О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 939
София, 25.08.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№589 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №246 от 05.08.08г. по гр.д. №1109/07г. на Софийски градски съд са оставени в сила решение №149 от 14.07.06г. и №280 от 28.12.06г. по гр.д. №5410/2005г. на Софийския районен съд в обжалваните части, с които е бил отхвърлен предявеният от Т. И. В., М. И. Ц. и Ц. И. Ц. срещу Е. М. А. иск по чл.30, ал.1 от ЗН – за възстановяване на запазените части от наследството на Я. С. и М. С. ; в частта, в която са определени квотите на съсобственост в допуснатия до делба имот, както и в частта, в която е оставено без уважение искането за допълване и поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 14.07.06г.
Въззивният съд е приел, че недвижимият имот в гр. С., район „И”, кв.”А” е бил собственост на общите наследодатели на страните М. Д. са оставили саморъчни завещания за собствените си части от имота в полза на дъщеря си Е. М. А., която се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на имота по давност, наследство и завещание. По направеното в исковата молба възражение за нищожност на завещанията поради това, че не са написани и подписани от завещателите и поради това, че завещателните разпореждания противоречат на закона съдът се е произнесъл в мотивите на решението си. Прието е, че саморъчното завещание на М. С. не е написано от него, а само е подписано, поради което е нищожно на основание чл.42, б.”б”, вр.чл.25, ал.1 от ЗН. Само на това основание е отхвърлен и предявеният иск по чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на завещателното разпореждане до размера на запазената част от наследството. За второто завещание е прието, че е изцяло написано и подписано от завещателката Я. И. С. , освен това изразът, че „завещателката е инвалид с много грижи около себе си и единствено заветницата се грижи всеки ден за нея и за баща си” представлява мотив на завещателното разпореждане и не му придава възмезден характер, ето защо не са налице условията на чл.42, б.”б” и б.”в” от ЗН за нищожност на завещанието. Искът по чл.30, ал.1 от ЗН по отношение на това завещание е отхвърлен поради това, че ищците не са установили стойността на масата по чл.31 от ЗН. В съответствие с тези изводи въззивният съд е допуснал делба на имота в гр. С., район „И”, кв.”А”, между ищците, в качеството им на наследници на починалата дъщеря на Я. и М. С. – С. М. Х. и другата дъщеря на наследодателите, в полза на която са и завещателните разпореждания – Е. М. А.. К. на съсобственост са определени при съобразяване на приетото в мотивите на решението относно недействителността на завещанието на М. С. и липсата на доказателства за основателност на иска по чл.30, ал.1 от ЗН по отношение на завещанието на Я. С.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците Т. И. В., М. И. Ц. и Ц. И. Ц.. В изложението към нея се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК във връзка с процесуалноправния въпрос за „критерия по който съдът приема, че е релевирана недействителността”. Според жалбоподателите по отношение на едно от завещанията съдът се е произнесъл по твърденията за нищожност, а за другото е приел, че не такива основания не са предявени. Освен това въззивното решение противоречало на решение №93 по гр.д. №491/2002г. на І ГО, според което при иск за възстановяване на накърнена запазена част от наследството могат да се допускат доказателства не само по почин на страните, но и служебно от съда.
Ответникът в производството Е. М. А. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането и до касационно обжалване, евентуално – че тя е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че по първия процесуалноправен въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Освен че е неясно формулиран, този въпрос изхожда от погрешното виждане, че въззивният съд е разгледал само твърденията за нищожност на едно от двете завещания. В действителност въззивният съд се е произнесъл по твърденията за нищожност по чл.42, б.”б” и б.”в” от ЗН и за двете завещания. По отношение на едното от тях – завещанието на М. С. е приел нищожност по чл.42, б.”б” от ЗН, с оглед данните по съдебно-почерковите експертизи, че то не е написано от него. В съответствие с този извод е допусната и делба на завещания имот, съобразно наследствените квоти и при отчитане на другото завещание – на Е. С. Твърденията на ищците за нищожност на това завещание също са обсъдени от въззивния съд в мотивите, но са приети за неоснователни. С други думи – съдът се е произнесъл в мотивите си по действителността и на двете завещания, съобразно доказателствата по делото, тъй като тези въпроси са преюдициални по основния предмет на правния спор – иска за делба на имота. Тъй като не е предявяван иск по чл.42, б.”б” и б.”в” от ЗН, липсва и съответният диспозитив, но твърденията за нищожност на двете завещания са обсъдени и приетото от съда по този въпрос е определило и резултата по иска за делба на имота. Въззивният съд е процедирал в съответствие с установената практика на ВС и ВКС по процесуалноправния въпрос за начините на предявяване на недействителността, по този въпрос няма нужда от допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по него има формирана практика, която не се нуждае от промяна.
По втория въпрос – за задълженията на въззивния съд да допусне служебно експертизи за оценка на масата по чл.31 от ЗН въззивното решение противоречи на т.10 от ТР №1 от 04.01.2001г. по т.гр.д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС. При разглеждане на искането за намаляване на завещателното разпореждане на Я. С. въззивният съд е констатирал, че в наследственото и имущество влиза освен завещаната ? ид.част от имота в гр. С., район „И”, кв.”А”, но и къща с място в с. Б., община С.. В. че не е имало искане за назначаване на експертизи за оценка на масата по чл.31 от ЗН, въззивният съд е следвало да стори това служебно и като не го е направил, е процедирал в противоречие с приетото в посоченото ТР на ОСГК – че съдът служебно може да назначи експертизи, когато за това са необходими специални знания, каквито не притежава. Това е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №246 от 05.08.08г. по гр.д. №1109/07г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30лв. и да представят вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: