АПК гр. Т..
В. съд е приел, че процесният трафопост е проектиран и построен през 1984г. в стопански двор на АПК гр. Т., с цел захранване сградите на АПК и на ведомствените жилищни блокове, построени в съседство. Въпреки че не е запазена техническата документация на обекта, съдът е приел, че той е бил финансиран от АПК и за построяването и въвеждането му в експлоатация са били спазени всички нормативни изисквания. Този извод е направен след съвкупна преценка на доказателствата по делото – показанията на свидетеля П, който се е занимавал с капиталното строителство в АПК; “извадка за пасивните основни средства без земята” към 04.01.92г., както и заглавна страница от проект за трафопост с година на проектиране 1984г. на НАПС-КИПП “А”. Прието е също, че ищецът Т. Д. М. е закупил процесния трафопост след проведен търг, с договор от 04.12.97г., сключен с представител на общото събрание на правоимащите на ТКЗС Т. Към момента на закупуването, той е бил в граждански брак с втората ищца Р. М. След анализ на текстове от Закона за електростопанството от 1975г., отменен, действал към момента на изграждането на трафопоста през 1994г. и към момента на прехвърляне на собствеността през 1997г., въззивният съд е приел, че процесният трафопост не е бил държавна собственост, а собственост на АПК. След като е бил построен, за да обслужва единствено нуждите на АПК, трафопостът представлява вътрешен енергиен обект по смисъла на чл.8, ал.2 от Закона за електростопанството /отм./, съответно – той не е станал държавна собственост, съгласно чл.2, ал.1 от същия закон, а е бил собственост на АПК, в съответствие с предвидената възможност в чл.2, ал.2 от ЗЕ. Оттук ищците са могли да придобият собствеността върху трафопоста при ликвидиране на имуществото на прекратената кооперативна организация. Прието е, че ищците валидно са придобили собствеността върху трафопоста и са налице всички предпоставки за уважаване на предявения от тях ревандикационен иск.
Касационна жалба срещу решението е подадена от ответника “Е” АД гр. В.. В изложението към нея се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Жалбоподателят счита, че по въпроса дали процесният трафопост е станал държавна собственост – чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството /отм./ или собственост на АПК – чл.2, ал.2 от същия закон, въззивното решение противоречи на приетото в решения №251 от 05.03.07г. по гр.д. №3198/05г. на ВКС, ІV ГО; №883 от 26.07.07г. по гр.д.1207/06г. на ВКС, ІІ ГО и №1081 от 05.11.08г. по гр.д. №3259/07г. на ВКС, ІІІ ГО. Позовава се на обстоятелството, че за да намери приложение ал.2 на чл.2 от ЗЕ /отм./, изграждането на трафопоста е следвало да стане с разрешение на А. “Е” / в действителност – на министерство на енергетиката, съобразно редакцията на текста към 1984г./, каквото в случая не е налице. Въпросът, който жалбоподателят свързва с чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е дали през 1997г. едно физическо лице е имало право да придобива собственост върху трафопост.
Ответниците в производството Т. Д. М. и Р. И. М. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивно решение.
Освен поставеният от жалбоподателя въпрос – дали при условията на ЗЕ /отм./ едно физическо лице може да придобие собственост върху енергийно съоръжение, по делото се поставя и друг обуславящ изхода на спора въпрос – дали трафопост, който захранва ведомствени жилищни блокове, може да се приеме за вътрешно енергийно съоръжение по смисъла на чл.8, ал.2 от ЗЕ /отм./, което е изключено от обхвата на държавната собственост по чл.2, ал.1 от същия закон. Тези въпроси са значими от гледна точка на развитието на правото, тъй като по тях няма формирана практика на ВКС, а те могат да възникнат и по други дела в бъдеще. Ето защо въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като съдебната практика, на която се позовава жалбоподателят не третира въпросите, които се поставят в настоящото производство. За да достигне до извод, че спорният трафопост е станал собственост на една кооперативна организация, въззивният съд е приел, че са били спазени всички изисквания по изграждането му и е приложима ал.2 на чл.2 от ЗЕ/отм./. Практиката на ВКС е по приложението на чл.2, ал.1 от ЗЕ/отм./. Действителният въпрос, който касаторът поставя, е процесуалноправен – дали правилно са установени фактите по делото, при наличие на предположение за издадено разрешение по чл.2, ал.2 от ЗЕ /отм./. Посочената от жалбоподателя практика на ВКС не е свързана с този процесуален въпрос и не може да служи като основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №75 от 19.03.09г. по гр.д. №47/09г. на Габровския окръжен съд.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30,21лв. и да представи вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: