О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 940
гр. София, 17.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3385/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. производителна кооперация „ВАКЪФА”, [населено място] срещу решение № 38 от 04.02.2014 г. по гр. дело № 12/2014 г. на Окръжен съд – [населено място].
Ответницата по касация – Е. Р. Ш. поддържа становище за липсата на посочените от жалбоподателя основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Окръжен съд – [населено място] е потвърдил решение № 170 от 19.11.2013 г. по гр. дело № 163/2013 г. на Районен съд – [населено място] и е осъдил Г. производителна кооперация „ВАКЪФА”, [населено място] да заплати на Е. Р. Ш. разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 250 лева. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че по отношение на посоченото в заповедта основание за уволнение от длъжността „касиер, счетоводство” по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, липса на образование „Липсват каквито и да било мотиви защо тя не притежава необходимото образование, след като дори в отговора по чл. 131 ГПК се признава, че работникът притежава средно образование, т.е. покрива първият алтернативно посочен образователен ценз – наличие на средно образование”. Във връзка с констатацията в заповедта за уволнение, че липсват знания и опит за работа с MS O., MS W., MS Exel, MS Powwer P., e-mail комуникация, както и работа със специализиран счетоводен софтуер, съдът приема липсата на мотиви, защото всеки един от изброените продукти е част от MS O., т.е. не съставлява отделен приложен софтуер. Изложено е освен това, че в заповедта не е посочено с какъв специализиран счетоводен софтуер не умее да работи ищцата. Съдът е отразил в решението си, че от заповедта не става ясно какви практически знания и опит за работа със софтуерни продукти и интернет се изискват от работника, като е посочено, че заповедта не е мотивирана и относно констатациите за липсата на точност, динамичност, комуникативност и работа в екип, предвид неяснотата на същите констатации.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните три въпроса:
„Трябва ли в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят да изтъква мотиви защо работникът или служителят не притежава необходимото образование за заемане на длъжността”;
„Може ли работодателят да прекрати едностранно трудовото правоотношение с работник, който не отговаря на изискването за по- висока степен на образование за заемане на длъжността, ако въпреки това е имал сключен трудов договор за същата длъжност и при същите условия – да притежава по – ниска степен на образование”;
„Подлежи ли на съдебен контрол промяната в изискванията за професионална квалификация за изпълняваната работа и кога следва да се приеме, че е налице промяна в изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност като предпоставка за законност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ”.
Първият въпрос не е съобразен с правните разрешения на въззивния съд, който не е формирал съображения за необходимостта от мотивиране в заповедта „защо работникът или служителят не притежава необходимото образование за заемане на длъжността”, а е посочил, че ищцата притежава средно образование и покрива първият алтернативно посочен образователен ценз, обстоятелство опровергаващо твърдението на ответника по иска за липса на изискуемото образование. Именно спирайки се на това несъответствие съдът е отразил липсата на причина за мотивиране на процесната заповед с липсата на образование, без обаче да поставя изискване при мотивиране на заповедта работодателят да аргументира съображенията за достигане до съответните констатации. Когато поставеният в приложението въпрос не произтича от разрешенията на въззивния съд, а от субективните становища на касатора не се формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като общото основание съставлява правен въпрос, по който въззивния съд се е произнесъл, т.е. не е въпрос, въведен с оглед становище на страната /арг. т. 1 ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК/. Липсата на общо основание за допускане на касационно обжалване изключва възможността за релевиране на допълнителни основания по чл. 280, ал.1, т. 1 – 3 ГПК, тъй като те са посочени от законодателя хипотези при наличието, на които се проявява общото основание / в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1/.
По вторият въпрос, както сам поддържа касатора въззивният съд не е дал отговор, поради което с въвеждането му не се релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Общото основание по нормата е правен въпрос, по който съдът се е произнесъл, а по въпроси, по които не се е произнесъл не може да се достигне до отклонение в съдебната практика /обстоятелството, което е изяснено в цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС и което жалбоподателят не е взел под внимание /. Съгласно разясненията в посоченото тълкувателно решение на ОСГКТК, т. 1 общото основание се определя, като правен въпрос, по който е налице произнасяне на въззивния съд. За това правните разрешения по него обуславят съответствие или отклонение от съдебната практика. Поставеният въпрос, като необсъждан от съда не поражда общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По третия въпрос в частта, с която се иска ВКС да отговори „подлежи ли на съдебен контрол промяната в изискванията за професионална квалификация за изпълняваната работа” не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК. Съдът не е приел, че следва да се упражнява съдебен контрол по отношение на правото на работодателя да променя изискванията за образование и квалификация, а е аргументирал изводи за немотивираност на заповедта, за неясни констатации на работодателя относно липсата на образователни и квалификационни изисквания за заемане на длъжността от ищцата. Въпросът не е съобразен с разрешенията на въззивния съд по прилагането на чл.328, ал.1, т. 6 КТ и е зададен в хипотеза, по която съдебният състав не се е произнесъл, т.е. не е мотивирал правни разрешения, които да формират общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че и по този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Втората част от въпроса – „кога следва да се приеме, че е налице промяна в изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност като предпоставка за законност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ” също така не релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 КТ, тъй като не е обвързана с конкретни правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора и притежава характеристиките на общо теоретичен въпрос. Въпроси, които не са поставени във връзка с конкретни мотиви на въззивния съд не формират общи основания за допускане на касационен контрол. Поради това и по този въпрос не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Правно несъстоятелно е и позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото по въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд липсва обосновка на допълнителни основания по нормата – позоваване на неправилна съдебна практика или неактуална съдебна практика, респективно аргументиране на насоката, в която според касатора следва същата да бъде развита, както и защото не е обоснована непълнота, неясност или противоречивост на разпоредбата на чл. 328, ал.1, т. 6 КТ, за да се създаде практика по прилагането й. /арг. т. 4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/. Твърдението, че „очевидно е наличие на неяснота в правната норма” не съставлява обосноваване на неясност на разпоредбата. По приложението на чл. 328, ал.1, т. 6 КТ по въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд съдебната практика е уеднаквена.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 300 лв.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 38 от 04.02.2014 г. по гр. дело № 12/2014 г. на Окръжен съд – [населено място].
ОСЪЖДА Г. производителна кооперация „ВАКЪФА”, [населено място] да заплати на Е. Р. Ш. разноски за касационното производство в размер на сумата 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: