2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 940
гр. София, 17.07.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1443 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. П. срещу решение № 372/22.11.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 332/2012 г. на Габровския окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 47/03.07.2012 г. по гр. дело № 38/2012 г. на Тревненския районен съд, е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу [фирма] (сега – с наименование [фирма]), осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата 17 400 лв. – договорна неустойка по чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на ответното дружество, за вреди от прекъсване на електрическото захранване в жилище на адрес: [населено място], [улица], през периода 14.05.2008 г. – 23.07.2009 г.; в тежест на жалбоподателя са възложени направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон и на процесуални норми, и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответното [фирма] (с предишно наименование [фирма]) в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на направени разноски и на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство по делото.
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 от ГПК се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281 от ГПК.
Съгласно т. 1 от тълкувателно решение (TP) № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. К. е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното въззивно решение.
В случая, в писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не е формулиран правен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение и който да е обусловил изхода на спора по делото. Във връзка със становището си за наличие на общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК и на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, касаторът е посочил в изложението, че „…въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос и същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (чл. 280, ал. т. 3 от ГПК) и казуса се включва в обсега на приложното поле на касационното обжалване”. Формулировка на такъв материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, обаче липсва в изложението. Вместо изведен правен въпрос, изложението най-напред съдържа подробно становище на жалбоподателя по съществото на материалноправния спор, по фактите и доказателствата по делото. По-натам в изложението се преповтарят и доразвиват оплакванията и част от доводите за неправилност на въззивното решение, съдържащи се и в касационната жалба, а именно: че съдът, като не приложил точно материалния закон и в разрез с доказателствата по делото, постановил неправилно и незаконосъобразно решение; че съдът тълкувал нормите в общите условия, без да ги съобрази с доказателствата, като освен това не разглеждал доказателствата в тяхната съвкупност, а почивал единствено на част от заключението на вещото лице, което било изготвено по некоректни данни на ответното дружество; че съдът не се съобразил с влязло в сила съдебно решение, което е преюдициално за настоящия казус; че съдът не приложил правилно и законосъобразно материалния закон, поради което въззивното решение се явява неправилно и в разрез с материалноправните норми; че решението е и необосновано, тъй като не кореспондира с доказателствения материал; съдът не обсъдил писмените доказателства – справки за начислена енергия, извлеченията от фактурите, представени от ответното дружество, които категорично показвали, че нямало възстановяване на електрическото захранване на посочената от ответника дата, което се подкрепяло и от заключението на вещото лице; поради това съдът направил некоректни и необосновани изводи в съдебния акт. Във връзка със становището си за наличие на допълнително основание и по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, касаторът е посочил в края на изложението си и че „в съдебната практика са налице еднакви на настоящия казус случаи, които са решени законосъобразно и правилно”, както и че „по делото сме приложили съдебна практика по сходни дела – решения на Русенския районен съд по чл. 49 от Общите условия за пренос на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на [фирма], като с това сме целели да обърнем внимание, че е налице практика по такива казуси и съдилищата следва да ги решават еднакво”.
Предвид цитираните по-горе, задължителни за съда указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, така депозираното по делото писмено изложение на касатора не съдържа извеждане и формулировка на общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Преповторените и доразвити в изложението, наведени и с касационната жалба, касационни основания (основания за касационно обжалване) по чл. 281, т. 3 от ГПК за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, не са и не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. Те биха подлежали на разглеждане от касационната съдебна инстанция по реда на чл. 290 от ГПК, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на общо основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Също съгласно т. 1 и мотивите към нея от TP № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването от страна на жалбоподателя на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Наличието на тези допълнителни основания би могло да бъде установено, само ако касаторът е извел един или няколко материалноправни или процесуалноправни въпроса, които са разрешени от въззивния съд с обжалваното решение, за да прецени касационната съдебна инстанция дали тези правни въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, дали по тях е налице противоречива практика на съдилищата, респ. – дали те са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. При липса, както в случая, на формулирани в изложението на касатора на такива правни въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тази преценка в производството по чл. 288 от ГПК е невъзможно да бъде извършена.
В заключение – по горните съображения, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице предпоставките за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК жалбоподателят-ищец дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество, претендираното от последното юрисконсултско възнаграждение за защита пред касационната съдебна инстанция по делото, в размер 798 лв., определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за М.. Не се установява ответното дружество да е направило разноски за касационното производство, каквито също претендира.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 372/22.11.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 332/2012 г. на Г. окръжен съд;
ОСЪЖДА М. Г. П. с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] сумата 798 лв. (седемстотин деветдесет и осем лева) – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.