Р Е Ш Е Н И Е
N 94
София, 09.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на трети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия / Татяна Върбанова
т.дело N 806 /2008година
Производството е по реда на чл.303, ал.1,т.1 и т.4 ГПК.
Образувано е по подадени от „А”Е. , гр. Р. молби от 15.09.2008 год. и от 30.09.2008 год. за отмяна по реда на чл. 303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 511 от 01.07.2008 г. по т.д. № 38/2008 г.на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, с което след отмяна на решение № 79 от 23.04.2007 г. по гр.д. № 39/2007 г. на Варненския апелативен съд, е отхвърлен предявеният от молителя иск по чл.45 ЗЗД срещу Е. И. Т. С. с фирма „Б” за сумата 3 466 872.22 лева, като в полза на Е. са присъдени разноски по делото в размер на 87 108.80 лева.
В молбата за отмяна, основана на чл.303, ал.1, т.1 ГПК се поддържа, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за изхода на делото и които не са били взети предвид при постановяване на влязлото в сила решение. В подкрепа искането за отмяна са представени: два договора за цесия от 01.09. и от 10.09.2008 г.; уведомително писмо от ЕТ”Караман Е. С. К. до управителя на „А” Е. , с копие до председателя на ЗКПУ”Е”, с. Т. и договор за извънсъдебна спогодба от 03.08.2006 г., сключен между: ЗКПУ”Е”, „А” Е. и ЕТ”К”.
В молбата за отмяна, основана на чл.303, ал.1, т.4 ГПК се твърди, че с посоченото решение на ВКС, ТК съдът се е произнесъл с решение по иск с правно основание чл.45 ЗЗД, предявен от едноличното търговско дружество, в качеството му на правоприемник на ЗКПУ”Е” срещу Е. „Буран – И. С. , който иск имплицитно съдържа в себе си и произнасяне по иска, предмет на гр.д. № 236/2001 г. на Окръжен съд – Разград за установяване недължимост на суми по запис на заповед. Молителят счита, че е налице обективно тъждество на производствата, по които са постановени решенията, налице е идентичност на страните по делата, поради което следва да се отмени неправилното решение на ВКС по т.д. № 38/2008 г. В съдебно заседание на 03.06.2009 г. търговското дружество – молител, чрез процесуалните си пълномощници, поддържа изцяло молбите за отмяна, с искане за отмяна на решение № 511 от 01.07.2008 г. по т.д. № 38/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., като противоречащо на влязлото в сила решение № 14 от 18.03.2002 г. по гр.д. № 236/2001 г. на Окръжен съд – Разград и като неправилно, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на ВКС. Фактическите и правни доводи за развити подробно в писмени защити.
Ответникът по молбите Е. „Б”, гр. Р., чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не са налице сочените основания за отмяна. Навеждат се доводи за липса на нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, а по молбата, основана на чл.303, ал.1 т.4 ГПК се твърди, че след като „А” Е. не е страна по цитираното дело на Окръжен съд – Разград, то не би могло да се поддържа, че между същите страни е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Подробни доводи са изложени в писмена защита, поддържани в съдебно заседание.
Третото лице помагач – З. кооперация за производство и услуги „Е”, с. Т., представлявана от председателя Х. Д. Х. , чрез процесуалния й пълномощник, поддържа доводи за основателност на молбата за отмяна и по съображения в писмено становище, поддържано в съдебно заседание, моли да се уважи молбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед инвокираните основания за отмяна, приема следното:
Молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение по т.д. № 38/2008 г. по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е неоснователна
За да е налице основание за отмяна по този текст от процесуалния закон, е необходимо новооткритите обстоятелства и доказателствата, които ги установяват да са били неизвестни на молителя по време на висящността на производството по делото пред инстанциите по същество, или ако са били известни, заинтересованата страна обективно да не е била в състояние да се снабди с тези доказателства. Наред с това, незнанието на новите обстоятелства или непредставянето на новите доказателства не трябва да се дължи на процесуална небрежност на страната и те трябва да са от значение за изхода на спора. Представените с допълнителната молба за отмяна два договора за цесия са сключени след приключване на производството по делото по иска с правно основание чл.45 ЗЗД с влязло в сила решение, а останалите доказателства са били известни на молителя по време на инстанционното разглеждане на делото, поради което нямат характеристиката на нови писмени доказателства.
Молбата по чл.303, ал.1, т.4 ГПК е основателна, предвид следните съображения:
С решение № 14 от 18.03.2002 г. по приложеното гр.д. № 236/2001 г. по описа на Окръжен съд – Разград, е отхвърлен иска с правно основание чл.254 ГПК/отм./, предявен от З. кооперация за производство и услуги „Е”, с. Т. против Е. „Б”, С. Великов М. от гр. Р. и Й. Й. П. от гр. Р., да бъде прието за установено, че ищецът не дължи сумата по изпълнителен лист от 04.12.2000 г., издаден по гр.д. № 1066/2000 г. от Разградски районен съд за задължение по запис на заповед в размер на 150 000 лева, ведно с 1% лихва на ден, считано от 30.10.1999 г. и за обезсилване на изпълнителния лист. За да отхвърли отрицателният установителен иск, решаващият съд е приел, че по посочения запис на заповед е налице валидно джиро, с джирант – Е. „Б” и джиратар – С. М. , като последният е придобил правата според ценната книга, а не правата, които е имал джиранта. Затова е без значение за решаване на спора дали е налице валидно плащане от ищеца на първия ответник, тъй като не е направено отбелязване за плащането върху записа на заповед, липсва разписка и ценната книга не е предадена на ищеца, а от друга страна липсват доказателства за недобросъвестност на джиратаря. Прието е също така, че предвид самостоятелното съществуване на каузалната сделка и записа на заповед, дори при погасяване на задължението по каузалната сделка, когато записът на заповед е издаден за обезпечаване на вземането по нея, то възраженията на ищеца не могат да се противопоставят на М. , който е придобил правата, отразени в ценната книга, а не тези по каузалната сделка. Пасивната легитимация на третия ответник по иска е основана на извършена цесия на вземането по изпълнителния лист. Решението е влязло в сила като необжалвано.
С решение № 511 от 01.07.2008 г. по т.д. № 38/2008 г. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след цялостна отмяна на решение № 79 от 23.04.2007 г. по гр.д. № 39/2007 г. на Варненския апелативен съд, е постановил ново решение по същество, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от „А” Е. , гр. Р. срещу Е. И. Т. С. с фирма „Б”, гр. Р. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 3 466 872.22 лева, с присъждане на разноски на Е. „Б” в размер на 87 108.80 лв. За да постанови решението, касационната инстанция се е произнесла относно менителничната отговорност на кооперацията към приносителя на ефекта, с оглед необходимостта от установяване една от предпоставките за уважаване на иска по чл.45 ЗЗД, а именно установяване на твърдението за претърпени от кооперацията вреди в резултат на принудителното изпълнение върху имуществото й по приложеното изп.д. № 1/2001 г. на СИС при Районен съд – Разград, образувано въз основа на издадения срещу нея изпълнителен лист по чл.237 б.”д” ГПК/отм./ на основание извършеното от касатора джиро. Прието е, че разрешеният спор по иска по чл.254 ГПК не обвързва касатора, макар и да е страна по гр.д. № 236/2001 г. на Окръжен съд – Разград, тъй като е трето на спорното правоотношение лице. От фактическа страна е отчетено, че записът на заповед е бил издаден от кооперацията в полза на едноличния търговец за обезпечаване на неуредени задължения на кооперацията по договор за заем. След извършено от кооперацията плащане, е породено правоунищожителното действие на плащането, независимо, че то не е било отразено върху записа на заповед, нито ценната книга е била върната на издателя й. Дадената от едноличния търговец декларация за невалидност на записа на заповед/ нотариално заверена на 04.05.2001 г/ поради уреждане на финансовите взаимоотношения между страните, е квалифицирана от ВКС като алонж и е направен извод за невъзможност да се признае транслативен ефект на джирото, /извършено на 02.03.2000 г./, с какъвто то не се е ползвало поради погасяване на менителничния ефект. Предвид тези съображения, касационната инстанция е счела за неправилно въззивното решение за претърпяни вреди от кооперацията в резултат на неправомерното прехвърляне на правата по ценната книга, тъй като такива права не са били придобити от джиратаря, съответно не са могли да бъдат цедирани на праводателя на ищцовото дружество, с извод, че кооперацията не е претърпяла вреди от непозволено увреждане.
