1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 940
ГР. С., 19.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 17.09.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №2997/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №13632/12 г. и по допускане на обжалването. С възззивното решение са уважени предявените от О. И. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „ летец, втори пилот на самолет Б 737”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.1 от КТ
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 от ГПК. Намира, че въпросите: приложима ли е закрилата по чл.333, ал.3 КТ, когато лицето не е член на синдикалното ръководство на предприятието, на териториален, отраслов или национален изборен синдикален орган; какво означава последното и длъжен ли е работодателят да иска съгласието на синдикален орган на синдикална организация, която не е представена в предприятието, нито е национална или отраслова и няма централно ръководство и определен от него синдикален орган по см. на чл.333, ал.3 КТ, са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Намира, че въззивното решение по въпросите и по делото въобще е постановено в противоречие с практиката на ВКС за подобни случаи – р. по гр.д. №521/11 г. на трето г.о. и по гр.д. №3147/08 г. на първо г.о. – осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
За да уважи исковете въззивният съд е приел въз основа на представените и цитирани доказателства по делото, че ищецът към момента на уволнението е бил член на ръководен изборен синдикален орган – председател на изпълнителния комитет, на професионална синдикална организация „ Съюз на летците в гражданската авиация” със създадена структура – секция при работодателя и се ползва от закрилата по чл.333, ал.3 КТ. Тя не е спазена от работодателя и само на това основание уволнението е незаконно и подлежи на отмяна – чл.344, ал.3 КТ.
Съдържанието на понятието „член на синдикалното ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган” е разяснено в съдебната практика. Там се приема, че от закрилата се ползват две категории синдикални дейци – работниците, избрани в ръководните териториални – общински и областни, и национални – конфедеративни и отраслови, синдикални органи/ какъвто според ГС е ищецът в случая/ и председателят и секретарят / ръководството по см. на пар.1, т.6 от Д./ на синдикалната организация в предприятието – р. по гр.д. №2435/2000 г., по гр.д. №206/12 г. на четвърто г.о. и опр. по гр.д. №806/09 г. на ВКС, трето гр. отделение. Без значение е дали работодателят е знаел за синдикалното качество на работника – достатъчен е обективният му факт /р. по гр.д. №1133/03 г. на ВКС, трето гр. отд./, който според ГС е установен в случая. Цитираните и представени две решения на ВКС са за закрилата на членове на ръководството на синдикалната организация в предприятието и затова са неотносими за случая.
Сочените от касатора основания за допускане на обжалването на въззивното решение не са налице – поставените въпроси са разработени в константната съдебна практика и приетото от въззивния съд съответства на тази практика.. Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №13632/12 г. от 1.02.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: