О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
С. 31.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 31 по описа за 2013 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от В. Т. Б.-И. от [населено място],чрез процесуалния представи-тел адвокат Г. против въззивно определение № 19300 от 26.11.2012г. по в.ч.гр.д. № 14215 по описа за 2012г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено разпореждане от 15.10.2012г.по гр.д.№ 37363/12г. на СРС като е върната молбата й с правно основание чл.542 от ГПК като недопустима. Счита същото за неправилно,постановено в нарушение на закона,поради което иска да бъде отменено,а делото върнато на СРС с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос : явява ли се нотариалния акт легитимиращ документ, който е задължителна форма за юридическия факт – придобиване на право на собственост, който попада в категорията актове по чл.542 от ГПК.
Срещу така подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Настоящата жалбоподателка е предявила иск с правно основание чл.542 от ГПК с искане – да бъде приет за установен факта на съществуване на сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот,обективиран в н.а.№ 98 т.V н.д.№1970/47г.на нотариус О. при Бургаски областен съд,вписан със записка за вписване № 146 т.VІ от 30.12.47г. Обосновала е интереса си с обстоятелството,че цитираните документи,които ищцата е притежавала заверени копия, са били унищожени при пожар/сега тя разполага само с незаверено копие от тях/, а след справка в архива на Агенция по вписванията Б. е установено,че там не се съдържат вписвания за всички нотариални актове и записки за периода от датата на сделката до края на месец декември 1947г.
В. съд е възприел извода на районния съд за недопустимост на предявения иск със следния аргумент – не е налице задължителната предпоставка за допустимостта на производството по чл.524 от ГПК – законът да предвижда задължително съставяне на официален документ за факта,чието установяване се търси,защото нотариалното удостоверяване не е задължително,а факултативно.
При така изложените мотиви – следва извод,че по поставения от жалбоподателката въпрос,независимо,че е свързан с решаващите мотиви на съда и съставлява годно общо основание за допустимост,съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС, не следва да се допуска касационно обжалване,защото не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Това е така,защото по него е налице създадена практика,която е единна и не е налице изменение в обществените условия, налагаща необходимост от промяна.
Съгласно установената практика предмет на установяване по реда на чл.524 и сл.от ГПК могат да бъдат само факти с правно значение,за чието установяване законът предвижда съставяне на официални свидетелстващи документи,тъй като целта на производството е да се замести със съдебно установяване несъставения ли унищожения официален свидетелестващ документ. Нотариалният акт,в каквато форма само може да бъде обективиран договора за покупко-продажба от 1947г.,чието съществуване се желае да бъде установено с предявения по реда на чл.524 от ГПК иск – не е официален свидетелестващ документ,а е диспозитивен,защото материализира изявления,които нямат свидетелстващо значение.В този смисъл той не попада в ктегорията актове за които е приложим реда по чл.542 от ГПК.
Допустимостта на това охранително производство е в зависимост от възможността документът да се издаде по надлежния ред от компетентния орган или от допустимостта установяването на факта да бъде реализирано по исков ред чрез установената по чл.124 ал.4 от ГПК възможност /вж.Коментар към ГПК стр.1221/.
Извън горното- съдебната практика приема /например решение № 460 от 15.11.11г.по гр.д.№ 912/11 на ІV г.о. на ВКС/,че производството по установяване на факти по чл.524 и сл.от ГПК има субсидиарен характер.То е допустимо само,ако е невъзможно фактът да се удостовери по надлежния ред чрез документ, съставен от компетентния орган.В случая за страната съществуват други правни възможности,с които може да установи правото си на собственост върху недвижимия имот,който е предмет на горепосочения нотариален акт.
Тъй като въззивният акт е постановен в смисъла на вече установената съдебна практика,касационно обжалване не следва да се допуска,поради което Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от В. Т. Б.-И. от [населено място],със съдебен адрес: [населено място] [улица] адвокат Г. против въззивно определение № 19300 от 26.11.2012г. по в.ч.гр.д. № 14215 по описа за 2012г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.