О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
София, 17.02.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 940 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК и чл.274 ал.2 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “Протокол СД”О. срещу тази част от Решение № 558 от 03.06.2009 год. по т.д. № 2463/2008 год. на Софийски апелативен съд с която въззивният съд е отменил решението по гр.д. № 726/2005 год. на Софийски градски съд и е приел за основателни до размера (общо) на 31580 лв. предявените от М. на к. срещу търговското дружество три обективно съединени иска с правно основание чл.232 ал.2 ЗЗД и до общия размер от 2098.74 лв. обективно съединените с тях три иска с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД. В частта в която исковете са приети за неоснователни, като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила.
М. на к. е депозирало частна жалба срещу постановеното на 26.11.2008 год. от състава на САС определение с което на основание чл.65 ал.1 ГПК (отм.) е осъдено да заплати допълнителна държавна такса в размер на 791.36 лв., поради това, несвоевременно внесения депозит за експертиза е станал причина за отлагане на насроченото за 21.11.2008 год. с.з. по делото.
Софийски градски съд е бил сезиран от М. на к. с три обективно съединени иска с правно основание чл.232 ал.2 ЗЗД – неплатена наемна цена по сключени с “Протокол СД”О. три наемни договора. Обективно съединени с тях са и три иска с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД – обезщетение за забава при плащането на наемните вноски. Предявени са и два иска с правно основание чл.236 ал.2 ЗЗД – обезщетение за ползване на обектите по два от договорите след тяхното прекратяване.
Последователно подържаната от “Протокол СД”О. теза е, че претендираните наемни вноски предхождат влизането в силата на договорите, доколкото задължението започва да тече от предаването им (с писмен акт). Противопоставил е и възражението, че със съгласието на наемодателя има извършено прихващане на задължението за заплащане на наемна цена с извършени от наемателя ремонтни дейности.
За да отхвърли исковете, Софийски градски съд е възприел тезата на ответника. Въз основа на разменената между страните кореспонденция и експертни заключения въззивният съд е счел извършването на ремонтни работи за частично доказано, поради което е допуснал прихващане със задължението за наемна цена при изразено съгласие по чл.231 ал.2 предл.3 ЗЗД. По отношение на останалата част е приел съгласието за ирелевантно, доколкото ремонтните работи са останали недоказани. За задължението за заплащане на наемни вноски се е позовал на писмените доказателства и експертното заключение.
В тази част на касационната жалба, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 ГПК, “Протокол СД”О. се е позовал на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Основанието по т.1 е свързано с материалноправен въпрос, формулиран от касатора така: „Апелативният съд се е произнесъл, въпреки наличието на съгласие между страните за извършване на ремонти и реконструкции, че е необходимо възражение за прихващане за приспадането им от дължимите наемни вноски и че за ответника остава възможността при условията на неоснователно обогатяване, в хипотезата на извършени без противопоставяне от собственика действия, да претендира обезщетение.
Това основание – противоречие със задължителната и константната практика на ВС на РБ и ВКС не е налице.
Всъщност, въззивният съд не се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с ППВС № 1/1979 год. каквото е твърдението на касатора. Както бе посочено по-горе, изводите на въззивния съд се основават на преценката на конкретни факти и доказателства по делото. Съставът на САС е приел за недоказано извършването на част от твърдяните строително-ремонтните работи, поради което не е допуснал прихващане на стойността им с дължимия наем. За ремонта, който е приел за доказан, такова прихващане е допуснато. Дали, работите са извършени, в какъв обем, през кой период; за кой обект и пр. са конкретни фактически въпроси, които подлежат на установяване с всички допустими от закона доказателствени средства. Касае се за факти и обстоятелства, които са конкретни за всяко дело. Дори да биха били неправилно преценени от въззивния съд, това би довело до неправилност на решението – чл.281 т.3 ГПК, но не и до основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол.
Основанието т.3 на чл.280 ал.1 ГПК касаторът свързва с липсата на каквато и да било съдебна практика по въпроса: “ Разграничението на правната природа на два различни способа за погасяване на задълженията – (1) по взаимно съгласие между страните по договора и (2) чрез възражение за прихващане (компенсация) по чл.103 ЗЗД.
Становището на настоящия съдебен състав, че и основанието по т.3 не е налице произтича от обстоятелството, че произнасянето на ВКС по казуса не би могло да дефинира нещо различно от въведеното от закона и константната съдебна практика, а именно – че възражението за прихващане предполага наличието на насрещно вземане. Всъщност, тезата на касатора-ответник пред инстанциите по същество е била именно такава – компенсиране на вземането за извършването на СМР с вземането за наем, като съгласието на наемодателя е за извършването на тези СМР и прихващането им към цената. Ако е налице съгласие за недължимост/опрощаване на наемната цена, то това съставлява различен факт, поради което смесването му с погашението чрез прихващане съставът на САС не е допуснал и такова хипотетично смесване не е обусловило изводите му. Произнасянето не би могло да съдържа и нова, различна аргументация по този въпрос, която да би имала значение за развитието на правото и точното прилагане на закона.
Настоящият съдебен състав счита, че частната жалба на М. на к. е неоснователна.
С. експертиза е допусната в с.з. на 16.05.2008 год., като съставът на САС определил депозит 300 лв., вносим от М. на културата. Насрочил е делото за приемане на експертизата за 21.11.2008 год., като изрично е посочил, че вещото лице ще бъде призовано след внасянето на депозита. Доказателство, че депозитът е внесен М. е представило едва на 17.11.2008 год., въпреки, че платежното нареждане носи дата 29.05.2008 год. Поради късното представяне на доказателства за внесен депозит, експертно заключение не е изготвено и съответно не е прието в с.з. на 21.11.2008 год. Насрочено е ново съдебно заседание.
Определението по чл.65 ал.1 ГПК (отм.) е законосъобразно. Процесуалното поведение на М. на к. не е съобразено с разпоредбата на чл.111 ал.3 ГПК (отм.). Непредставянето на доказателства за внесен депозит (въпреки, че е внасянето му е своевременно) е осуетило призоваването на вещото лице и оттам – изготвянето на заключението и отлагане на делото.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 558 от 03.06.2009 год. по т.д. № 2463/2008 год. на Софийски апелативен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определението от 26.11.2008 год. по т.д. № 2463/2009 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.