ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 94
София, 18.02. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 92 по описа за 2009г., приема следното:
Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК по частната касационна жалба на Т. К. Т. със съд.адрес к.к. Св.св. Константин и Е. срещу определението на Варненския окръжен съд, постановено на 26.ІХ.2008г. по ч.гр.д. № 2001/2008г.
Ответниците по частната жалба В. Н. Ф., З. Й. З. и Елфриде И. Ф. са заели становище за нейната недопустимост, тъй като първоначалната жалба не е приподписана от адвокат, а приподписаната е нова, с променено съдържание, и е подадена след срока. Заето е евентуално за неоснователност на жалбата.
Частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан преклузивен срок. Изпълнени са и дадените от въззивния съд указания за приподписването й от адвокат. Неоснователно е възражението на ответниците в тази връзка. Без значение е обстоятелството, че депозираната на 06. Х.2008г. частна жалба не е приподписана от адвокат, а в изпълнение на указанието е представена друга, която е с идентично с първоначалната съдържание. Без значение е и че последната е допълнена с описание на приложени към нея писмени доказателства.
Не са налице, обаче, предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване, съображенията за което са следните:
С атакуваното определение Варненският окръжен съд е прекратил производството по ч.гр.д. № 2001/2008г., образувано по частната жалба на Т. срещу протоколното определение на Варненския РС, постановено в с.з. на 12.V.2008г. по гр.д. № 4795/2005г., с което не са приети представени от ищеца писмени доказателства. Въззивният съд е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт – с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито в закона е предвидена изрично възможността за обжалването му. Ако той доведе до отхвърлително решение, пътят за защита срещу него е обжалване на това решение.
Съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, приложима в разглеждания случай по силата на чл.274 ал.3 от ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивните определения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Тези предпоставки в случая не са налице. Жалбоподателят не е формулирал изрично нито съществен въпрос, нито някой от предвидените в посочената разпоредба критерий за допускане на касационното обжалване. Тълкуването на доводите му в частната жалба, обаче, налага извод, че твърдението му е за произнасяне от въззивния съд по съществен процесуалноправен въпрос – че определението на първоинстанционния съд от 12.V.2008г. не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Действително този въпрос е съществен, но той е решен в пълно съответствие със закона /чл.213 от ГПК /отм./ и с практиката на ВКС /т.5 и т.6 от ТР № 1/2001/ и не е решаван противоречиво от съдилищата. Ето защо касационно обжалване на атакувания съдебен акт не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Варненския окръжен съд, ГО, постановено на 26.ІХ.2008г. по ч.гр.д. № 2001/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: