О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 940
гр. София, 20.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2842/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д.” – [населено място], област М. срещу решение от 18.02.2015 г. по гр. дело № 20/2015 г. на Окръжен съд – Монтана.
Ответникът по касация – П. С. П. не е взел становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение взе предвид следното:
С цитираното въззивно решение състав на Окръжен съд – Монтана в обжалваната пред настоящата инстанция част е отменил решението от 13.11.2014 г. по гр. дело № 70303/2014 г. на Районен съд – Монтана, втори граждански състав и е постановил друго, с което е уважил исковете, предявени от П. С. П. против Д. – [населено място], област М. по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, имуществената претенция до размер на сумата 2305.20 лв., ведно със законната лихва от 13.06.2014 г. до окончателното изплащане, присъдил е разноски в полза на ищеца в размер на сумата 680 лв. за първата инстанция и 420 лв. за въззивната инстанция, осъдил е ответника да заплати по сметка на съда държавни такси в размер на сумата 198.67 лв., сумата 66 лв. деловодни разноски, както и държавна такса 5 лв. при служебно издаване изпълнителен лист за събирането им. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата относно заеманата от последния длъжност „охранител” е извършено с разрешението на инспекцията по труда, но без взето от работодателя мнение на ТЕЛК, което според съда е задължително с оглед чл. 333, ал. 2 КТ.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, квалифицирани от касатора, като материалноправни и формулирани, както следва: „Преодоляна ли е закрилата на чл. 333, ал. 2 КТ във вр. с чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, без поискано от работодателя преди отправяне на предизвестието за прекратяване на тр. правоотношение мнение от ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 КТ, но при наличие на ЕР на ТЕЛК, предхождащи предизвестието и решение на ТЕЛК, дадено след предизвестието, но в рамките на неговия срок, в които е установена над 90 % трайно намалена работоспособност по чл. 68 ал. от Наредбата за медицинската експертиза, приета с ПМС № 87/05.05.2010 г., обн. ДВ бр. 36 от 14.05.2010 г., респ. по чл. 92 от Наредба № 5 от 1987 г. отм., за период от време – 40 г., без промяна към подобряване на здравословното състояние на трудоустроеното лице, за което изрично експертизата в ЕР е приела противопоказан всякакъв вид труд, респ. труд без физически усилия и натоварване на долни и горни крайници, без посочени данни за показан, възможен, труд. ЕР на ТЕЛК, които не са поискани от работодателя, но установяват степен над 90 % ТНР за поискалото ги лице, представляват ли мнение за Инспекцията по труда, която дава съгласие или несъгласие за прекратяване на трудовото правоотношение.”.
Първият от поставените въпроси, съдържа хипотеза, която въззивният съд не е обсъждал, а именно за преодоляване на закрилата по чл. 333, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 КТ при липсата на поискано от работодателя мнение на ТЕЛК, но при наличие на установена над 90 % трайно намалена работоспособност. Въпросът е въведен с оглед становище на касатора, поддържано в процеса за липсата на необходимост от изискване на такова мнение при посочената трайно намалена работоспособност. Въпрос, който произтича от становище на страната, а не от приети от въззивния съд правни разрешения, обуславящи постановения правен резултат не формира общо основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1. Поради това с този въпрос не се релевират предпоставки за допускане на касационен контрол. Вторият въпрос също така е поставен във връзка със становище на касатора, поддържано в процеса пред предходните инстанции относно определянето на решенията на ТЕЛК, като мнение по чл. 333, ал. 2 КТ. Както вече се посочи извеждането на правен въпрос от становище на страната вместо от изводи на въззивния съд, предпоставящи изхода на спора не формира основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. За това и с цитирания въпрос не е обосновано приложно поле на основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията в цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно съображение за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. За пълнота на настоящите мотиви следва да се посочи и следното. Трайна е практиката на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК за това, че работодателят трябва да поиска мнение на ТЕЛК и да го изпрати на Инспекцията по труда такова, каквото го е получил, за да изпълни задължението си по чл. 333, ал. 2 КТ. Дали мнението на ТЕЛК е мотивирано, съответно какви следва да бъдат мотивите, за да се счита, че е преодоляна закрилата по чл. 333, ал. 2 КТ са въпроси, които са разрешени в задължителната съдебна практика / в този смисъл са приети разрешения в решение по гр. дело № 1821/2009 г. на състав на ІV г.о. на ВКС, цитирано и в настоящето приложение, решение по гр. дело № 1374/2012 г. на състав на ІІІ г.о. на ВКС, решение по гр. дело № 456/2012 г. на състав на ІV г.о. на ВКС, решение по гр. дело № 6246/2013 г. на състав на ІІІ г.о. на ВКС, на които се позовава касатора/, поради което повторното им поставяне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е недопустимо. Поддържането на допълнително основание по тази разпоредба се провежда при липсата на съдебна практика относно правна уредба, която е непълна, неясна или противоречива или за осъвременяване на тълкуването на закона с оглед изменения в законодателството и обществените условия, съответно при необходимост от изменение на съдебна практика, произтичаща от неточно тълкуване на правната уредба /в този смисъл са разясненията в цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС, т. 4, които касаторът не е съобразил/. Обосноваването на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК изисква мотивирано изложение на предпоставките по нормата, което жалбоподателят не е осъществил с приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че с приложението касаторът не е обосновал приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 18.02.2015 г. по гр. дело № 20/2015 г. на Окръжен съд – Монтана в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: