О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
С., 12.02.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Д. Х. гр.дело N 3393/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Военно формирование 36780 чрез процесуален представител Слава Д.- началник служба „Административно правно обслужване и връзки с обществеността“ срещу решение № 131/23.05.2017 г. по гр.д.№137/2017 г. на Окръжен съд-Добрич. С него е потвърдено решение № 115/17.10.2016 г. по гр.д.№302/2015 г. на Районен съд-Балчик, с което е уважен предявеният от Ж. Д. П. срещу касатора иск с правно основание чл.203 З. /отм./ и чл.194 З., като формированието е осъдено да му заплати сумата 7 059,44 лв. неизплатено възнаграждение за 912 часа положен извънреден труд в периода м.11.2009 г.-м.04.2011 г.,ведно със законната лихва от 16.07.2015 г. до окончателното плащане . Присъдени са разноски.
В касационната жалба се поддържа, че вземането за извънреден труд е изискуемо от месеца следващ месеца, през който е бил положен и се погасява с тригодишен давностен срок. К. счита, че предявеният иск е погасен по давност, тъй като вземането предхожда с три години депозирането на исковата молба. Иска решението да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат всички основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Поставя се въпросът дали въззивният съд преди постановяване на решението по делото следва да направи самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и доводи на страните, да направи свои изводи, независимо от направените в първата инстанция изводи, както и да изложи самостоятелни мотиви. Намира,че в практиката, в частност в решение по гр.д.№677/2001 г.,І г.о. и по гр.д.№3417/1976 г., ІІ г.о. отговорът на този въпрос е положителен.
С молба вх.№768/23.01.2018 г. отправя искане производството по делото да бъде спряно до постановяване на ТР по тълк.д.№6/2017 г. на ОСГК.
Ответникът по касационната жалба Ж. Д. П. не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима .
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е направил изводи, че задължението на работодателя да осигури компенсация е изискуемо от месеца, следващ месеца, през който тя е трябвало да бъде извършена. Ако не изпълни това свое задължение, на негово място възниква правото на военнослужащия сам да определи времето на компенсацията. Това негово преобразуващо право се погасява с тригодишна давност. Когато компенсиране не е извършено, при прекратяване на договора се дължи заплащане на труда положен в удълженото работно време като извънреден. Когато е направено възражение за погасителна давност трансформация ще настъпи само за непогасеното по давност преобразуващо право на компенсация. Работодателят е в забава от месеца следващ месеца, в който е трябвало да извърши компенсация и той дължи обезщетение за неизпълнение в определения срок. Преобразуващото право на военнослужащия да посочи времето за компенсация се погасява по давност и само за непогасения по давност период се трансформира в парично вземане като за извънреден труд. Това право не е погасено по давност за период от три години преди прекратяване на договора, а възникналото на негово място парично вземане се преценява от датата на подаване на исковата молба.Направил е извод,че в конкретния спор за периода м.11.2009 г.- м.04.2011 г. преобразуващото право на военнослужащия не е погасено по давност, както и паричното задължение преценено от датата на подаване на исковата молба на 16.07.2015 г.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният от касатора въпрос не може да изпълни приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК. Според ТР № 1/19.02.20101 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК , за да отговаря на изискванията за общо основание за допустимост на касационното обжалване, въпросът трябва да произтича от решаващите изводи на въззивния съд по предмета на делото и не трябва да е свързан с правилността му, обсъждането на доказателствата по делото и възприемането на фактическата обстановка. Основавайки се на несъгласието си с обжалваното решение, касаторът е формулирал въпрос, свързан със становището му за допуснати процесуални нарушения и необоснованост на въззивното решение. Той не е разграничил стоящите пред него задачи в настоящото производство да формулира въпроса с оглед основанията за допускане на касационно обжалване, а не с оглед основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК.
Не са изпълнени изискванията и за обосноваване на допълнително основание. Налице е само изброяване на съдебни актове, без да е направен анализ и съпоставка на приетото в тях и в обжалваното решение , без да е аргументирано наличие на противоречие и в какво точно се изразява. Следва да се посочи, че при несъответствие с решения на състави на ВКС постановени преди влизане в сила на новия ГПК се обосновава допълнително основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК в предишна редакция. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на въззивното решение ,като е ограничен от посоченото в жалбата, а приложената практика се отнася до т.нар. пълен въззив. Относно останалите поддържани допълнителни основания не са изложени никакви аргументи.
Поради необосноваване на общо и допълнително основание, касационната жалба не следва да бъде допускана до касационно обжалване.
Следва да се остави без уважение искането на касатора за спиране на производството по настоящото дело до постановяване на ТР по тълк.д.№ 6/ 2017 г. на ОСГК. По делото не е поставен обуславящ въпрос , който да кореспондира с тези, които са предмет на цитираното тълк.дело. С оглед аргументацията и формулираното от касатора питане, то следва да бъде решено в светлината на разрешенията, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК-т.1, което е и сторено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 131/ 23.05. 2017 г. по гр.д.№137/2017 г. на Окръжен съд-Добрич.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Военно формирование 36780 за спиране на производството по делото до постановяване на ТР по тълк.дело №6/ 2017 г. на ОСГК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: