О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 94 / 05.04.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на тридесет и първи март две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 928 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалва се определение № 4245/ 28.10.2015 г. по ч. гр. д. № 2743/ 2015 г, с което Пловдивски окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на С. К. М. срещу разпореждане от 24.06.2015 г. по гр. д. № 19 955/ 2013 г. на Пловдивски районен съд.
Определението обжалва касаторът С. К. М. с искане касационният контрол да бъде допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа процесуалноправен въпрос, но касаторът счита, че настоящата инстанция е длъжна да обсъди изискванията на ГПК за съставянето на съобщенията до страните. Счита, че това е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Искането за отмяна на определението на въззивния съд, което потвърждава разпореждане за връщане на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение и на молба за изменение в частта за разноските, касаторът обосновава с твърденията, че е спазил законните срокове на чл. 259, ал. 1 и на чл. 248, ал. 1, пр. 1 ГПК, а длъжностното лице по призоваването е удостоверило невярна дата на връчване на съобщението до него с преписа от първоинстанционното решение.
От ответниците по частната касационна жалба М. А. Т. и К. А. Т. не са постъпили писмени отговори.
Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира с допустим предмет, тъй като осъществява изискванията на чл. 274, ал. 3, т. 1 и ал. 4 ГПК. Тя е срещу определение, с което въззивният съд връща като просрочени въззивната жалба и молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, а решението по гражданското дело би подлежало на касационно обжалване. Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна. Касатор е ответникът, чието своевременно упражняване на правото на въззивно обжалване и на изменение на първоинстанционното решение определението на въззивния съд отрича. Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Частната касационна жалба отговаря на останалите изисквания за нейната редовност и допустимост, но липсата на повдигнат от касатора процесуалноправен въпрос изключва възможността за касационен контрол. Съображенията за това са следните:
Чл. 274, ал. 3 ГПК поставя частната касационна жалба под предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Чл. 280, ал. 1 ГПК изисква касаторът да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Негово е задължението да изведе процесуалноправния въпрос, който обуславя изводите на въззивния съд. Когато този въпрос не е посочен, Върховният касационен съд няма компетентност да го изведе от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване на определението на въззивния съд, без да е необходимо да се обсъждат допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК (т. 1 ТР №1/ 19.02.2010 г. по гр.д. № 1/ 2009 г ОСГТК на ВКС).
Определението на въззивния съд не следва да се допуска до касационно обжалване поради липсата на общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК, а това изключва задължението касационната инстанция да обсъжда по същество оплакванията, че касаторът е спазил сроковете по чл. 259, ал. 1 и чл. 248, ал. 1, пр. 1 ГПК, но с обжалваното определение неправилно е санкционниран с последицата на чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК и е изключено задължението първата инстанция да разгледа по същество неговото искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. От друга страна, константна е съдебната практика при квалифициране на съобщенията (и призовките) до страните по ГПК като официални удостоверителни документи, на които законът признава материална доказателствена сила (чл. 179 ГПК, а преди чл. 143 ГПК (отм)). Материалната доказателствена сила на официалния удостоверителен документ се разпростира и върху датата на връчване на съобщението, но може да се оспори. Нейното опровергаване изисква обаче пълно доказване на твърденията на страната, че действително осъщественият факт е различен от удостоверения в съобщението, което длъжностното лице по призоваването е оформило съобразно изискванията и във формата на закона. В частната жалба до въззивния съд касаторът не е направил доказателствени искания, които да провеждат оспорването.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 4245/ 28.10.2015 г. по ч. гр. д. № 2743/ 2015 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.