О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
София, 16.02.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 726/2008 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “М” А. , Франция срещу решение № 120 от 27.06.2008 г. по в. т. д. № 144/2008 г. на Варненски апелативен съд.
С атакувания съдебен акт въззивният съд е прекратил като недопустимо поради липса на правен интерес от обжалване производството по подадената от „М” А. въззивна жалба против постановеното от Силистренски окръжен съд решение № 32 от 20.12.2007 г. по т. д. № 54/2007 г. в частта й, касаеща оплакванията за липса на солидарно осъждане на ответника Й. В. Д. по иска с правно основание чл. 34 ЗЗД; обезсилил е първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл. 29 ЗЗД поради липса на предявен такъв иск и е отменил частично обжалваното решение в частта за присъдените разноски в полза на ищеца „М” А. за разликата от 6 700.75 лв. до 16 428.16 лв. и за сумата 2 583 евро.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като се изразява несъгласие с направения от решаващия състав извод, че не е предявен иск по чл. 29 ЗЗД и че не е налице правен интерес от обжалване на въззивното решение в частта досежно липсата на солидарно осъждане на ответника Й. В. Д..
Допустимостта на касационното обжалване е обоснована с твърдението за наличие само на едно от законово предвидените основания – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В този смисъл е и изричното уточнение на касатора в молбата му от 25.09.2008 г. /х. № 4082/.
Касаторът „М” А. е депозирал и частна жалба срещу постановеното от Варненски апелативен съд определение от 15.07.2008г., с което е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за направените по първоинстанционното дело разноски. По съображения, подробно изложени в частната жалба, търговското дружество моли за отмяна на атакуваното определение и за присъждане на признатите от първоинстанционния съд разноски за производството пред него в размер на сумата по приложената фактура от 29.11.2007г.
Ответниците по касация – Ю. А. Д. и Й. В. Д., двамата от гр. С. не заявяват становище нито по касационната, нито по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
По касационната жалба:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира обаче, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение.
Преди всичко, следва да се отбележи, че макар формално да е изпълнено изискването на чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, същото не позволява да бъде извършена преценка относно наличието на визираните в закона предпоставки за допустимост, с оглед поддържаното от касатора основание – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението изобщо не е посочен конкретният материалноправен или процесуалноправен въпрос, който според касатора е съществен за изхода на спора. Изложението представлява всъщност едно повторение на оплакванията в касационната жалба за неправилност на атакуваното въззивно решение. Касационните основания обаче са напълно различни от основанията за допустимост на касационното обжалване. Ето защо, същите са ирелевантни за производството по чл. 288 ГПК.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не може да бъде допуснато, дори и да се приеме, с оглед мотивите на обжалваното решение и съображенията в касационната жалба и изложението към нея, че касаторът е изпълнил изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК да посочи съществените въпроси и това са процесуалноправните въпроси: 1. – налице ли е правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иск по чл. 34 ЗЗД срещу ответниците-съпрузи, ако е уважен евентуално предявеният иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД срещу единия от съпрузите и 2. – налице ли е редовно предявен иск по чл. 29 ЗЗД.
Безспорно, с оглед изхода на въззивното дело, посочените въпроси се явяват съществени по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не може да се приеме обаче, че по отношение на тях е осъществено изискването, визирано в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – т. е. решаването на тези въпроси да е от значение едновременно за точното прилагане на закона и за развитието на правото въобще. В изложението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът изобщо не е обосновал в какво, според него, се изразява значението на решените от въззивния съд въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като се е задоволил единствено с твърдението, че казусът касае съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които имат такова значение и че касационният контрол върху въззивното решение е наложителен поради „сериозността на последиците от подобно решение”.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се позовава касаторът, би било налице, когато се касае за приложение на законова разпоредба, която е неясна и се налага да бъде тълкувана и по която липсва съдебна практика, или когато, макар и непротиворечива, определена съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и като такава следва да бъде изоставена. Предвид обстоятелството, че процесуалните норми, относими към въпроса за определяне предмета на делото, в т. ч. броя и вида на предявените искове, са ясни и непораждащи проблеми при тълкуването и прилагането им, както и предвид липсата на противоречие в практиката на ВКС в тази насока, не може да се счете, че са осъществени предпоставките на третото законово основание за допустимост на касационното обжалване /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Що се отнася до въпроса за правния интерес от обжалване в хипотезата на множество предявени искове, то същият не налага необходимост от „единно тълкуване на понятието „правен интерес”, в какъвто смисъл е твърдението на касатора. Правният интерес винаги е въпрос на конкретна преценка на съда, като се отчита както вида на предявените искове, така и тяхното съединяване – обективно, субективно, евентуално и алтернативно. Такава преценка именно е направил въззивният съд в настоящата хипотеза, като е взел предвид обстоятелството, че ответниците са участвали в процесните правоотношения в качеството си на отделни еднолични търговци /впоследствие заличени/, като това тяхно различно участие е обусловило и предявяването на различни по вид искове срещу всеки от тях и начина, по който исковете са съединени. Доколко изводите, до които е достигнал решаващият състав са правилни, то това е въпрос, който не може да бъде обсъждан в производството по чл. 288 ГПК, тъй като е относим към основателността на касационната жалба, а не към допустимостта на касационното обжалване.
Ето защо, настоящият състав намира, че не е налице поддържаното от касатора основание за допустимост на касационното обжалване.
По частната жалба на „М” АД:
Настоящият състав намира, че макар частната жалба да е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 275 ГПК, същата не следва да бъде разгледана по същество, тъй като има за предмет недопустим съдебен акт.
Недопустимостта на атакуваното определение произтича от недопустимостта на искането, по което съдът се е произнесъл.
С молбата си от 14.07.2008 г. /вх. № 3265/ въззивникът „М” А. е поискал изменение на въззивното решение в частта за разноските. Това искане обаче е недопустимо, тъй като то касае разноските, които са присъдени от първоинстанционния съд, а не от въззивния съд. Изменение на решението по реда на чл. 248 ГПК е възможно само по отношение разноските, които са направени в производството, по което именно е постановено решението, чието изменение се иска, т. е. в случая това са разноските за самото въззивно производство. По отношение на разноските, направени в предходното /първоинстанционното/ производство, изменение на въззивното решение е недопустимо по посочения ред, тъй като това би означавало повторно произнасяне на въззивния съд по правилността на първоинстанционния акт.
Като се е произнесъл по недопустимо искане, Варненски апелативен съд е постановил недопустим акт. С оглед правомощията на касационната инстанция за служебна проверка на допустимостта на обжалваните актове, този акт следва да бъде обезсилен, като молбата, по която той е постановен – следва да бъде оставена без разглеждане.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 120 от 27.06.2008 г. по в. т. д. № 144/2008 г. на Варненски апелативен съд.
ОБЕЗСИЛВА определение от 15.07.2008 г. по в. т. д. № 144/2008 г. на Варненски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „М” А. молба вх. № 3* от 14.07.2008 г. за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: