Определение №94 от по търг. дело №468/468 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

      О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 94
     София, 11.02.2009 год.
 
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия,   І т.о.    в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и девета година в състав:
                                               Председател:  Таня Райковска 
                                                     Членове:   Дария Проданова
                                                                         Тотка Калчева
 
като изслуша докладваното  от съдията  Проданова т.д. № 468    по описа  за 2008  год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Депозирани са касационни жалби от „ВАМП-М. спедиция“О. и от „Т. „О. , срещу тази част от решението от 09.05.2008 год. по гр.д. № 1494/2007 год. на Софийски апелативен съд с която е отменено решението от 26.03.2007 год. по гр.д. № 978/2007 год. на Софийски градски съд и са уважени обективно и субективно съединените искове: 1./ С правно основание чл.373 ал.1 вр.чл.374 ТЗ до размера на 20642.60 лв.; 2./ С правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 2935.27 лв. С въззивното решение „ВАМП-М. спедиция“О. и „Т. „О. са осъдени да заплатят солидарно на „Интерсервиз У. ;А. посочените суми. Присъдена е законна лихва и разноски.
Страните по делото са търговци и правоотношенията им се основават на заявка-договор за превоз на стоки от 31.08.2001 год., съгласно която „Интерсервиз У. ;А. е имал качеството на товародател, а ЕТ“ВАМП- М. П. ; (сега „ВАМП-М. спедиция“ООД) – качеството на превозвач. Исковете на „Интерсервиз У. ;А. са насочени срещу „ВАМП-М. спедиция“О. и „Т. „О. в качеството им на превозвачи. Претенциите му произтичат от това, че първият ответник е приел да извърши превоз на стоки (пресни гъби манатарки) по дестинацията с. А. до гр. Р., като е бил уведомен, че превозът трябва да бъде извършен с хладилен камион, доколкото температурният режим при превоза на стоката е следвало да бъде в определен диапазон. Първият ответник е възложил извършването на превоза на втория ответник, като няма спор, че стоката е превозена с товарен камион на „Т. „ООД. При получаването на стоката в Германия е установено, че поради нарушение на температурния режим при превоза, тя е била повредена от което са произтекли вреди за товародателя-ищец.
Като трето лице помагач на ответната страна е бил конституиран ЗПА.
Последователно подържаната теза на „ВАМП-М. спедиция“О. е, че не е страна по договора за превоз, тъй като е действал в качеството на спедитор. Тезата на „Т. „О. е, че получателят не е упражнил правото си на рекламация по реда на чл.30 ал.1 от Конвенцията, поради което и вредите, които е претърпял товародателят са недължимо платени и не следва възстановяването им..
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл.и искът с правно основание чл.373 ТЗ вр.чл.344 ТЗ вр.чл.17 ал.1 вр.чл.34 от Конвенцията за договора за автомобилен превоз (CMR) и чл.86 ал.1 ЗЗД, като материалноправната легитимация и на двамата ответници е на превозвачи. За да отхвърли исковете, обаче, позовал се е на недоказаност на действителното настъпване на вредата и нейния размер. Пред въззивния съд са били ангажирани допълнителни доказателства и въз основа на тях САС е приел исковете за основателни до посочения по-горе размер.
Като основания за допускане на касационно обжалване, „ВАМП-М. спедиция“О. <Оод&@О. е посочил основанията, предвидени в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
В изложението липсва конкретна формулировка на съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос/въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. В допълнителната молба (имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът се позовава на липсата на пасивна материалноправна легитимация по иск, произтичащ от превозен договор, тъй като е имал качеството на спедитор. Счита, че преценката досежно легитимацията му е в противоречие с Р. № 118/2000 год. по гр.д. № 751/1999 год. на ВКС V г.о. Всъщност, налице е смесване на основанията за касиране на решението, поради неговата неправилност – чл.281 ГПК с основанията за допускане на факултативния касационен контрол поради произнасяне от страна на САС по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси по отношение на които да са налице предпоставките (една или всички) на т.1-3 на чл.280 ал.1 ГПК.
Същественият въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК (въпреки, че не е формулиран така от касатора) би могъл да бъде свързан с характеристиките на договора за международен автомобилен превоз и разграниченията с договор за спедиция и пр. Ще следва да се отбележи и това, че основанието по т.1 е свързано със задължителната практика на ВС и ВКС или в най-благоприятния случай – с константна такава по прилагането на закона. Практика на V г.о. би могла да бъде релевантна евентуално при наличието на противоречаща и такава, което евентуално би обусловило хипотезата на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК, каквато в случая не се релевира.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Възпроизведен е текстът на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК без касаторът да обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона чл.23 от Конвенцията и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС.
С допълнителна молба от 06.02.2009 год. този касатор е направил искане за спиране изпълнението на въззивното решение по реда на чл.282 ал.2 т.1 ГПК, като е представил доказателства за внесено обезпечение, без такова да е било определено от съда. Недопускането на касационен контрол е обуславящо и по отношение на основателността на искането за спиране на изпълнението на въззивното решение. Поради това и молбата по чл.282 ал.2 т.1 ГПК ще следва да бъде оставена без уважение, като при поискване, внесеното обезпечение може да бъде освободено.
Като основание за допускане на касационно обжалване, „Т. „О. <Оод&@О. е посочил основанието, предвидено в чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Този касатор се позовава на неправилност на въззивното решение, поради допуснато нарушение на материалния закон – чл.23 от Конвенцията. Единственото посочване в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК (т.нар.“Допълнение“) е, че „отстраняването на допуснатите нарушения на материалния закон ще е от съществено значение за точното прилагане на закона“.
К. е характеристиката на „съществен въпрос“ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК бе посочено по-горе, поради което съдебният състав счита, че и този касатор не е въвел валидно основание за допускане на факултативния касационен контрол.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 09.05.2008 год. по гр.д. № 1494/2007 год. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ без уважение искането на „ВАМП-М. спедиция“О. за спиране по реда на чл.282 ал.2 т.1 ГПК на изпълнението на въззивното решение.
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
2.

Scroll to Top