2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№939
гр. София,30.12.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 4686 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частните жалби на Н. Д. Д. и Н П. Д., срещу определение № 699 от 16.10.2013г. по ч. т. д. № 3817/2013г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което са оставени без разглеждане частните им касационни жалби срещу определение №731 от 16.05.2013г. по ч.гр.д. № 540/2013г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане за допускане на незабавно изпълнение, обективирано в заповед № 983/ 01.12.2011г. по ч.гр.д. № 1336/ 2011г. на РС-Троян.
Частните жалбоподатели молят да се отмени атакуваното определение, като противоречащо на разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК и практиката на ВКС и се уважат подадената от тях частни касационни жалби срещу определението на въззивния съд. Позовават се на факта, че във въззивното определение е посочено, че то подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС.
Ответниците по частните жалби не представят отговор по тях.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частните жалбоподатели, приема следното:
Частните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледани по същество са неоснователни.
За да остави без разглеждане подадените от Н. Д. Д. и Н П. Д. частни жалби срещу определението на Плевенски окръжен съд, с която е потвърдено разпореждане за допускане на незабавно изпълнение, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че атакуваното въззивно определение не подлежи на касационен контрол, тъй като не попада в кръга на определенията по чл.274, ал.3 от ГПК – не е преграждащо, с него не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивните норми на чл.274, ал. 3 ГПК и чл.419, ал.1 ГПК.
Обжалваното въззивно определение, с което се отменя разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК, не е от категорията на очертаните в чл.274, ал.3 ГПК съдебните актове, подлежащи на касационен контрол. С него не се дава разрешение по същество на заповедното производство и не се прегражда развитието му. Определението няма отношение към развитието на делото, а към изпълнението на признатото със заповедта за изпълнение вземане. По същността си актът не се доближава до решенията, тъй като не разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на самото заповедно производство.
В горния смисъл са определение № 245/12.03.2010 г. по ч. т. д. № 148/2010г. на ВКС, І ТО, определение № 512 от 24.06.2010 г. по ч. т. д. № 284/2010г. на ВКС, І ТО, определение № 404 от 08.06.2010 г. по ч. т. д. № 444/2010г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 300 от 26.04.2010 г. по ч. т. д. № 254/2010г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 422 от 18.06.2010 г. по ч. т. д. № 406/2010г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 204 от 11.03.2010 г. по ч. т. д. № 19/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 1 от 04.01.2011 г. по ч. т. д. № 925/2010г. на ВКС, І ТО, определение № 12 от 09.01.2012 г. по ч. т. д. № 910/2011г. на ВКС, І ТО, определение № 53 от 26.01.2012 г. по ч. т. д. № 911/2011г. на ВКС, І ТО, определение № 115 от 16.02.2012 г. по ч. т. д. № 32/2012г. на ВКС, І ТО, и др. относно въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на определенията по чл. 419 ГПК. Обжалваното въззивно определение не е постановено в отклонение на посочената практика, а застъпеното становище в цитираните от жалбоподателя определения по поставения въпрос е изоставено.
Посочването в диспозитива на въззивното определение, че то подлежи на обжалване пред ВКС, не придава суспензивен и деволутивен ефект на частната жалба, подадената срещу определението, тъй като обжалваемостта на съдебните актове се определя от закона. Въззивното определение, като необжалваемо, е влязло в сила на датата на постановяването му.
Предвид изложеното, обжалваният акт на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, като правилен, следва да бъде потвърден.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 699 от 16.10.2013г. по ч. т. д. № 3817/2013г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.