Определение №94 от 43515 по ч.пр. дело №3113/3113 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
гр. София, 19.02.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 3113 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Е. П. срещу определение от 9. 11. 2018 г. по гр. д. № 4281/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК е спряно въззивното производство, образувано по жалба срещу първоинстанционното решение, постановено по иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.
Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно и прави искане за отмяната му. Излага доводи, че в случая не е налице основание за спиране на исковото производство, тъй като по делото няма доказателства по отношение на ответника „ЗК Олимпик“ АД да е открито производство по несъстоятелност. Назначаването на „предварителен ликвидатор“ не се приравнява на откриване на производство по несъстоятелност. В частната жалба се сочи, че в случая липсва основание за прилагане на кипърския закон. Изразено е становище, че не може да бъде приложен и чл. 274 от Директива 2009/138/ЕО от 25. 11. 2009 г., доколкото разпоредбата касае приложимото право при налично решение за откриване на производство по несъстоятелност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, прие следното.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е основателна.
Въззивната инстанция е приела, че спрямо „ЗК Олимпик” АД, регистрирано в Република Кипър, е постановено решение от 10. 08. 2018 г. за назначаване на временен ликвидатор, като преди това дружеството е обявено в принудителна ликвидация. Въз основа на това решаващият състав е счел, че приложение намират чл. 271 и чл. 274 от Директива 2009/138/ЕО от 25. 11. 2009 г. във вр. с чл. 630 КЗ и чл. 220 от Закона за дружествата на Република Кипър. Съгласно последната цитирана норма с назначаването на временен ликвидатор се спират всички производства против застрахователното дружество. Ето защо въззивният съд е заключил, че е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК за спиране на исковото производство.
Неправилна е констатацията на въззивния съд, че по отношение на „ЗК Олимпик“ АД е открито производство по ликвидация /несъстоятелност/. Данни за това няма в сайта на КФН, в търговския регистър по партидата на клона на застрахователното дружество и не могат да бъдат изведени от представените по делото доказателства.
Видно от вписванията и обявяванията в търговския регистър за клона, служебно известни на съда по чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, и от доказателствата по делото кипърското застрахователно дружество е с окончателно отнет лиценз поради непокриване на капиталовите изисквания за платежоспособност. На 10. 08. 2018 г. на дружеството е назначен временен ликвидатор, който поема и контролира всички имуществени и законни права, на които компанията има право или изглежда, че има право. Назначаването, на основание чл. 31 от Закона за моторните превозни средства от 2000 г. /застраховка „Гражданска отговорност”/ на Република Кипър, на временния ликвидатор от Фонда за застраховане на МПС в Република Кипър е във връзка с подадено заявление за прекратяване и ликвидация на застрахователната компания, поради несъстоятелност, тъй като процентът на неуредените задължения по застрахователни полици от клас „Гражданска отговорност” е 90 % от общата сума на неуредените задължения на компанията.
При тези факти настоящата инстанция приема, че лицензът на кипърското застрахователно дружество е отнет, на същото е назначен временен ликвидатор, подадена е молба за откриване на производство по ликвидация /несъстоятелност без право на оздравяване/ на дружество, но по нея няма произнасяне от компетентния съд на Република Кипър. Следва да се има предвид, че процедурата по отнемане на лиценз, която е приключила, предхожда производството по ликвидация и по своята същност не представлява откриване на производство по ликвидация спрямо застрахователното дружество. Назначаването на временния ликвидатор е от значение за представителната власт по отношение на дружеството с отнет лиценз, но също не се приравнява на решение за откриване на производство по ликвидация. Приложението на разпоредбите на чл. 624, ал. 1 КЗ, съгласно който решението за откриване на производство по ликвидация и несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава членка, поражда действие в Република България от момента, в който има действие за съответната държава, и чл. 274 от Директива 2009/138/ЕО от 25. 11. 2009 г., предвиждащ че решението за откриване на производство за ликвидация на дадено застрахователно предприятие, производството за ликвидация и неговите последици са регламентирани от правото, приложимо в държавата-членка по произход, е обусловено от постановяване на решение за откриване на производство по ликвидация /несъстоятелност/ спрямо кипърското застрахователно дружество. Доколкото такова не е налице, неправилни са изводите на апелативния съд, че въз основа на горните разпоредби спрямо заведените в България срещу кипърския застраховател искове приложимо право е чл. 220 от Закона за дружествата на Република Кипър.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че не е налице соченото в атакуваното определение основание за спиране на производството по делото, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен и делото да бъде върнато на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение от 9. 11. 2018 г. по гр. д. № 4281/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top