О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 939
гр. София, 20.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3069/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Н. Д. срещу решение № 1474 от 28.02.2015 г. по гр. дело № 5765/2014 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ А състав.
Ответникът по касация – Национална здравноосигурителна каса, [населено място] е на становище, че касационната жалба не отговаря на законно установените предпоставки за касационно разглеждане на спора.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение взе предвид следното:
С цитираното въззивно решение състав на Софийски градски съд /СГС/ е потвърдил решение № ІІ – 62 – 46 от 13.03.2014 г. по гр. дело № 52916/2013 г. на Софийски районен съд /СРС/, ГО, 62 състав за отхвърляне исковете на И. Н. Д. срещу касатора по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ и присъждане на разноски в полза на ответника по претенциите, като е присъдил разноски в полза на въззиваемия. Този резултат СГС е обосновал с мотиви за законосъобразност на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ, в които е разгледал предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение. По отношение на спора за законосъобразното провеждане на конкурса за длъжността „директор на Р. – [населено място]” съдът е констатирал, че конкурсът е проведен по правилата на КТ, Правила, одобрени от НС на НЗОК на 08.03.2013 г., изменени 29.07.2013 г. Решаващият състав на въззивната инстанция е развил съображения относно приложението на чл. 93, ал. 2 КТ, съгласно които в обявлението за конкурса не е било изрично посочено, че стаж и професионален опит се установяват единствено с трудова, осигурителна и служебна книжка, а са изискани за представяне документи, установяващи стаж и професионален опит, каквито кандидата К. е представил. СГС е посочил, че не само на К., но и на останалите кандидати е била дадена възможност да отстранят нередовности по окомплектоване на заявленията с възражението по чл. 93, ал. 2 КТ и е приел, че тази възможност е следвало да бъде дадена на участващите в конкурса кандидати предвид непосочените изрично в правилата и обявлението конкретни документи. Направен е извод, че са спазени общите изисквания на закона за провеждане на конкурса, същият е приключил успешно, спечелилият конкурса – д-р К. е постъпил на работа.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпрос, формулиран от касатора, както следва: „Допустимо ли е с възражението по чл. 93, ал. 2 от КТ да се допълва от кандидат в конкурс непълно подадена от него документация след крайния срок за подаване на документи, посочен в правилата на съответния конкурс?”. Цитираният въпрос се предхожда от цитат от въззивното решение, по – конкретно от следния текст: „На второ място, настоящият състав на СГС приема, че не е в нарушение на процедурата обстоятелството, че на кандидата К. /спечелил конкурса/, а и видно от твърденията на двете страни и на други двама кандидати, е дадена възможност от управителя на НЗОК с възражението по чл. 93, ал. 2 от КТ и аналогичната разпоредба на чл. 17 от Правилата да отстранят констатирани от комисията нередовности по окомплектоването на техните заявления с изискуемите документи.”. По въпроса въззивният съд е изложил мотиви, не само цитираните от касатора в приложението, но и посочените по – горе. Допускането на касационно обжалване изисква да са установени допълнителни основания, които представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане на касационно обжалване – разрешеният от въззивния съд правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, в случая посочен от страната. В приложението жалбоподателят се позовава на основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, но не ги установява съобразно изискванията на закона, разяснени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. По – конкретно в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са развити доводи за противоречие в мотивите, приети в обжалваното въззивно решение и разрешенията, изложени в решение от 26.04.2011 г. по гр. дело № 3697/2011 г. на СГС. Решение от 26.04.2011 г. по гр. дело № 3697/2011 г. на СГС с данни за влизането му в сила не е представено по делото от касатора. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието на съдебна практика – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. Предвид изложеното следва да се приеме, че по поставения въпрос не е обосновано допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол по тази разпоредба. Не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържането на допълнително основание по същата норма се провежда при липсата на съдебна практика относно правна уредба, която е непълна, неясна или противоречива или за осъвременяване на тълкуването на закона с оглед изменения в законодателството и обществените условия, съответно при необходимост от изменение на съдебна практика, произтичаща от неточно тълкуване на правната уредба /в този смисъл са разясненията в цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС, т. 4, които касаторът не е съобразил/. Обосноваването на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК изисква мотивирано изложение на предпоставките по нормата, което жалбоподателят не е осъществил с приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Поддържайки и двете хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят не е обосновал наличието на всяка една от тях, тъй като относно „точното прилагане на закона” не е представил доказателства за съдебна практика, която е формирана при неточно приложение на закона и съответно в приложението не е мотивирал доводи за неправилно според него тълкуване на разпоредби в конкретни съдебни актове, обективиращи правни разрешения, съвпадащи с приетите от СГС. Касаторът не е представил доказателства и за съдебна практика, която според него следва да се актуализира. Изразеното от същия виждане, че точното прилагане на закона се състои в създадената с обжалваното въззивно решение „чрез погрешно тълкуване съдебна практика” е неправилно. Това виждане съдържа смесване на различни правни понятия – нарушение на закона по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК в двете му разновидности – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо касационно основание за отмяна на въззивно решение по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК и съдебна практика, формирана при неточно прилагане на закона, съставляваща основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, при което неточното прилагане на закона е основание за отпадане на тази практика с оглед изясняване на установеното в закона правило. Поради неразграничаване на посочените понятия в приложението страната не е успяла да мотивира допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е мотивирано основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК лаконичното твърдение, че тълкуването на чл. 93, ал. 2 КТ „е от значение за точното прилагане на закона както от конкурсните комисии и работодатели по КТ, така и от съдилищата при решаване на правни спорове в тази област”. Установяването на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК изисква мотивирано изложение, обосноваващо наличието на допълнително основание, което в случая страната не е реализирала.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че с приложението касаторът не е обосновал приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1474 от 28.02.2015 г. по гр. дело № 5765/2014 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ А състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: