4
4
Определение по т. д. № 1636/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
1
Определение по т. д. № 1636/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№940
София,04.05.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1636 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № І-179 /15.12.2012 г. по гр. д. № 1896/2012 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 224 от 21.03.2012 г. по гр. д. № 10529/2010 г. на Районен съд, [населено място]. С последното, жалбоподателят е осъден да заплати на В. Т, гражданин на Република Гърция сумата 20 330 лв., представляваща неплатена цена по договор за изработка, сумата 281,03 лв. лихва за забава върху главницата, считано от 09.10.2010 г. до датата на исковата молба, както и законна лихва, считано от датата на исковата молба – 07.12.2010 г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на материалния закон.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле, твърдейки, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС във връзка с договора за изработка и с приложението на чл. 321 ТЗ.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което търговското дружество – жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца сумата 20 330 лв., представляваща неплатената цена по договор за изработка – жътва на 2570 дка пшеница, ведно със законната лихва, сумата 281,03 лв. – обезщетение за забава за времето от 09.10.2010 г. до датата на депозиране на исковата молба 06.12.2010 г. и разноските по делото, Бургаски окръжен съд е приел, че по съществуващия между страните неформален договор за изработка – жътва, ищецът е изпълнил задълженията си, предвид приемането, а ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на уговорената цена.
По повод възражението на ответника за недължимост на цената, поради неиздаване на данъчна фактура от изпълнителя, въззивният съд е посочил, че издаването на подобна фактура е неотносимо, предвид неоспорване на облигационната връзка и на извършената работа от страна на изпълнителя. Заплащането на цената не зависи от посочения документ, още повече, че ищецът се е позовал на издадена макар и по-късно „про форма” фактура, зачетена като първичен счетоводен документ от експертизата.
По повод възраженията на ответника за некачествена жътва, Бургаски окръжен съд е посочил, че при приемането на работата, възложителят не е констатирал лошо изпълнение, нито в последствие е уведомил изпълнителя за твърдяното некачествено изпълнение. Изложени са разсъждения за проявление на недостатъци в резултат на некачествената работа, констатирана на по-късен етап, както и за законовия срок, в който се погасяват правата на страната, констатирала подобен недостатък.
В обжалваното съдебно решение, въззивният съд, след обсъждане на доказателствата и доводите на страните, свързани с изпълнение на договора, констатирайки съвпадане на крайните изводи за дължимост на договореното възнаграждение, се е позовал и на нормата на чл. 272 ГПК и препратил към мотивите на първоинстанционното решение.
По отношение на изложението на касатора:
В същото липсва формулиран конкретен правен въпрос, който да е бил разрешен в отклонение от задължителната практика на ВКС, или да е бил разрешаван противоречиво от съдилищата. С обобщението, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, свързани с приложението на чл. 264 и 265, ал. 3 ЗЗД или чл. 321 ТЗ, не може да се приеме за доказана основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, т. е. да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решенето. Действително в решаващите мотиви на въззивната инстанция се цитират тези текстове, но отсъства поставен от касатора конкретен материалноправен въпрос. Формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на процесуалния и материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
Позоваването на отделни решения на ВКС, без да е формулиран конкретен правен въпрос, съгласно изискването на ТР № 1/2009 по т. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, води до извод за отсъствие на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, поради липса на общото основание за допускане на касация. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 179/15.12.2012 г. по в. гр. д. №1896/2012 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: