О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
София 22.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1752 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. А. Д. от гр. Д. процесуалния си представител-адвокат С. против въззивно решение от 20.07.2009г.по в.гр.д. № 337 по описа за 2009г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 10.01.2009г. по гр.д. № 201/08г.на Дупнишкия районен съд,в частта му касаеща предоставянето на упражняването на родителските права върху роденото от брака дете на майката, определения режим на лични отношения с бащата и на издръжка от 80лв. и предоставянето на ползването на семейното жилище на жената.
Като основание за допустимост на подадената жалба – касаторът е посочил нормата на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК,но не посочва въпрос,съобразно който настоящият съдебен състав да може да извърши преценка дали въззивния акт е постановен в противоречие с практиката на ВКС и дали е решаван противоречиво от съдилищата. Въпросът, който може да бъде изведен от представените изложение и касационна жалба /и по който съдът и служебно дължи произнасяне/ – е свързан с въпроса за упражняването на родителските права,с оглед интереса на роденото от брака дете, преценен съобразно всички установени по делото обстоятелства. Позовава се на Постановление № 1 от 12.11.1974г.по гр.д. № 3/74г.на Пленума на ВС и на решение № 544 от 28.07.2003г.по гр.д. № 297/03г.на ІІ г.о. на ВКС.
Срещу така подадената жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и редовността, и допустимостта,и основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Решението си в обжалваната част за родителските права, /а пряко свързани с нея са и останалите части-досежно издръжката,режима на личните отношения и ползването на семейното жилище/ въззвиният съд е мотивирал с изразеното от детето желание да живее с майка си и с възрастта му. Приел е за установено,че бащата често е отсъствал, като не е доказал,че е полагал усилия за възпитанието на детето.
С оглед на така постановения съдебен акт-поставеният от касатора въпрос е от значение за изхода на спора,тъй като е свързан с формиране на решаващата му воля. За същият обаче не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Цитираната т.2 от Постановление № 1 от 12.11.1974г.по гр.д. № 3/74г. на Пленум на ВС/на която касаторът се позовава/ относно задължението на съда да изслуша съображенията на родителите –не дава основание за друг извод. Това е така,защото въззивното решение не е постановено в противоречие с него. В случая –видно от протокола от проведените на 23.05.2008г. и на 4.07.2008г.съдебни заседания –и ищцата, и ответника са били изслушани от съда,като в становищата си и двамата са споделили доводите си във връзка са желанието си за упражняването на родителските права. Като такива ищцата е посочила,че винаги тя се е грижила за детето/бащата не се е грижил –включително и за издръжката,като е имал свой начин на живот/,а ответника е посочил,че винаги е правел зависещото от него за да осигури всичко необходимо за детето и иска да продължи да прави това и че детето –с оглед на възрастта и пола си има нужда от него. Допълнителен довод –ответникът/сега касатор/ е изложил в писмено възражение и той е свързан с неговата по-добра финансова обезпеченост. Следователно-въззивният съд е изпълнил задължението си за изслушване на родителите,като съобразно установената цел на изслушването е преценил интереса на детето,имайки предвид личния интерес на всеки един от родителите и на обществото.
Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Въпросът за упражняването на родителските права,с оглед интересите на роденото от брака дете не е разрешаван противоречиво от съдилищата,най-вече пред вид на обстоятелството,че той винаги е конкретен и следва да се преценя съобразно всички установени по делото факти и обстоятелства. В този смисъл е и постановеното в цитираното от касатора решение № 544 от 28.07.2003г.по гр.д. № 297/03г.на ІІ г.о. на ВКС.
В случая- и двете страни притежават добри родителски качества/ по делото няма доказателства,сочещи някой от тях да е с поведение,което би се отразило върху правилното възпитание и отглеждане на детето/, желаят да понесат отговорността във връзка с реалното упражняване на родителските права и притежават – финансова, битова и социална обезпеченост да осигурят добър и спокоен живот на детето си, като задоволят неговите материални и духовни потребности. При теза факти – е ясно,че приоритет следва да се даде на други обстоятелства,каквито са- привързаността на детето към родителите,изразеното от него желание с кого желае да живее, възрастта, пола му,установената социална среда, помощна от трети лица.
В случая се касае за момче на 15 години/родено на 18.03.1994г.,ученик в гимназия/,което е свикнало да живее с майка си/по делото са налице доказателства,че до фактическата разделя между страните,преимуществено ежедневните грижи за него са полагани от майката,а след фактическата раздяла между страните-след 22.11.2008г., когато детето и майката са отишли в жилище под наем, детето се е отделило от баща си/. Изслушано-в съдебно заседание-то изрично е заявило желание родителските права да бъдат предоставени на майката. С това желание- въззивният съд се е съобразил, преценяйки,че по този начин ще се даде възможност на детето да остане в познатата му, установена и предпочитана социална среда, което би му помогнало да се адаптира по-добре след раздялата на семейството.
С оглед на горното,настоящият съдебен състав намира,че поставеният от касатора въпрос не е разрешен от въззивния съд при наличие на твърденитe основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, поради което и не следва във връзка с него да се допусне касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.07.2009г.по в.гр.д. № 337 по описа за 2009г. на Кюстендилския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.