Изводите на тричленния съдебен състав на ВКС по отношение менителничната отговорност на ЗКПУ”Е” противоречат на приетото в постановеното решение на Окръжен съд – Разград. Налице са две противоречиви решения, постановени между едни и същи страни, предвид настъпилото частно правоприемство по отношение на „А” Е. и по тъждествен спорен предмет поради инкорпориране на предмета на иска по чл.254 ГПК/ отм./ за менителничната отговорност на кооперацията в предмета на иска за непозволено увреждане, с оглед елементите от фактическия състав по чл.45 ЗЗД. Относно обективното тъждество на делата, настоящият съдебен състав отчита цялостната и то трайна практика на Върховния касационен съд, петчленен състав по молби за отмяна по чл.231, ал.1, б.”г” ГПК/сега отм./ по аналогични дела – освен цитираното от молителя решение, в посочения по-горе смисъл са и Р. № 237/ 19.09.2003 г.; Р. № 60/28.03.2003 г., Р. № 108/02.04.2002 г. и др. , разрешенията по които са приложими и при действието на новия ГПК, т.к. в чл.303, ал.1, т.4 ГПК е възпроизведена отменената разпоредба. Наличието на частно правоприемство по отношение на ищеца по иска за непозволено увреждане се обуславя не само от договора за цесия от 12.12.2005 г., а и от договора за цесия от 13.11.2002 г.. По силата на последния договор Й. П. , който е бил страна по гр.д. № 236/2001 г. на Окръжен съд – Разград / цесионер на вземането, за което е бил издаден изпълнителен лист по искане на джиратаря С. М. / е цедирал същото на дружеството – молител.
При наличие на така посочените две противоречиви влезли в сила решения, следва да се приложи чл.303, ал.1, т.4 ГПК, като се отмени неправилното решение. От двете решения за правилно следва да се приеме решението по гр.д. № 236/2001 г. на Окръжен съд – Разград, в което е отчетено изрично регламентираното от чл. 469, ал.1, във вр. с чл.317, ал.1 от Търговския закон действие на джирото, след осъществяване на обективните и субективни елементи от фактическия състав на джирото като правен акт, като формално едностранно волеизявление на кредитора по ефекта. При постановяване на посоченото решение, окръжният съд правилно е отчел не само правата, които е придобил джиратаря М. , а това са правата според ценната книга, а не правата, които е имал джиранта ЕТ”Б”, както и непротивопоставимостта на личните възражения на кооперацията/в случая възраженията, основани на каузални отношения с едноличния търговец/ по отношение добросъвестния приносител на ценната книга, който се е снабдил с изпълнителен лист за вземането по нея. Като противоречащо на това решение, по реда на чл.303, ал.1, т.4 ГПК следва да се отмени влязлото в сила решение на ВКС, с което след отмяна на въззивното решение на Апелативен съд – Варна по гр.д. № 39/2007 г., е постановено отхвърляне на иска с правно основание чл.45 ЗЗД. Делото трябва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, пред който съд, след отмяната, следва да се счита възстановена висящността на производството по иска за непозволено увреждане. Искането на молителя за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВКС е неоснователно, тъй като в случая касационното решение по т.д. № 38/2008 г. не може да бъде предмет на самостоятелна отмяна – то е постановено при първоначално касационно обжалване и спорът е решен по същество съгласно разпоредбата на чл.218ж, ал.1, изр.2, предл.3 ГПК/отм./
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на ІІ т.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда на чл.303, ал.1, т.4 ГПК решение № 511 от 01.07.2008 г. по т.д. № 38/2008 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ т.о., с което след отмяна на решение № 79 от 23.04.2007 г. по гр.д. № 39/2007 г. на Апелативен съд – Варна, е отхвърлен предявеният от „А” Е. , гр. Р. срещу Е. И. Т. С. с фирма”Б”, гр. Р. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 3 466 872.22 лв. и са присъдени разноски на ЕТ”Б” в размер на 87 108.80 лева.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „А” Е. за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на посоченото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: